Съкровището на Индже води до лудост

Иво АНГЕЛОВ

Тайнственото съкровище на Индже войвода, което се търси вече няколко века, причинява лудост и психични проблеми на хората, които го търсят. Това гласят легенди и предания, свързани с ценното имане.

Осем товара със златни турски алтъни, 17 гърнета със скъпоценни камъни, два бакъра с накити и два златни пищова се вярва, че са заровени някъде по българските земи и десетки авантюристи се опитват да ги открият. Най-често за място на заровеното имане се споменава ямболското село Каменец, тъй като именно в този регион Индже и голямата му орда са вършеели и са обирали местното население. Години наред опитите златото да бъде открито са неуспешни, като иманяри са пребродили метър по метър местността Бакаджиците.

Местните жители обаче не гледат с добро око на съкровището и вярват, че то е прокълнато и всеки, дръзнал да го търси, е сполетяван от тежка беда. Трима души, които опитали да стигнат до скъпоценните камъни и жълтиците, загубили разсъдъка си и получили тежки психически увреждания. Други иманяри пък усещали прокобата на съкровището чрез близките им хора, които се разболявали тежко. Всички били категорични, че прокълнатото имане на Индже войвода е причината за сполетелите ги беди. Въпреки това продължава да има ентусиасти, които искат да стигнат до заветната цел.

Според вярванията самата Ванга говорила за съкровището и предупредила, че тежко проклятие тегне на него. Пророчицата дори обявила, че змия пази ценностите и всеки, който се доближи до тях, ще бъде убит. Местните предания разказват за хора, които са отишли до сакралното място и наистина са се срещнали с влечугото, а след това панически са избягали. Легендата се обвива в още по-голяма мистичност и от разказите, че има тайнствена карта, която е разделена на няколко парчета. Те се държат от различни хора и само при събирането им може да се намери пътят към скъпоценностите.
Историкът проф. Божидар Димитров има своя версия за съкровището, като разсъждава от друга гледна точка по темата.

"Дори и Индже да е имал заровено имане, то той много отдавна е отишъл на мястото и вероятно със свои другари го е изровил. След края на кърджалийството той се е установил да живее в Румъния и е имал нужда от средства, за да живее. Така че е твърде вероятно да си е прибрал обратно натрупаното богатство, а да не го оставя заровено в земята", коментира пред "България Днес" директорът на Националния исторически музей.

Според него като цяло е много съмнително Индже да е заровил скъпоценности, тъй като е бил заобиколен от стотици хора и всички заедно са делили плячката. Димитров потвърди, че иманяри продължават да търсят златото, но е скептичен, че ще успеят да го намерят.

Истинското име на кърджалията е Стоян. Той получава прякора си Индже (от турски ince - тънък) вероятно по времето, когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на XVIII век. По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар, Бакаджиците и Източна Тракия. Това е и причината да се вярва, че несметните му богатства са заровени около Каменец и там най-упорито иманяри копаят.
"Индже е историческа личност - не е плод на нечия фантазия или събирателен образ на няколко войводи, както е при други хора. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците в битката при Скулени на река Прут. Интересно е, че след смъртта му вдовицата му иска да й бъде изплащана пенсия, тъй като по това време живее много трудно", каза още Димитров. И допълни: "Индже е бил разбойник, който е обирал хората, а след това е заживял като нормален човек."

Друга версия, която се предава по хорските усти, е, че Държавна сигурност е била запозната с историята на съкровището. Според легендата агенти го изровили и още през социализма то е било изнесено извън България. Макар да не се знае официално някой да го е виждал с очите си, съкровището на Индже войвода се оценява на близо 10 милиона лева.

Вдъхновява Йовков

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите.

Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди". В литературната творба войводата обръща гръб на разбойничеството и започва да помага на изстрадалото население. Във финала на разказа Индже е убит от Гърбавото - неговия син, който още като бебе съсича с ятагана си и обрича цял живот на мъки и подигравки.

"Много майки съм разплакал... Дойде и моят ред. Нищо да не правите на туй дете! Ни косъм да не падне от главата му. Аз искам тъй. Дайте му туй и пуснете го да си ходи със здраве...", са последните думи на Индже в разказа.