Българи щурмуват гробницата в Амфиполис
Откритата преди месец огромна гробница край древния град Амфиполис в Гърция е станала притегателно място за българските туристи. През трите почивни дни около Деня на независимостта около 70 000 българи се отправиха към южната ни съседка. През цялото лято - общо около милион. Огромна част от хилядите, преминали през Маказа и почивали в Северна Гърция, опитаха да зърнат уникалното съоръжение от времето на Александър Македонски, разположено близо до Серес. Засега обаче трябва да се задоволят с експонатите в музея в Амфиполис, тъй като полицейски кордон денонощно пази най-голямата гробница в Гърция.
Медиите от целия свят не спират да бълват репортажи за съоръжението. Всичко започна в началото на август с изявлението на гръцкия премиер, направено след посещението му в Амфиполис:
„Страната ни е на прага на забележително откритие“.
След като първите снимки на двата сфинкса, на които попаднаха археолозите, разкрили входа на гробницата, обиколиха интернет, манията по Амфиполис започна да придобива гигантски размери.
Първоначалната версия, че в древния град е погребан самият Александър Велики беше бързо отхвърлена. Имаше версии, че това е вечният дом на малолетния син на Александър и съпругата му Роксана. Официално обаче нищо не е ясно.
Вчера бяха съобщени последните новини от работата на археолозите. Открита е врата към ново помещение във вътрешността на гробницата. Учените правили анализи с пробиване на избрани места в пръстта. Така попаднали на мраморна врата с ширина 0,96 метра. Предположили, че зад нея е саркофагът на все още мистериозния мъртвец, но вместо това се натъкнали на нова стая, която е засипана с пясък и пръст, което прави работата трудна и бавна. Продължава и укрепването на вече освободените зали и реставрация на откритите предмети.
Най-красивите находки от последните дни са две кариатиди (женски статуи, които служат вместо стълбове за подпора и като украса на сграда). Облечени са в дълги туники, украсени с богата драперия, обути в сандали, а пръстите на краката са изпълнени с най-голямо внимание и майсторство.
Междувременно се задълбочават споровете от кого е построена гробницата. Вчера археологът Олга Палагия заяви в телевизионния ефир, че гробницата не е македонска, а е гръцка, но финансирана от римляните. Според Палагия, съоръжението е изградено до 280 г. пр. Хр., когато римляните са били в Гърция.
Междувременно през последните дни учените прокараха теорията, че гробницата е проектирана от Платон. Твърденията се появиха, след като са били прегледани строителните планове на 100 македонски гробници. Много учени от цял свят твърдят, че македонските гробници от IV до II век пр. Хр. се основават на плановете за геометрия и конструкция на гръцкия философ. Тази край Амфиполис има диаметър около 500 метра и представлява почти идеален кръг, изграден от мрамор от остров Тасос. Вече е ясно, че на върха е стоял прочутият Лъв от Амфиполис, който бе открит отдавна и днес се намира на около 5 километра от града, на един от мостовете над река Струма.
Траките разгромили атиняните
За историята на Амфиполис разказва историкът Божидар Димитров. Той цитира античните автори, според които населението на града е било от тракийското племе едони. Знае се, че в началото на V в. пр. Хр. те провалили два опита на атиняните да основат колония на това място. Особено тежко било поражението в 460 г. пр. Хр. Атиняните стоварили десант от 10 000 души, но едоните ги разгромили. През 437 г. обаче е сключен договор и Атина мирно основала колония. Постигната била спогодба за взаимна изгода от търговията с дървен материал, жито, месо, злато и сребро. Амфиполис бързо се превърнал в процъфтяващ град.
ВЛАДЕЛИ СМЕ региона през ХХ век
Амфиполис, който е разположен близо до Серес, в продължение на години е попадал в границите на България.
Още от времето на Османската империя сведенията са, че най-многобройното население в района е българското. По време на Балканската война Сяр (Серес) е освободен от четата на Георги Занков, която е в авангарда на Родопския отряд. В града се установява българска военно-административна власт с комендант Занков. След Междусъюзническата война влиза в Гърция.
По време на Първата световна, през август 1916 Втора българска армия в настъплението си към Солун прогонва гръцките войски и българското управление е възстановено. След Ньойския договор районът пак влиза в територията на Гърция.
От 1941 до 1944 година градът пак е в границите на Царство България и е един от важните центрове на Беломорската област.
