Дядо Николай завари счупени маси и столове в манастира "Св. Кирик"

Счупени маси и столове завари тази сутрин митрополит Николай в комплекса „Св. Кирик и Юлита” край Асеновград. След като загуби делото за имота на втора инстанция в Апелативния съд, Съюзът на архитектите в България (САБ) изнесъл част от вещите до крайния срок, който изтече в 10 часа днес. Из стаите на бившия хотел бяха останали само вехтории.

Тази заран представители на митрополията опитаха да влязат в комплекса едновременно от две страни. Пред служебния вход точно в 10 часа беше съдия-изпълнителят Людмила Мурджева. От другата страна на парадния се бяха подредили свещеници и митрополитският хор. Трима гардове посрещнаха Мурджева. В присъствието на адвокат, вещо лице и представителите на двете страни получих ключовете, обясни тя.

В това време поляните под манастира бяха вече почернели от 30-ина рейса с поклонници и коли на свещеници от цялата епархия. В подножието на паркинга отчета отваряха багажниците на джиповете и разтоварваха светини. Точно в 10,25 часа камбанен звън огласи местността, в която се стекоха към 2000 поклонници. Монахиня удари клепалото и поведе процесия, в която свещеници носеха един подир друг мощите на Св. Параскева, костици на Св. Кирик и Юлита, Баташките мощи. Зад тях сред алени хоругви блестяха 3 чудотворни икони на Богородица – асеновградската, бачковската и горниводенската. Най-отзад бе частицата от Светия кръст от Кърстова гора.

„Днес е тържеството на православието, вярата, правдата и справедливостта – както за обителта, така и за Българската православна църква”, рече въртожено митрополит Николай, още като стъпи на паркинга под манастирския комплекс. Той заяви, че от този ден там започва монашески живот и ще има редовни служби. „По молитвите на Св. Кирик и Юлита” Бог ще пази от злощастие, беди и бедствия”, каза владиката и пое нагоре по склона към манастриските порти.

След като целуна една по една светините, точно в 10.45 часа дядо Николай вдигна жезъл и три пъти почука на дверите. Съдия-изпълнителят отвори пред него двете крила и митрополитът пристъпи в двора. За кратко той влезе сам в храма „Св. Петка” единствено с още неколцина духовници. Прекади олтара и цялата църква. Кълбета дим и мирис на тамян обвиха изоставените от години стенописи, които са поругани и надраскани с имена и неприлични думи.

След като прогони злите сили, дядо Николай се върна отново на двора, изправи се точно пред табелата „Ресторант” и отслужи под чардаците благодарствен молебен. „Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме”, обърна се той към вярващите, които не можаха да запалят свещ в храма, а нагазиха в зелените площи с диви ягоди и храсталаци шипки. „Това не е просто обител, която може да се обърне на хотел. Това е манастир! То е място на Бога! Така е било и така ще бъде! Амин!”, отсече дядо Николай. По думите му божията правда с решението на съда се трансформирала и в светска справедливост.

Владиката вметна, че архитектите пак са добре дошли, тъй като „са разумни хора, а мнозина - и благочестви християни”. Даже благодари на онези от гилдията, които са градили и поддържали имота. Те обаче стопанисвали материалното. "А сега ще върнем духовното", зарече се дядо Николай.

"Предаваме манастира формално и ще обжалваме пред Висшия касационен съд", контрира обаче арх. Хубена Саджиева, която присъстваше като пълномощник на председателя на САБ арх. Георги Бакалов. Тя обясни, че организацията възнамерява да дари останалите в имота вещи на БЧК. „Направихме пълна инвентаризация. Не сме изхвърлили нищо. Това е сграден, не манастирски имот. Това, че повтаря елементите на духовна обител, не значи, че е манастир. Такова е било решението на арх. Шинков при градежа на времето- каза Саджиева. – Г-н Николай Методиев, както е светското име на владиката, не влиза в манастир. Той оттук насетне ще го освещава за каквото си прецени!”

Сагата около собствеността продължи 6 години. Още през 1981-а „Св. Кирик и Юлита” е бил даден от тогавашния митрополит Варлаам на САБ безвъзмездно и за вечни времена, но за да го ползва за творческа база и да го поддържа. Архитектите твърдят, че са приели руини и на практика са градили наново, запазвайки стила, като са вложили 12 млн. лева. През 2008-а дядо Николай поиска обратно собствеността с мотив, че някогашната уговорка не е спазена – в комплекса няма творческа дейност и се използва за печалба с оформените хотел, ресторант и дискотека, а църквата е занемарена и заключена.