Кампания на "България Днес"Да си върнем цар Самуил!
1000 години след смъртта на цар Самуил неговите тленни останки са извън родината и чакат да намерят покой в духа на християнската традиция. Великият български владетел умира на 6 октомври 1014 г. Сърцето на царя не издържа при вида на хилядите ослепени български войници, пленени от византийския император Василий II.
Гробът на Самуил е открит през 1969 г. от гръцкия учен Николаос Муцопулос при археологически разкопки в базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Днес царските кости се съхраняват в Солун.
"България Днес" започва кампания "Да си върнем цар Самуил". В поредица публикации от страниците на вестника ще дадем думата на хора, които от години работят за тази кауза. Ще бъде сформиран инициативен комитет от изявени в своята област българи. Те ще поставят въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни да потърсят съдействие от властите в Гърция на най-високо ниво. Вярваме, че успехът на тази мисия зависи от всеки един българин!
Последвайте ни
във Фейсбук!
Кампанията "Да си върнем цар Самуил" вече е във Фейсбук! Последвайте ни в най-влиятелната социална мрежа на адрес
https://www.facebook.com/SamuilBulgarski
Нека покажем, че искаме този велик български владетел най-после да намери покой в родината си. Самуил написа едни от най-славните страници в историята на България. Нашата мисия е сега, 1000 години след смъртта на Самуил, да върнем тленните му останки в страната, за която даде живота си!
В самото начало на кампанията ви предлагаме статия на професор Пламен Павлов, автор на книгата "Векът на Самуил"
Последните дни
на владетеля
Професор Пламен ПАВЛОВ, историк
Битката при село Ключ и последните дни на цар Самуил бележат един от най-драматичните моменти в цялата 1300- годишна история на България.
Българският владетел полага много усилия за укрепяване на подстъпите към вътрешността на Българското царство предвид засилващото се през първото десетилетие на ХI в. византийско военно надмощие. Едно от най-важните укрепителни съоръжения е дървено-землената преграда ("дема"), защитаваща Ключката клисура, което е в духа на старите [пра]български отбранителните традиции.
През юни 1014 г. Василий II атакува клисурата, стремейки се да си пробие път към Струмица. Намерението на Самуил да отвлече вниманието на императора с нападение по посока на Солун пропада. Българският военачалник Несторица, който командва тази дръзка военна акция, е разбит, а част то войниците му попадат в плен. Натискът към Ключ обаче е безплоден. Императорът вече бил загубил надежда за преминаване, когато на 29 юли военачалникът Никифор Ксифий успява чрез обход по високото било на Беласица да изненада българите в гръб. Опитът на цар Самуил да организира отстъпление не успява. Самият той е спасен благодарение на бързата реакция на Гаврил Радомир, който с отчаяна смелост пробива път към Прилеп. В ромейски ръце попадат 14 или 15 хиляди българи - число, което навярно визира не само царските отряди, но и събрано за защитата на "демата" опълчение.
Поелият командването Гаврил Радомир успява да събере остатъците от армията и със светкавични действия да унищожи войската на солунския дукс Теофилакт Вотаниат, личен приятел на императора. Ромеите са въвлечени в засада, а българският престолонаследник лично убива Вотаниат с копието си. Без да успее да превземе Струмица и при вестта за гибелта на Вотаниат, Василий II отстъпва. Той успява да превземе Мелник, но вече е загубил стратегическата инициатива. За да прекърши военната мощ и преди всичко психическата устойчивост на българите, императорът извършва ужасяващо престъпление - нарежда пленените Самуилови войници да бъдат ослепени, оставяйки на всеки сто души един едноок за водач.
За трагичната съдба на Самуиловите войници е писано многократно. Близки до епохата автори, при това независими един от друг, не оставят абсолютно никакво съмнение, че ослепените българи са 14 или 15 хиляди, а не 14 или 15 стотици. Античовешката "технология" на наказанието във Византия е различна - с нож, тризъбец, нагорещено желязо, врял оцет... Предвид масовостта на екзекуцията вероятно е бил приложен последният способ. При него наказаните почти сигурно остават живи, като при това са не само ослепени, но и най-често обезобразени. Василий извършва това нечувано дори и за онази епоха на жестокост деяние след гибелта на Вотаниат.
Страшните и величави в своята трагедия войнишки колони са изпратени при своя цар в Преспа. При тази жестока гледка Самуил получава сърдечен удар и умира след два дни (6 октомври 1014 г.), независимо от усилията на неговите лекари да му помогнат със средствата на тогавашната медицина. Неустрашимият воин Самуил, който е печелил и губил много битки, който не се поколебава да екзекутира собствения си брат със семейството му, както пише Скилица, "...не можал да издържи на това страдание..." Можем само да гадаем какво би станало, ако тази най-голяма трагедия в
Днес въпросът, който буди изключително силен обществен интерес, е за тленните останки и мястото, където е погребан цар Самуил.
За българския народ тленните останки на цар Самуил са свещени подобно на мощите на светците. За да получат полагащата им се всенародна почит, редно е те да бъдат препогребани в България - държавата, на чиято свобода и независимост Самуил отдава целия си живот. Най-подходящото място за саркофаг на царя е базиликата "Света София" в българската столица.
