Д-р Маргарита Бакрачева, психолог: Запалването е зов за помощ

Коя е тя

Д-р Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г. През 1999 г. завършва магистратура по социална педагогика, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема "Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст". През 2005 става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и Дружеството на психолозите в България.

Деяна Павлова

- Д-р Бакрачева, фотографът Лидия Петрова се самозапали пред президентството, какво би могло да накара човек да прибегне до този метод за отнемане на живота? Говорила съм с мъж, оцелял след самозапалване, и той каза, че по-ужасна болка не е изпитвал, като призова хората да не опитват.
- До голяма степен тук става въпрос за един вид обръщане към обществото, за призив. По тази причина това, което сте направили, е много хубаво и е добре да се разпространи това, което мъжът ви е казал. В тези случаи като с Лидия хората са попаднали в ситуация, в която усещат, че нямат избор, и затова избират самозапалването. Това е действие, с което те искат да им се обърне внимание. Това не е акт на самоубийство или прищявка, а използване на последните ресурси. За съжаление обаче в повечето случаи въпреки усилието на лекарите няма как да не е летален краят. Затова и колкото и да са обезверени хората, тъй като това е причината при самозапалване, че не виждат други средства да изразят своя глас и той да бъде чут, това е прекалено радикална форма. Не си струва един човешки живот да бъде пожертван по този начин.

- Различни специалисти твърдят, че може да се очаква нова вълна на самозапалване, вие какво мислите?
- При предишната вълна, която бе с 4 жертви, коментарите бяха, че няма друга държава, в която за такъв кратък период да има толкова неприятни инциденти. Много е възможно сега наистина да има нова вълна, но се надявам това да не се случи. Ако си представим, че идва същата тенденция, това означава, че нещата се повтарят и това е едно отражение на начина, по който хората приемат действителността. Не само че нищо не се е променило, но нещата стават и по-зле. Това е най-неприятното послание, което се отправя към всички хора.

- Какво означава изборът на място, както е в случая с Лидия Петрова?
- Това, което бих казала като психолог, е, че ако обърнем внимание на избора на мястото при нея - че е точно в триъгълника на властта - президентство, парламент и сградата на Министерския съвет, а не пред дома или друго място, това само по себе си е много показателно. Дори и да предположим, че става въпрос за лични причини за самозапалването, тъй като в случая нямаше социален апел, самият избор на място и начин на действие е повик към цялото общество - политици, медии. Това означава, че човекът определено има нужда да бъде чут, разбран.

- Майката на Лидия каза, че има вероятност тя да е била склонена да се самозапали, спомена се и секта. Възможно ли е някой да те накара да се самоубиеш по този ужасяващ начин?
- Гледаме по филмите сектите колко са опасни и до какво могат да доведат. Да, те наистина могат да са опасни и да водят до внушения, но това се случва единствено когато съвпадне с вътрешната нагласа на човека. Ако той има вътрешното желание да предприеме този акт, е лесно да бъде склонен да премине към крайни действия.

- Какво показва практиката ви - хората наистина ли са толкова отчаяни до крайност, че да преминат към такива крути мерки? Не говоря само за самозапалване, но и за бащата, който уби 2-годишното си дете и се самоуби.
- Ако мога да го илюстрирам със социален пример като отражение на социалната картина. Например едно нещо, на което се обърна недостатъчно внимание, но много показателно е колко недействителни бюлетини имаше при последните избори. Доколкото обявиха, те бяха 390 хил., като част от тях бяха украсени с лични послания.
Това от психологическа гледна точка, тъй като числото е голямо, означава че хората са активни - те биха искали да дадат гласа си и са готови да правят неща, за да се промени ситуацията, но нямат възможност за избор. Това е една картина, която добре обрисува начина, по който хората днес се чувстват - нищо не се променя, те търсят някакви варианти да бъдат забелязани и в отчаянието си прибягват до нежелани форми на поведение.

- Какви са първите признаци, които показват, че нещата отиват към предприемане на такива крайни действия?
- Когато човек обмисля решението да сложи край на живота си, има сигнали, които няма как да не бъдат забелязани от приятели или роднини, въобще от хората, които го познават. При самоубийство човек е с минорна нагласа, казва, че животът няма смисъл, не прави планове, затваря се и се изолира. Има промяна в начина, по който се държи в ежедневието. В случая най-вероятно жената е очаквала да бъде спасена, да оцелее, това може да се изтълкува като сигнал, че решението е с желание да бъде забелязана, отколкото реално да прекрати живота си.

- Може ли да се помогне на такива хора, преди да се самозапалят?
- Да, това, което в много държави по света го има, е Министерството на здравеопазването и социалното ведомство да създадат програма за превенция. Чрез нея се правят скринингови програми, превантивни мерки се взимат, като така помагат на хората да се чувстват по-добре. Говорим за здрави хора, при които има моменти на кризи, те имат нужда в такава ситуация да знаят, че някой се грижи за тях. Те имат нужда да бъдат контролирани. Следи се дали някой много е депресиран. Това донякъде е социална отговорност на държавата, като има редица добри практики в тази насока. Средствата, които поглъщат подобни инициативи, са напълно поносими, че да не може да си ги позволи която и да е държава.

- Преброихме 12 души, които са починали от самозапалване досега, какви конкретни мерки могат да се предприемат?
- Има много добри програми за кризисни психолози. Те обаче остават само в рамките на пожелателното. Но наистина е добре да се помисли по въпроса. Има различни кампании в тази насока.