Поредният търсач на съкровища се удави в Синия вир край село Медвен. Със смъртта на 41-годишния варненски леководолаз Цветан броят на загиналите в подмолите там само през последните години надмина 10. Иманяр разказа пред "България Днес", че мястото е притегателно за хора, които смятат, че там може да е скрито златото на Вълчан войвода, съкровище, което от десетилетия смущава съня на мнозина. Причината е, че в текст на биографа на войводата поп Мартин се посочва: "Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва, а мене ме тегли да пиша...". Търсачите смятат, че Вълчан е скрил истинската причина да потегли за Синия вир. Вероятно е скрил там част от имането, а не е отишъл за риба. Проблемът е, че топонимът Син вир се среща на доста места, по които се смята, че е обикалял войводата: на Янтра и на Дряновската река, край водопада Момин скок до село Михалци, в Мусинската пещера, в Габровско и в Шуменско... Край всички тези местности може да се видят мъже, които тайнствено оглеждат камъните, търсейки нишани. Най-силен е интересът към Сини вир в Медвен и към Мусинската пещера. Именно в тези две места са загинали много леководолази и търсачи. Полицаи оглеждат Синия вир, който взе поредната си жертва "Самият аз едва не дадох живота си в Мусинската пещера. От деца знаехме за скритото злато. Започнах да влизам още като бях 7-8-годишен", разказва пред "България Днес" 55-годишният днес Асен Димитров от село Мусина. Случката, заради която Димитров едва не загинал, станала през 1976 г., когато бил десетокласник. "Тогава в Синия вир, който е навътре в пещерата, имаше една лодка. Аз бях нещастникът, под който тя се проби. Скочих в нея и лодката се счупи. Потънах, но успях да изплувам и да се добера до брега, преди сърцето ми да спре. Това бе най-големият студ, който някога съм усещал. Синият вир е много дълбок и заради ниската температура не зная някой да е стигал до дъното, за да го изследва", разказва Асен Димитров. Изобретателят инж. Петко Ганчев също имал преживелици в Мусинската пещера, които граничат с паранормалното. "При едното ми влизане бях с черна коса, а излязох побелял като сняг. Беше доста навътре, когато ми се яви нещо като холограма. Приличаше на разкривено човече с половин глава женска, а другата - на мъж. Казваше ми: "Влез, влез". Успях обаче да се върна назад", разказва Ганчев. Самият той признава, че не знае дали това е било халюцинация, или истина. Година по-късно инженерът се решава да влезе пак. Този път носи със себе си кръст и чесън. "Вървях по коридор, по който имаше педя вода. Изведнъж под мен се отвори дупка и пропаднах. Добре че съм дебеличък и се заклещих, а после успях да се измъкна. Почти 100% съм сигурен, че онези, които са направили този капан, са разполагали с химикал, който разтваря меката скала, превръща я в кал, а след това я втвърдява отново", спомня си Ганчев. Златото на Вълчан смущава съня на иманярите Хората в Мусина са слушали от своите родители, които също влизали да търсят злато, за капаните, които пазят съкровището след водата. Знае се, че малко преди него е разхвърляна "птича" отрова. Според разказите тя се "активизира" от топлинен източник. Когато се приближи човек, тя "отлита" от земята, обгръща го и го убива за секунди. Твърди се, че трябва да се мине и през зала с живак, и галерия с отровен газ. Точно преди златото имало капан. В скалата били издялани стъпала, но две от тях трябвало да се прескочат. Ако човек обаче стъпи на тях, те се превъртали около ос, търсачът падал в бездната, а капанът оставал да чака нови жертви. През 1939 г. в Мусина пристига цар Борис със свой екип. Водолаз влиза в пещерата, но не открива нищо. Мусинската пещера пази своите тайни Местните признават, че от прародителите си не са чували в пещерата да е скрито златото на Вълчан, а смятат, че това е римско съкровище. Иманяр обаче обясни пред "България Днес", че двете неща не се самоизключват. Той цитира стар текст, според който четите на Вълчан, поп Мартин и Кара Кольо открили подземни римски казарми, в които е топено злато. Кюлчетата се транспортирали с катъри, а в подземията се секли монети, с които се плащало на армията. Факт е, че римляните са знаели за Мусинската пещера. Там се намира каптаж, от който е хваната вода за разположения на около 40 км Никополис ад Иструм, който е основан от император Траян.
Кървища текат заради имането
За съкровищата на Вълчан войвода се знае благодарение на биографа му поп Мартин. Поп Мартин се ражда през 1778 г. в русенско село. Оженил се за невижданата хубавица Койка, от която имал прекрасен син. Пашата на Русчук Исмаил Тръстеникли обаче я прибрал в харема си. При удобен случай попът ги нападнал със своя чета. Убил пашата, а съпругата си нарязал на парчета, защото смятал, че му е изневерила. Това станало през 1806 г. След това поп Мартин събрал четата си с тази на Вълчан и започнали да обикалят от двете страни на Балкана. Постепенно попът станал най-близкият на Вълчан. Две десетилетия четата всявала страх у поробителите. В крайна сметка обаче войводата избил хората си, за да не вземат несметните съкровища, които събрали. Накрая заклал и поп Мартин. Смята се, че това става малко след написаното за Синия вир. По-късно Фатме отравя Вълчан и до края на живота си живее охолно с малка част от златото, което знаела къде е скрито.
