След 6 години раздяла заради ирански затвор: Днес ще прегърна татко!

"В България съм!" Това са първите думи, които каза на дъщеря си Биляна по телефона шофьорът Живко Русев след шест години, прекарани в ирански затвор. Краката на младата жена се подкосяват от новината, която чака денонощно от деня, в който баща й е задържан в Ислямската република и обвинен в трафик на над 130 кг хероин.

"Днес ще прегърна татко. Откакто преди шест години бе задържан в Иран, не съм го виждала. Тези шест години със зъби и нокти се борих заедно с българските дипломати баща ми да бъде върнат в България. Вече бях изгубила вяра, че някога ще видя татко отново", обяснява с треперещ от вълнение глас Биляна пред "България Днес" и допълва: "Той беше в ислямска държава, където животът тече по закони, много различни от тези в нашия свят. Татко беше обвинен в престъпление, за което в Иран задължително дават смъртна присъда. Фактът, че не я получи още на първата съдебна инстанция, ми давеше надежда, че поне ще остане жив. Когато и втората я потвърди, бях доволна, че не му е наложено най-тежкото наказание. Бях доволна, че е жив. Бях изгубила вяра, че ще го видя. Дълбоко в душата си обаче таях надежда, че такъв ден все пак ще дойде. И ето, това ще се случи днес, тук в България. Откакто разбрах, че татко е вече у нас, живея като в сън. Зная, че е истина, но някак си всичко ми е още нереално."
Биляна се чула с баща си по телефона само за няколко минути в сряда. В краткия разговор той казал, че иска час по-скоро да прегърне семейството си. Днес обаче ще се види само с Биляна. Нейната сестра Даниела не може да пътува от родното Гълъбово до София. По ирония на съдбата точно сега едногодишната й дъщеричка пипнала вирус и тя трябва да се грижи за нея. Това е втората внучка на Живко, която се ражда, докато той е в затвора в Иран. През това време тук в България умира неговата майка.
"Аз не съм му съобщавала за смъртта на баба в разговорите ни по телефона. Не исках да го притеснявам. Едва ли някой изобщо е информирал татко, че майка му е починала. Той е изгубил шест години от живота на семейството си, както и ние от неговия. Има много новини, които сега ще научи. Когато тръгна на последния си курс с камиона, моята дъщеря беше хлапе на 7-8 години, сега е госпожица на 14. Пред себе си той ще види едно пораснало момиче. Надявам се това да стане много скоро", споделя Биляна. Тя не знае колко време ще има на разположение за свиждането в Софийския затвор днес.
"Това няма значение. Важното е, че ще мога да го прегърна след дългата и мъчителна раздяла. Не зная колко време ще ни е нужно, за да споделим помежду си всичко, което ни се е случило през тези шест години. Може би първото нещо, което ще му кажа, е, че го обичам, макар той да го знае. Дори не съм мислила какво да му занеса и нямам представа има ли нужда от нещо", казва Биляна. Допълва, че татко й поискал само кърпа и сапун.
Веднага след като каца в България, Живко Русев е закаран в Софийския затвор, а оттам още същия ден е закаран в болница за прегледи и изследвания. Докато е бил в затвора в Техеран, той започнал да се оплаква от различни болежки.
"Лекарят на затвора му е давал хапчета и управата е се е държала добре с баща ми, но може би се налага да получи специализирана помощ", предполага дъщерята. На този етап тя няма информация каква ще бъде по-нататъшната съдба на баща й. Не знае дали той има право на помилване у нас. "Само да го видя, после ще мислим за другите неща", казва Биляна.

Защитава го топадвокат

Иранският топадвокат Могадам Фар защитава Живко Русев по време на делото за наркотрафик. Той е нает от нашето външно министерство веднага след ареста на шофьора. Юристът е предпочетен пред много други заради солидната си професионална биография. Преди да стане адвокат, Могадам Фар дълги години е бил съдия в град Табриз, който е на около 1000 км от Техеран и се слави като един от "наркосараите" на Иран.

Даринка НИКОЛОВА