Композиторът проф. Александър Йосифов: Людмила Живкова ми спаси живота

Лили АНГЕЛОВА

"Людмила Живкова ми спаси живота! Заради записи на Борис Христов с църковни песни комунистите ме бяха подгонили. Кой знае какво щеше да ми се случи, ако не беше тя." Това разказа пред "България Днес" големият ни композитор, диригент и дългогодишен директор на "Балкантон" проф. Александър Йосифов.

"Гордея се, че съм човекът, който върна Борис Христов в България. През 1976 г. се беше прибрал инкогнито, за да оправи гроба на майка си и баща си. Неговият приятел Любен Живков ми се обади да ми предложи среща с Борис, за да поговорим за работа. Предложих му да работим в зала "България". Той пък ме погледна изпод вежди и отговори, че ще пее само и единствено в "Св. Александър Невски", разказва бившият шеф на "Балкантон". Няколко месеца по-късно най-великият бас от втората половина на XX век се връща в България, придружен от тогавашния млад свещеник Неофит, който сега е патриарх български, и записва "Многая лета". Неофит бие камбаните. Именно това е записът, който и до днес слушаме всяка Нова година и на големите български празници.

"Тогава за пръв и последен път ни позволиха да бъде ударена и най-голямата камбана в храма, тъй като при нейния звън се разтриса корпусът на църквата. Получи се наистина съвършен запис, но имах още идеи. Под мое ръководство бяха записани 15 дългосвирещи плочи с църковна музика." Именно тези записи с изпълненията на Борис Христов и на църковни хорове предизвикват гнева на хора от комунистическия елит. Обвиняват Александър Йосифов, че опитва да насажда религиозна пропаганда сред младежта. Композиторът е заплашен с разследване, което обикновено по онова време завършва със затвор. За негов късмет Людмила Живкова се застъпва за Йосифов и не само спира гоненията срещу него, но и нарежда да бъдат осигурени всички необходими условия за нормалната работа на Борис Христов в България. "Не мога да си изкривя съвестта и да не кажа, че Людмила ми даде гръб. Имах нужда от подкрепа от най-високо ниво, тъй като срещу мен се водеше доста мръсна кампания", спомня си композиторът.

В този критичен момент се намесва и Тодор Живков, който го защитава с думите: "С Борис Христов трябва да се работи, защото той е ценен за българската култура."
За жалост в момента състоянието на музиканта не е цветущо.

"Не мога да ходя, в инвалидна количка съм, но духът ми е като на младенец" - каза пред "България Днес" проф. Александър Йосифов. Той бе на количка на концерта на оперната прима Райна Кабаиванска и учениците й в Пловдив в края на миналия месец.
Въпреки страданието си бившият директор на "Балкантон" не се предава пред трудностите и вярва, че все пак ще проходи. "Всъщност да ви кажа: от кръста нагоре правя страхотно впечатление - хубав съм и млад, ама от кръста надолу хич ме няма. Направиха ми пет операции, които завършиха със смяна на тазобедрените стави. Много ме боли, затова се придвижвам с инвалидна количка. Единственото, на което сега се надявам, е да проходя поне по 10-20 крачки с патерици. Това ще е щастие за мен. Помагат ми много лекари, ето проф. Миланов, доц. Киров... Всички те са невероятни хора, но когато човек има едно сигурно място, за което е платил, а моето е в "Орландовци", няма от какво да се плаши", обяснява с чувство за хумор състоянието си наследникът на славния тенор Илия Йосифов, който създава най-силната вокална школа у нас начело с Райна Кабаиванска.

"За правило в България се смята, като запиташ някого как е, да чуеш - абе, не съм добре. Писателят Банчо Банов, Бог да го прости, казваше, степно племе сме, семката ни е сбъркана, ние изричаме добра дума за човека чак когато го погребем. А приживе го побутваме по гърба, правим всичко възможно това да стане по-скоро. Битката в нашите среди - кой по-добър певец, кой по-добър инструменталист, винаги ще съществува. Тази завист заради евентуално първенство поражда неискреност, меко казано. Винаги съм се опитвал да намеря доброто и да го подчертая. Човешкият гений е много по-силен в злото, в омразата, в интервенцията, а не в доброто", споделя проф. Йосифов.
Съвсем скоро той отново е получил предложение да се включи като съветник към Министерството на културата. "Вълнувам се от всичко, което се случва у нас. Питате ме дали са ми се обаждали от Министерството на културата да им сътруднича - да, няколко пъти от няколко правителства са ме канили. Като бивш директор на "Балкантон" 18 години, зам.-председател на телевизията и радиото, след това зам.-министър по просветата и образованието мога да кажа на политиците, че по време на финансова криза не се правят реформи. Субсидират се изкуството и културата, здравеопазването и социално слабите. Субсидирайки образование и изкуство, извисяваш нацията духовно. Това после рефлектира и в науката, и в другите сфери на живота. Японците го направиха. Нека си припомним след Хирошима какъв висок процент имаха те за бюджет за образование и култура и къде отидоха. Освен това не се прави реформа от хора, които не са специалисти. Правят закон за музикално-сценичните изкуства, но сред тези, които го правят, няма нито един композитор, нито един диригент или корепетитор...", обяснява проф. Йосифов.

В най-добрите си години "Балкантон" под негово ръководство изнася милиони плочи годишно предимно за СССР. "Всеки нов албум на Лили или Емил спокойно правеше тираж между 500 хил. и 1 млн. копия. Имаше моменти, когато нямахме достатъчно материал за записване на новите албуми. Това не означава, че най-големите ни звезди са трупали милиони от своя успех. Тогава имаше концертна дирекция към Министерството на културата. Естрадните изпълнители, оркестрите, камерните изпълнители, всички бяха на щат към дирекцията. Нашите звезди печелеха предимно от участията си в чужбина, където получаваха хонорари в долари. Заплатите се движеха между 60 и 120 лева. Това не бяха малко пари. Сложете и хонорарите от участия и ще се получат доста солидни суми. Емил Димитров печелеше по 300 лв. на вечер, докато беше на турне по морето", разказва музикантът.

Забавните песни на маестрото също се радват на дълъг и успешен живот - "Синева" на Васил Найденов, "Боянският майстор", няколко хита за Лили Иванова и т.н. "Винаги съм бил приятел с Лили Иванова. Тя открай време си е малко лудичка в хубавия смисъл. Но науми ли си нещо, не може да бъде разубедена. Спомням си как й занесох една песен - "Не мога без теб". Тя ми вика: "Музиката е добра, но текстът не става. Как така ще пея "не мога без теб"? Аз всичко мога!“ По моя музика иначе Лили изпя още песни - "Реквием", "Боянският майстор", "Алеята на влюбените", смее се композиторът. Именно Александър Йосифов пръв от всички приятели на примата ни я защитава в спора й с Митко Щерев. "Кавалерство е да защитиш жена. Може да те нападат, има начин да отговориш. Митко се заяде, започна да приказва глупости, кога Лили била родена, не познавала нотите... Казах му да бъде кавалер, да се извини. Една жена може да се държи истерично, но един мъж не може да си го позволи, той е по-силният", категоричен е Йосифов.

Освен Лили композиторът си припомни пред "България Днес", че е открил и други звезди за естрадния подиум. "Орлин Горанов, Бисер Киров, "Ритон", дори отървах от казармата Георги Христов! Всички те са мои деца. И гледам на тях с цялата си любов. Обичам си ги", обяснява един от най-големите български композитори - 74-годишният проф. Александър Йосифов.

Алла Пугачова била страхлива

Александър Йосифов дълги години е председател на организационния комитет и шеф на международното жури в легендарния музикален конкурс "Златният Орфей". Той е един от първите, които виждат огромния потенциал на една от най-големите звезди на руската естрада - Алла Пугачова. "Спомням си първия ми досег с Алла. Беше едно притеснено момиченце, облечено в семпла рокличка. Беше толкова страхлива, че не посмя дори да дойде на официалната вечеря. Предложих я на немско звукозаписно студио и така тя започна да покорява Европа", спомня си проф. Йосифов.

Песен за Гагарин

Александър Йосифов е автор на музиката на единствената песен, посветена на Юрий Гагарин. Текстът е на Генадий Йосифов. На 12 април 1961 г. руският космонавт става първият човек, който лети в Космоса. Няколко месеца след успешната мисия Гагарин тръгва на обиколка в социалистическите страни, за да обере овациите. Минава и през България, а в негова чест в „Евксиноград“ е организиран тържествен концерт. След края на официалната част Александър Йосифов издебва удобен момент и подарява своята песен на героя.

Висоцки записан тайно

"Балкантон" единствен имаше плоча на Висоцки. Подобен запис в Русия няма до ден днешен. Историята е много интересна: един ден при мен дойде Иван Славков. Каза ми, че има поръчка за 20 000 плочи. Попита ме дали ще ги издам. Без да мисля много, му казах да. Тогава Славков ми даде много качествен запис на Висоцки. За съществуването му дори самият Владимир не знаел", обяснява проф. Йосифов. Висоцки бил на гости на познати в България. Сред поканените бил и Иван Славков. Висоцки взел китарата и започнал да свири и пее. "Той изобщо не подозираше, че го записват, но после не направи проблем от това" - обяснява историята на единствения до днес запис на Висоцки композиторът.