Свиня ни гледа от огледалото
Десетки пъти сме се шегували, че вглеждайки се в огледалото, виждаме вещица, прасе, анимационен герой и всякакви други безумни създания.
Оказва се обаче, че в шегата има голяма доза истина. Мистичното твърдение е на италианския психолог Джовани Капито. Първото обяснение на загадъчния феномен, при който взиращ се в огледало човек изненадващо започва да вижда напълно непознати лица, Капито описва в статия за списание Perception.
Изследователят съветва любопитният експеримент да се провежда в помещение, осветено само от една крушка от 25 вата, поставена зад гърба, докато самото огледало е отдалечено на около 40 см. Условия, които ще позволят мистериозният феномен да бъде наблюдаван само след няколко минути.
Психологът провежда експеримент с 50 доброволци, всеки от които участва в индивидуален 10-минутен сеанс, по време на който се взира съсредоточено в огледало. Веднага след това участниците описват преживяното, заключаващо се в следното: 66% виждат силно изкривено собственото си лице, 18% - лицата на един от родителите си, 28% - лицето на непознат човек, 28% - архетипен образ (старица, дете), 18% - муцуната на животно (котка, свиня, лъв), 48% - фантастични същества и чудовища.
Според Капито наблюдаваният феномен може да се дължи на комбинацията от прости зрителни нарушения, възникващи в резултат на това, че зрителната система разпознава отново и отново едни и същи образи, интерпретирайки ги по различен начин.
Изключително любопитна се оказва и емоционалната реакция на участниците по време на наблюдавания феномен. Почти половината от тях заявяват, че лицата в огледалото им причиняват сюрреалистични усещания - сякаш някой друг се взира в тях от другата страна, като особено плашещ се оказва начинът, по който са наблюдавани - загадъчно, враждебно, окуражително, усмихнато.
Появяването на починали роднини или архетипове създава усещане за безмълвни въпроси, докато фантастичните същества внушават ужас и тревога. Динамичната деформация на лицата в огледалото (пулсация, промяна на размерите, поява на усмивка) предизвиква чувство на безпомощност и неспособност да се повлияе на ситуацията.
