Изнасяме Дядо Коледи за Лапландия

Бисерка БОРИСОВА
Все повече българи кандидатстват за работа като Дядо Коледа в Лапландия, установи "България Днес".
Работните борси в Скандинавия стават най-активни в средата на октомври. Предлаганата работа е нискоквалифицирана, но добре платена. Освен дядоколедовци се търсят и сервитьори, камериерки и общи работници, които да ринат сняг. Заплащането е около и над 10 евро на час.
Макар и рядко, българи кандидатстват и във ферми за отглеждане на хъскита. Заплатата е доста висока, но работата тежка - работи се по около 12 часа, предимно навън (температурите понякога падат до -30 градуса). Фермата обикновено е на 20-30 км разстояние от най-близкия магазин.
През последните 2-3 години обаче Скандинавия допуска българи да кандидатстват и за по-атрактивни позиции. Култ сред тях е работата като Дядо Коледа в лъскави молове в Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. Най-добрите кандидати получават възможност да се пробват за Дядо Коледа не къде да е, а в градчето Рованиеми в Лапландия, което е самият дом на добрия старец. Конкуренцията обаче е жестока, разказва 28-годишният Радослав Станоев от Бургас. Той си пробвал късмета преди две години, но не успял да се пребори.
"Кандидатстваха много хора от цяла Европа, особено от Източна. Горе-долу по 100 човека се състезаваха за едно място. Задължително трябва да говориш английски. Руският е голямо предимство, а ако говориш и фински, вече си с много големи шансове", обяснява Радослав. Но езиците не били достатъчни. "Гледат и физическото състояние. Ако си по-млад и дребен, може да ти кажат, че трудно ще заприличаш на Дядо Коледа. Ако на вид си точно като него - по-възрастен, с коремче, може да не те вземат, защото ще решат, че няма да издържиш на тежките условия навън", допълва бургазлията.
Тази година той ще се пробва отново. Надява се приятелката му също да има шанс - за Снежанка.
"За съжаление досега за Снежанки скандинавците не искаха много българки. Предпочитаха рускини и особено сръбкини", разказва Радослав. Нашенци не били предпочитани и за елфи и джуджета - там се намествали обикновено словенци и румънци. "Един комшия, след като жена му му сложи рога, реши да се пробва поне за елена Рудолф и да припечели нещо!", смее се Станоев.
За да знаят що-годе езика, някои нашенци вече се записвали на курсове по шведски и финландски. Двумесечен курс излиза около 300 лв., като дава съвсем начални познания и до 1000 думи лексика.