Безбожие! Оскверниха училището на Неофит

Борислав РАДОСЛАВОВ

Разруха, смрад, търкалящи се бутилки от водка и бира, спринцовки, изпочупени прозорци, продънени тавани, избушени подове.

Това е зловещата картина в някогашната прочута навред семинария при гара Черепиш в красивото Искърско дефиле. Духовната обител, постлала пътя на редица висши духовници, сега е превърната в наркоманско сборище и затънтено място за прелюбодейци, искащи да се скрият от хорските очи.

Тук се е изучил и патриарх Неофит. След завършване на основното си образование в София през есента на 1959 г. той е приет за ученик в Софийската духовна семинария при Черепиш. Остава там цели шест години, като завършва през 1965-а. След престоя си в семинарията бъдещият патриарх завършва и Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

Едва ли духовният ни водач е предполагал, че там, където се е отдавал на Бог и е навлизал в дебрите на духовенството, днес ще цари тотална мизерия, разруха и безотговорност.

До тях се стига в началото на 90-те години, когато и последният семинарист се е изнесъл оттам, за да се върне обратно в семинарския комплекс в София. А сградата на Черепишката семинария е изключително красива и внушителна. Същото важи и за околните постройки, изградени в унисон с централната.

Строежът им е започнал след 1920 г. и когато са завършени, там най-напред се помещава Свещеническото училище, от което до 1935 г. излизат 11 випуска. След това на негово място се открива църковно-певческо школо, просъществувало до 1938 г., когато е основан Пастирско-богословският институт, функционирал чак до 1948 г.
Малко след това идва и преместването на Софийската духовна семинария. Тежките времена за нея започват още по време на съюзническите бомбардировки над София, засегнали и сградите й в квартал "Лозенец". Това налага семинаристите, както и част от Светия синод да бъдат евакуирани в Черепиш.

Комплексът на семинарията в София е превърнат във военна болница, а след това там се настанява щабът на Червената армия. Занятията са възстановени едва през 1947 г., но през септември 1950 г. с правителствено постановление сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите. По това им предназначение се ползват чак до началото на 90-те години, когато семинаристите отново си възвръщат собствеността върху тях. Това предопределя и изоставянето на Черепиш.

24 години след като си тръгна и последният ученик, входът на внушителната триетажна сграда е обвит в храсти и тръни, сякаш излязъл като декор от филм на ужасите. Някогашните учебни стаи са пусти, стените олющени, а прозорците изпочупени. Безпризорни котки са намерили убежище в забутан ъгъл, използван преди десетилетия за гардероб. Вятърът удря дървените черчевета в стените, мазилка се рони от стените, а търкалящите се празни бутилки, кутии от цигари и спринцовки усилват усещането за злокобност.

В дъното ясно личат баните и тоалетните. Все още са останали няколко плочки, навявайки спомена за образцово духовно средище. Архитектурата на постройката е запазена и въпреки падащите тавани и прогнилите подове показва къде са били стаите на семинаристите. Там, на мястото на леглата, гардеробите и бюрата сега пълзят змии, приютяват се бездомни кучета и наркомани се въргалят, докато не е паднал първият сняг.

"Имаше около 350-400 ученици, кипеше духовен живот, имаше прекрасна столова, малко по-надолу покрай Искъра има друга сграда, където се учеха учениците от първи до пети клас", спомня си бившият преподавател от семинарията Стоян Стоянов, който живее в близкото село Зверино.
Неговата колежка от духовното училище Росица Стоянова също си припомня с носталгия отминалите времена.

"Хората от нищо правят нещо и пари печелят, а ние от нещото направихме нищо, разрушихме всичко. Тук усещаш лекота, все едно, че плуваш във въздуха, толкова е красиво и такова силно излъчване, енергия има там", споделя служителката в семинарията.

Проект за здравен център

Имотът е собственост на Врачанската митрополия. Тъй като тя няма пари за заплати на свещениците, камо ли за мащабно строителство, единствената надежда за възраждането на обителта е публично-частното партньорство.
Имало идея за изграждане на оздравителен център с европари, но проектът останал само на книга.

Оглозгаха и каменната църква

Освен учениците и техните близки във внушителната каменна църква над семинарията идвали да се черкуват вярващи от цялата страна, далеч от зоркия поглед на властта.
И тази обител е напълно разграбена от вандали и наркомани. Макар и заключен с катинар, храмът също е оставен на произвола на съдбата.
Много от стенописите обаче са запазени. Сякаш като съдник на тоталната безотговорност и нищетата, на която държавата обрече средището. Стените се рушат, прозорците са изпочупени, както и стълбите към камбанарията.
Още в самото начало на светата обител ясно личи стенопис на св. Георги Победоносец, на който са избодени очите.

Снимки: Борислав РАДОСЛАВОВ