Смелчаците, влезли в "Миджур" да търсят оцелели: Внимавахме да не настъпим някоя мина
Всяка трагедия има своите герои. В Горни Лом това са огнеборците, влезли в завод "Миджур" след първия взрив, защото получили информация, че вътре може да има живи хора. "България Днес" разговаря с Пламен Петров, началник на пожарната в Белоградчик, който лично повел хората си сред пепелището на военния завод.
"Казаха ни, че може да има живи хора. Влязохме, защото, ако ние не го направим, няма кой друг. Това ни е професията. Осъзнавахме риска и бяхме наясно, че това може да са ни последните минути", казва Пламен Петров и започва разказа за най-кошмарния следобед в живота му.
В сряда, в 17 часа и 6 минути на тел. 112 е получено обаждане за взрив в завод "Миджур". Две минути по-късно е предаден на диспечера на огнеборците в Белоградчик, които са най-близо, тъй като в завода нямало противопожарно ядро. Около минута по-късно от Белоградчик изхвърчат един противопожарен автомобил и служебната "Нива".
"До Горни Лом са 30-32 километра с много завои, но успяхме да ги вземем за по-малко от половин час. Когато стигнахме, видяхме пред портала на завода доста народ", спомня си 55-годишният Петров.
Събралите се хора в един глас започват да обясняват, че е имало мощен взрив и гори цех "С", в който вероятно има приклещени хора, нуждаещи се от помощ.
"Не се замислихме изобщо и заедно с колегите тръгнахме натам", казва Пламен Петров.
С него са 39-годишният инсп. Мирослав Драгомански, 32-годишният Петър Цолов и служителят на завода Ивайло Здравковски. Огнеборците са с пълно бойно облекло, което обаче по никакъв начин не би ги спасило при евентуален взрив.
Четиримата смелчаци приближават завода с "Нива"-та, след което с прибежки се промъкват към цеха.
"Беше мъртвешка тишина. Не миришеше на дим, само леко на сяра. Знаехме отлично къде се намира въпросният цех. Беше висок и по принцип покривът му се вижда между дърветата от определено място. Ние обаче не го видяхме. Имаше само лек дим", продължава Петров.
След още няколко минути четиримата излизат от гората и се изправят пред страшна картина. Цехът буквално е изчезнал, а на негово място има горящо огнище от около 3 метра. Наоколо са разхвърляни бетонни отломки. Виждат три сравнително плитки кратера. Мъжете залягат зад защитна стена, изградена, за да предпази другите сгради от евентуален взрив. Част от нея също липсва.
"Започнахме да викаме. Не спряхме през цялото време с надеждата да чуем отговор. Всичко остана мъртвешки тихо", разказва огнеборецът.
Мъжете не остават зад укритието си, а се промъкват още по-близо. От отломки си правят временно укритие. Продължават да викат, но без резултат. След това приближават по-далечните сгради, за да проверят и там.
"През цялото време си гледахме в краката, за да не настъпим някоя мина и да идем по дяволите", откровен е Пламен Петров. И признава, че мъжете пробвали да се шегуват, за да преборят адреналина. Майтапели се, че ако стане нещо с тях, поне жените и децата им ще вземат застраховките.
Четиримата се уверяват, че в "Миджур" няма жива душа, но продължават да обикалят, макар и последната искрица надежда да се изпарила. Така, както според пожарникаря буквално са се изпарили хората.
"Бог да ги прости, но поне не са разбрали какво им се е случило. При подобен взрив всичко е станало изведнъж, не е имало възпламеняване. Оглеждахме внимателно за крак, ръка, глава, но не открихме нито частица от тях... Знаете, човешкото тяло е съставено в огромната си част от вода. А при такъв взрив температурата се е покачила до няколко хиляди градуса..."
"Внезапно близо до нас чухме странен шум и пукот. Веднага взех решение да изтегля хората си", продължава Петров. Четиримата напускат мястото и се връщат на площадчето пред портала. Четири минути по-късно откъм завода проехтява детонация.
"Беше мина или запалка. И продължи да гърми на две-три минути. Последният взрив е регистриран в 21.45 часа", обяснява пожарникарят и уточнява, че четиримата били в опасната зона около 25 минути.
Пламен Петров отказва да коментира дали човешка грешка е причинила трагедията, нито какво количество взрив е вдигнало във въздуха цех "С". Но според него за силата на детонацията красноречиво говори фактът, че от видеото, направено от прелетял над мястото дрон, се вижда, че дори покрива на бомбоубежището го няма.
Владимир КЛИСУРОВ
"Казаха ни, че може да има живи хора. Влязохме, защото, ако ние не го направим, няма кой друг. Това ни е професията. Осъзнавахме риска и бяхме наясно, че това може да са ни последните минути", казва Пламен Петров и започва разказа за най-кошмарния следобед в живота му.
В сряда, в 17 часа и 6 минути на тел. 112 е получено обаждане за взрив в завод "Миджур". Две минути по-късно е предаден на диспечера на огнеборците в Белоградчик, които са най-близо, тъй като в завода нямало противопожарно ядро. Около минута по-късно от Белоградчик изхвърчат един противопожарен автомобил и служебната "Нива".
"До Горни Лом са 30-32 километра с много завои, но успяхме да ги вземем за по-малко от половин час. Когато стигнахме, видяхме пред портала на завода доста народ", спомня си 55-годишният Петров.
Събралите се хора в един глас започват да обясняват, че е имало мощен взрив и гори цех "С", в който вероятно има приклещени хора, нуждаещи се от помощ.
"Не се замислихме изобщо и заедно с колегите тръгнахме натам", казва Пламен Петров.
С него са 39-годишният инсп. Мирослав Драгомански, 32-годишният Петър Цолов и служителят на завода Ивайло Здравковски. Огнеборците са с пълно бойно облекло, което обаче по никакъв начин не би ги спасило при евентуален взрив.
Четиримата смелчаци приближават завода с "Нива"-та, след което с прибежки се промъкват към цеха.
"Беше мъртвешка тишина. Не миришеше на дим, само леко на сяра. Знаехме отлично къде се намира въпросният цех. Беше висок и по принцип покривът му се вижда между дърветата от определено място. Ние обаче не го видяхме. Имаше само лек дим", продължава Петров.
След още няколко минути четиримата излизат от гората и се изправят пред страшна картина. Цехът буквално е изчезнал, а на негово място има горящо огнище от около 3 метра. Наоколо са разхвърляни бетонни отломки. Виждат три сравнително плитки кратера. Мъжете залягат зад защитна стена, изградена, за да предпази другите сгради от евентуален взрив. Част от нея също липсва.
"Започнахме да викаме. Не спряхме през цялото време с надеждата да чуем отговор. Всичко остана мъртвешки тихо", разказва огнеборецът.
Мъжете не остават зад укритието си, а се промъкват още по-близо. От отломки си правят временно укритие. Продължават да викат, но без резултат. След това приближават по-далечните сгради, за да проверят и там.
"През цялото време си гледахме в краката, за да не настъпим някоя мина и да идем по дяволите", откровен е Пламен Петров. И признава, че мъжете пробвали да се шегуват, за да преборят адреналина. Майтапели се, че ако стане нещо с тях, поне жените и децата им ще вземат застраховките.
Четиримата се уверяват, че в "Миджур" няма жива душа, но продължават да обикалят, макар и последната искрица надежда да се изпарила. Така, както според пожарникаря буквално са се изпарили хората.
"Бог да ги прости, но поне не са разбрали какво им се е случило. При подобен взрив всичко е станало изведнъж, не е имало възпламеняване. Оглеждахме внимателно за крак, ръка, глава, но не открихме нито частица от тях... Знаете, човешкото тяло е съставено в огромната си част от вода. А при такъв взрив температурата се е покачила до няколко хиляди градуса..."
"Внезапно близо до нас чухме странен шум и пукот. Веднага взех решение да изтегля хората си", продължава Петров. Четиримата напускат мястото и се връщат на площадчето пред портала. Четири минути по-късно откъм завода проехтява детонация.
"Беше мина или запалка. И продължи да гърми на две-три минути. Последният взрив е регистриран в 21.45 часа", обяснява пожарникарят и уточнява, че четиримата били в опасната зона около 25 минути.
Пламен Петров отказва да коментира дали човешка грешка е причинила трагедията, нито какво количество взрив е вдигнало във въздуха цех "С". Но според него за силата на детонацията красноречиво говори фактът, че от видеото, направено от прелетял над мястото дрон, се вижда, че дори покрива на бомбоубежището го няма.
Владимир КЛИСУРОВ
Реклама
Реклама
