100 семейства в Мизия още бедстват
Близо два месеца след ужасните наводнения в Мизия там все още има десетки семейства, които бедстват, видя екип на "България Днес". Бедственото положение бе отменено, но хората все още няма къде да живеят, гладуват, а заради последните студени дни и мръзнат.
"Бедстват над 100 семейства в града. Имат нужда от домове. Обещани са 120 фургона, но те все още са само мит. Всяко бедстващо семейство е получило еднократна помощ от държавата от 325 лева. Вече е минала данъчна оценка по къщите, но пари за възстановяването им няма, а зимата идва", разказа пред вестника Бойко Бойчев, един от доброволците, които всяка седмица ходят до пострадалите места.
"Един бедстващ в Мизия получава една 250-грамова консерва и четвъртинка хляб на ден. Тази дневна дажба се получава на обяд и те трябва да изкарат с нея до следващия ден. Семействата са получили еднократна помощ от общината, която включва: пакет олио, ориз, брашно, захар и леща на семейство. Иронията е, че дори тази малка дажба не може да бъде приготвена заради липса на кухненски уреди. Скоро беше обявено, че водата в града вече е годна за пиене, но има още много места, където тя е мътна", разказва още Бойчев.
28-годишният мъж останал изумен, когато отишъл в Мизия, тъй като ситуацията в града нямала нищо общо с видяното по телевизията.
"Когато слязох от автобуса, си казах - Боже, колко много комари, усещаше се миризма на изгнило, мухъл и леш. Оглеждайки се наоколо, видях колко е реално - съборени къщи, хаос, отчаяние, страх", спомня си ужаса той. Оттогава е ходил много пъти да помага, като доброволците се организират чрез социалните мрежи.
"Беше ми много болно, когато видях една баба да спи в полуразрушения си гараж. Къщата й беше срутена и тя беше събрала всичко здраво в гаража - шкафчета, малко гардеробче, скринче и сред цялата тази купчина беше сгънала един матрак на две. Постелята й беше от намокрени и изгнили завивки. На друго място трябваше да насека един гардероб, за да го изкараме от стаята. Жената ми подаде брадвата плачейки", разказа още той.
Преди да стане доброволец, Бойко не се е интересувал от живота на околните. Отишъл в Мизия от любопитство. Днес той чувства нужда да помага и удовлетворение, когато го прави.
Снимка: Личен архив
