Вдовицата на патоанатома проф. Стойчо Раданов проговори: Убиха го професионалисти!

"Убиха го! И го направиха професионалисти."
Това заяви категорично вдовицата на патоанатома проф. Стойчо Раданов, Андроника. Шест години след кончината му пред "България Днес" жената проговори за трагедията, която остави много неизвестни.
На 17 октомври 2008 година, петък, гръмна потресаваща новина: на детска катерушка е открит обесен известният патоанатом, 76-годишният проф. Стойчо Раданов. Същият, който няколко дни по-рано заяви пред репортер: "Не искам да говоря. Страх ме е, заплашиха ме!" Същият, който работи по съдебни експертизи за смъртта на Ангел Димитров-Чората и на Росица и Христина Белнейски. Същият, който твърди, че колегите му са допуснали сериозни грешки при разследването на тези убийства.
Докато журналистите се опитват да разберат подробности, национално радио съобщава, че е арестуван финансистът на братята Маргини. А от МВР съобщават, че по случая се работи вече близо година под ръководството на прокуратурата. Репортерите имат само няколко часа да се питат дали е някакво съвпадение, че точно този ден става задържането. Защото привечер идва съобщение за поредна трагедия - прострелян е открит началникът на политическия кабинет на Ахмед Доган Ахмед Емин.

Разследванията за смъртта на Емин и проф. Раданов се проточват и в крайна сметка завършват със заключения за самоубийство. В обществото обаче се задават повече въпроси, отколкото отговори се дават. Съмненията са свързани със специфичните дейности на двамата и факта, че са "знаели много неща". Усилват се от неестественото положение на тялото на Емин и открити синини по главата на проф. Раданов. Допълват се от двете вдовици, според които мъжете им са убити.
"Още съм убедена в това и никой не си направи минимално усилие да ме убеди в противното", заяви Андроника Раданова дни преди да се навършат 6 години от смъртта на съпруга й. Разказва, че проф. Станислав Христов, който прави аутопсията, не й позволил дори да види ръцете му.
"Когато отидох да видя тялото, исках да погледна ръцете на Стойчо, защото знаех, че по тях мога да открия следи от евентуална борба. Опитах да повдигна чаршафа, но Христов ми бутна ръката и каза с нетърпящ възражение тон: "Не, не!" Преди погребението в залата за поклонения пробвах да влезна при тялото, пак за да видя ръцете. Вратата бе заключена. Всичко това ме наведе на мисълта, че има нещо конфузно", спомня си Андроника Раданова. Вдовицата разказва, че в последните си дни проф. Раданов изглеждал угрижен.
"Аз обаче го отдавах на работа му. Постоянно говореше по телефона, но това беше нещо обикновено."
Дни след обесването на Раданов тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов съобщава, че говорил със Станислав Христов, който го уверил, че се "касае за лична драма и няма обективни дадености за насилствена смърт". Синини не били открити. Но криминалисти питат как е направил супер професионален възел и как си е нахлузил клупа, без да е стъпил на стол или камък. А по-късно името му и "убийство" се споменават в едно изречение в разследване на ДАНС за трафик на човешки тъкани.
"Замазаха нещата, а бяха тревожни", обобщава вдовицата. Съмненията си Андроника Раданова не успяла да сподели с никой от разследването. Защото никой не я потърсил.
"Разпитаха ме само в деня на смъртта му, когато още не бях пробвала да видя тялото", казва жената.
Обяснява, че не се опитала да прави собствено разследване.
"И за какво, мислите ли, че в тази държава има кой да ми обърне внимание? Ако има виновни, вярвате ли, че има кой да го докаже. Ще им потърсят наказание?"
И вече с разтреперан от вълнение глас добавя: "Тогава го казах, заявявам го и днес: Стойчо бе убит!"

За Чората и Белнейски

Проф. Стойчо Раданов беше ръководител на екип от петима експерти, които направиха повторна аутопсия на телата на Росица и Христина Белнейски. Според заключенията му сестрите са били прегазени от автомобил.
Проф. Раданов беше съдебен експерт и по делото и за смъртта на Ангел Димитров-Чората, който почина по време на полицейска акция. Пред медии той обяви, че подсъдимите полицаи е трябвало да задържат Чората, но вместо това те са превишили правата си и са го убили.

Владимир КЛИСУРОВ