Осиновяват русенския мамут

Иво АНГЕЛОВ

Мамутът в русенския екомузей, който се превърна в хит през последните дни, си търси осиновител. Това казаха специално за "България Днес" от там.

Мамутът е точно копие на световноизвестен анимационен герой - косматия бозайник с хобот Мани от филмовата поредица "Ледена епоха". За това разказа пред "България Днес" директорът на Регионалния исторически музей в дунавския град доц. д-р Николай Ненов.

"Музеите често се надпреварват с други атракциони и затова трябваше да направим нещо, за да привлечем вниманието на хората. Мамутът от "Ледена епоха" реално е живял по тези земи и затова беше подходящо да направим негово копие. Причината да не сглобим реален мамут беше, че нямахме достатъчно кости", обясни Ненов.

Културната институция разполага с една от най-богатите колекции на вкаменелости на хоботни бозайници в България. Там е експонирана единствената в света долна челюст на мамутикус руманус, живял преди 3 млн. години. Русенският музей може да се похвали, че е единствен в света, който разполага с толкова запазена долна челюст. Тя е открита през 1965 г. в пясъчна кариера край русенското село Босилковци от известния български палеонтолог и естествознател Михаил Халваджиев. В музея са показани огромни кости на мамути, открити на територията на Русенска област. Експозицията е богата не само на хоботни бозайници, но и на други екземпляри - там има останки от елен, носорог и череп на пещерна мечка. Най-големите находки са направени край селата Брестовица, Пиргово, Тръстеник, Батин и Ряхово. По дъното на Дунав също са били открити множество находки чрез т.нар. дълбачки.

Направеното копие е на Mamнmuthus primigenius, който е живял допреди 10 000 години и е имал срещи отблизо с праисторическия човек. Най-късно този животински вид изчезва в Сибир преди 4000 години, като там са откривани животни, които са били замръзнали, но със запазена козина и кожа.

Изработката на модела отнела четири месеца на двамата русенски художници Даниел Кънчев и Ясен Тодоров. Заедно с помощта на шестима свои ученици те създали копие с височина 3,20 м и дължина 4,50 м. Самият мамут е направен от стиропор, но изглежда внушително.

По специална поръчка от Германия в Регионалния музей в Русе пристигнаха изкуствени очи за мамут. Те бяха монтирани върху макета. Очите са поръчани от германска фирма, специализирана в изработката на изкуствени очи за различни видове препарирани животни. Заедно с поръчката бе получен и каталог с богато разнообразие на предлаганите продукти. Изкуствените очи придават реален визуален завършек на изгледа на мамута, който посетители могат да видят в зала "Палеонтология" на първи етаж в екомузея.

Никак лесно не било и изработването на козината. Екип боядисвал 150 кг кълчища, за да придобият вид на космите на мамут. От културната институция се посъветвали с природонаучен музей в Англия, откъдето видели, че козината на мамута може да варира от цвят охра до тъмнокафяво.

Съвсем скоро пък предстои да стартира кампания за даването на име на мамута. "Решихме, че така експонатът ще има своята идентичност и ще може да бъде осиновен. Планираме да създаваме малки сувенири с формата на мамута и да го популяризираме", каза още Ненов.

"За съжаление в България природонаучен музей не е отварян от времето на социализма. Около 40 години очакваме този музей да придобие днешния вид. Самият отдел "Природа" се е местил 14 пъти от сграда в сграда, от склад в склад, това е убийствено, това води до унищожаване на експонати, на препарирани животни. Нашият екомузей не е класически природонаучен музей, защото тук имаме едно особено съчетание на присъствието на човека в природата и тъкмо заради това говорим за екомузей, а и връзките между местните общности и музея са изключително важни. Такъв музей в България няма", допълни Ненов. Културната институция е разположена на четири различни етажа с обща площ 2400 кв.м.

Теле с две глави е сред атракциите

Теле с две глави, огромен петел с люспи по краката като на динозавър, триметрова моруна и гигантска костенурка са сред атракциите на новооткрития музей в Русе.

Макетът на пещера, дълъг над 15 метра, също представлява голям интерес, тъй като пресъздава реални места. Едната част пресъздава Ивановските скални църкви, които са обект от световното културно наследство, а другата - пещерата Орлова чука с прилепи, звуци и сталактити.

Безспорна атракция е и единственият аквариум за дунавски риби. Той е с обем 65 000 литра вода и още 20 000 литра вода във филтрите. В него плуват есетри, шарани, бял амур, толстолоб, щуки, сомове и други (общо 35 различни вида). Разделени са така, че в един и същ аквариум да има и дънни риби, и такива, които плуват отгоре. Плановете са аквариумът да бъде превърнат в научен център за изследване на конкретни видове риби.

Няма убито животно

Нито едно животно в музея не е убито, за да бъде експонирано, обясниха от културната институция в областния град.

Барутната орнитология от години не се практикува и убиването на животни не се прилага на нито един природонаучен музей. Една част от препарираните бозайници и птици в екомузея са от Спасителния център за диви животни в Стара Загора, които ветеринарите не са успели да излекуват. Други пък са намерени мъртви и предадени на музейните работници след съответната процедура.