Боян Ботйов, праплеменникна Христо Ботев: Охраната на музея има пръст в обира

Кой е той:

Боян Ботйов е роден на 3 март 1960 г. в София. Завършил е история в Софийския университет. Правнук е на брата на Христо Ботев - ген. Кирил Ботев. Председател е на "Общонародна фондация Христо Ботйов". Кой посегна на музея на Христо Ботев в Калофер, как трябва да пазим историческите си ценности, ще рискува ли да изложи отново семейните вещи в изложба и вярва ли, че властите ще намерят реликвите на Ботеви, Ботйов разказа за "България Днес".

Надя Панкова

- Г-н Ботйов, заявихте, че подозирате колекционер за посегателството върху вещите на ген. Кирил Ботев. Кое ви наведе на тази мисъл?
- Това е най-логичното. След като са взети няколко неща, и то избирателно.

- Обърнахте ли се към службите или властите с цел да ви върнат откраднатото и вярвате ли, че бихте възстановили вещите?
- Надявам се, че може нещо да се случи в тази посока, да се върнат нещата, полицията разследва кражбата. Аз днес отивам на място в Калофер да се запозная по-подробно с нещата и как те се развиват засега. Полицията действа, а докъде ще стигнат нещата, ще покаже близкото бъдеще, надявам се.

- За пръв път ли посягат върху притежания на вашето семейство?
- Да, за пръв път, въпреки че, знаете, по музеите и на други места е имало посегателства и преди. За съжаление е така в държава, която не полага особено големи усилия да опазва културно-историческото си наследство.

- Казахте, че колекционер е поръчал обира. Смятате ли тогава, че тези ценности вече може и да са извън страната?
- Нямам представа как действат тези канали, но, разбира се, това е възможно и при една по-бърза процедура нещата вече да са извън България.

- Не зачестиха ли прекалено посегателствата върху историческото ни наследство - паметника на Шипка, сега вашето семейство?
- Да, ама, разбира се. И Шипка, и паметникът на Левски в София. Всичко това е кошмар, от който трябва да се излезе час по-скоро, но това все пак трябва да стане с решителната дума на държавните институции. А относно други неща, като отговорност, морал, осъзнаване, това е много по-сложно за въздействие и самоосъзнаване на такива типове, които са деградирали до такава степен, че да посягат на исторически светини и реликви. Като им е заложено генетично, нали се сещате, че каквито и мерки да се вземат, въздействието върху такива хора е много трудно. Като по затворите, нали, да бъдат превъзпитавани престъпниците, някъде може би има някакви микроскопични резултати в положителна насока, но общо взето, престъпникът си е престъпник. Просто трябва да има превенция, за да не може такива хора да извършват подобна престъпна дейност. Така ми се струва, че е по-възможно да бъдат пресечени такива посегателства. Разбира се, и в системата на образованието, културата и обучението трябват стъпки, но това е една много по-широка тема. Нужно е да се работи по нормален европейски начин с подрастващите в родолюбие и патриотично възпитание, защото и там пропуските са все по-големи и в бъдеще ще плащаме скъпо за това.

- Не е ли срамота МВР да пази паметника на Шипка и в първия момент, когато остане без охрана, той да бъде обран? Това ли е начинът - да пазим с железни огради светините си ли?
- С огради, със сигнално-охранителна техника, явно да, това е начинът на този етап в България, когато е пълно с всякаква паплач, за която материалното е водещо и да се направи някаква далавера в малък или голям размер. Това е цялата държава, това е ситуацията и всички го знаят. Единственият начин на този етап е да има такива охранителни мерки, за да се пресичат такива кражби.

- На каква сума са оценени вещите, които са изчезнали от музея в Калофер?
- Аз лично не съм правил оценка на стойността им, за мен те са безценни. Общо взето, казах и преди, че не ме интересува каква е цената им, стойността им в някакви стотици или хиляди левове, нито това ще ми върне вещите, нито друго. Просто за мен това е много голяма загуба, защото, откакто съм се родил, съм живял в тази историческа къща на ул. "Шипка", където е живяло семейството на генерал Кирил Ботев - прадядо ми, на майката на Христо Ботев – Иванка, и с всички тези вещи и предмети. Детството ми е преминало като в една музейна експозиция и целият ми живот, а това е едно ограбване на част от душевния ми свят.

- Като заговорихме за власти, обади ли ви се министърът на културата?
- Да, обади ми се господин Мартин Иванов и поднесе съжалението и разочарованието си от този вандалски акт. И този музей е към Министерството на културата, то е шапка на този музей и нямам представа какви мерки ще предприемат, за да осигурят безопасността на други музеи, но се надявам, че ще има такива действия.

- Как разбрахте за посегателството?
- Обади ми се директорът на музея, което беше коректно, ние имаме чудесни взаимоотношения от 20 години, откакто съществува "Общонародна фондация Христо Ботйов". И точно на тази юбилейна 20-а година се случи този доста неприятен инцидент. Но и колегите от музея са в шок, потресени са, защото са разчитали, че тази частна фирма от Пловдив охранява музея, а на практика нищо такова не се е случило. Защото, след като е била задействана алармата, не са взети никакви мерки. Но като бъда в Калофер, ще разбера подробности.

- Смятате ли, че в обира е замесен и вътрешен човек от охранителната фирма или музея?
- От музея не, но от охранителната фирма - да! За хората от музея не вярвам, защото работя с тях от много отдавна. А и това, което ми каза министърът на културата, е, че нямат съмнения за хората от музея и затова министерството няма да предприема вътрешно разследване в случая. Това са били основанията на полицията да дадат на министерството информация, че няма съдействали хора от музея. Но за СОТ-а съм склонен да вярвам, че са замесени. Не може да стоиш отвън и да си пасивен съучастник в престъплението.

- Подозирате ли някой, който е искал да сложи ръка върху тези ценности, познавайки хората в колекционерските среди?
- Не, да ви кажа, не ги познавам. Не знам кои са тези колекционери, знам общи имена, които няма смисъл да замесвам и казвам, защото нямам идея дали такива хора се интересуват от такива неща. Защото едни са колекционери на картини, други на исторически ценности, абсурдно е да се правят предположения. Човек може да си ги прави в собствената глава, а не да ги огласява. Нямам и за себе си идея кой би могъл да поръча такова нещо.

- Ако ви върнат все пак нещата, бихте ли ги изложили отново?
- О, сериозно ще се замисля. Засега ще си прибера останалите неща и тази част от работата, която сме правили през тези години ще бъде спряна на този етап, защото не ми се рискува отново.

- Нима се опасявате, че и други вещи на семейството ви биха изчезнали? Че някой е решил да се сдобие с тези реликви?
- Винаги има такъв риск. Дано не се случва, но никой не е застрахован. Както в случая, в пряк и преносен смисъл, тези неща, които бяха в Калофер, не са застраховани поради липса на средства заради тези икономии, които се реализират от държавата за сметка на загуба на исторически ценности. И се пита в задачата кое е по-важно - да бъдат направени някакви икономии, които допринасят неособено за благоденствието на държавата, за бюджета, или загубата на неща, която се оказва най-често невъзвратима.

- А Министерството на културата оценявало ли е стойността на тези предмети, за да се планира някаква застраховка?
- Не. Тъй като те са лична собственост, не са оценявани, нито пък аз съм правил такива оценки.

- Тогава как биха могли да бъдат застраховани, като дори не е ясно за каква стойност става въпрос?
- Не, казвам, че не са били застраховани от 2011 година, откакто са в музея за тази временна експозиция.