Режисьорката Мая Вапцарова,племенничка на поета: Спасих убиецана Вапцаровот смърт!

Коя е тя

Родена е на 7.07.1944 г. в Банско, племенница на поета Никола Вапцаров. Учила е психология в "Ню Йорк Унивърсити" през 1967 г. Завършва кинорежисура в Будапеща през 1969 г. Режисьор е на игралните филми "Лъжовни истории" (1977) и "Мярка за неотклонение" (1983), автор е и на над 50 документални филма. С Вапцарова разговаряме по повод 105-годишнината от рождението на големия ни поет Никола Вапцаров, която ще бъде отбелязана с поредица от събития в цялата страна.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Вапцарова, след всички филми, които направихте за Никола Вапцаров, сега на 105-ата годишнина от неговото рождение разбрахте ли защо бе разстрелян?
- Има едно непознато стихотворение в тетрадките му, което се казва "Гадател". И като го разглеждах, се замислих над една фраза: "Незнайна, гадна смърт". Той е знаел, че ще бъде убит и от куршум ще си отиде. Казва: "Много рано ще умра". На 33 години точно в Христовата възраст. Това негово прозрение силно ме впечатли. Защото явно е знаел, че присъдата ще падне над него заради прегрешение на рода му. Защото и от двете му страни роднините са интересни хора. Той е кръстен на дядо си Никола. Този род – Проданичния, бяга от Охрид в България поради това, че сестра му е била изнасилена и тримата турци, които я изнасилили, са закопани под дъските в къщата. Тази история за пръв път я разказвам пред вас. От другата страна на рода - Теодор Везьов, по линия на баба ми Елена, е бил женен за Изабел, роднина на Медичите. Тя донася като зестра червените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете. Когато двата рода се съюзяват, идва и името Вапцари заради тези ценни раковини. Марко Теодоров Везьов пък пише първия буквар, преди Рибния, създаден в Крагуевац през 1792 г. Всички са били просветители, братът на Йонко бил поп, заклан от гърците, защото произнася литургия на български. Негов братовчед е роднина на Неофит Рилски. На Йонко са гостували най-великият масон, а също и кайзер Вилхем II, доктор Майлер, близък е бил с поетите Багряна и Яворов, художника Константин Щъркелов. Има и една друга история, която пак ще разкажа за първи път. Когато бил малък и родителите му са били на гости у Фердинанд, той заспива в стола му. Това се счита за кощунство и вид поверие, че след това онзи, който седне на стола, ще бъде наказан, ще умре.

- Баба ви Елена ли моли цар Борис да помилва Никола?
- Тя не стига до царя, а до сестра му Евдокия, която не е направила срещата. И след това по молба на своя приятел проф. Балан той спасява от куршум Трайчо Костов, който също е бил в процеса заедно с още 63-ма души. Шестима от тях са осъдени на смърт. Между тях и чичо ми.

- Години след това вие се срещате с убиеца на Вапцаров.
- Знаете ли, убиецът сам дойде и пожела да говори с мен, а аз дълго бягах от него. Чудех се какво иска да ми каже, беше 80-годишен. Този човек беше портиер в Съюза на преводачите. Най-накрая дойде сам вкъщи. Извиках и баща си, брата на Никола Вапцаров. Исках и той да чуе. Но стана ужасно. Човекът разказа, че е бил войник в гарнизонното стрелбище. Участвал в разстрела на шестимата осъдени на смърт. Преди това са били в подземието, където друг един смъртник - Антон Попов, се жени за любимата си. При залпа въпросният човек е бил срещу чичо ми. Командващият взвода кап. Радев се бавил. Какво правите, сопнал му се полицаят Гешев. Радев дал заповед за стрелба. Човекът срещу чичо ми, същият, който години след това седеше вкъщи, каза, че е стрелял не в сърцето, а в рамото на Вапцаров. Започнали проверка. За първите двама казали, че са мъртви. За третия - Вапцаров - жив. Според всички международни правила в този случай осъденият има право да живее. За Вапцаров обаче са командвали втори залп. И знаете ли, след като баща ми чу разказа на човека, и двамата получиха инфаркт. Едновременно. Тогава ги спасих и двамата. Но баща ми почина веднага след това, а човекът малко по-късно.

- Т.е. вие сте спасили убиеца на чичо си?
- Да. И това не е случайност. Сякаш съм богопомазана.

- Вярно ли е, че сте искали да си върнете къщата на Вапцаров в центъра на Банско, както искат роднините ви?
- Това не е мой въпрос. Аз не съм човекът, който се занимава с тази тема. И няма да ви отговоря.

- Какво ви провокира да напишете романа "Просяци"?
- Тази книга я пиша много дълго, почнах я през 1998 г. Тя е изповед за промяната. В нея началото е интересно, за периода на масовите уволнения. Случи се и с един мой приятел химик, който криеше от семейството и всяка сутрин излизаше и се връщаше вечер, а жена му беше балерина. В книгата го описах като клоун, който прави непохватни клоунски номера, уволнен научен сътрудник, който се подвизава пред хотел "Шератон". Другият ми персонаж Петито е бард, поет, който пее на улицата, поставил шапка пред себе си. В книгата има още представител на ОЛАФ от Брюксел и други просяци, които събират пари, за да подпомогнат науката. Вие виждате в какво живеем. Моите учители сутрин ги виждам как ровят в кофите. Моите приятели режисьори получават пенсии по 200 лева. Как да оцелеят хората на духа, кажете ми? Имам чувството, че не случайно ни унищожават така. Младите бягат, старите мизерстват и умират. Историята е жестока и истинска. Много са силите, които желаят България да я няма. А и ние за съжаление им помагаме отвътре това да се случва. Не само с опростачването. Предателството започва да се превръща в геройство, в житейски план у човека. Тази отрова върви навсякъде. Според мен тя тръгва от "жълтите павета".

- А злото откъде тръгва?
- България е страна производител. Когато има маневри, игри, страната ни спира да твори и да произвежда. И се заражда омразата поради факта, че никой не знае откъде идва целият проблем. Затова политиките, многото партии според мен са вредни за българина.

- Последното, което направихте, бяха 12 филма за древните светилища по нашите земите.
- В тези филми тръгнахме от Кюстендил, вървяхме по линията на слънцето и стигнахме до Родопите. В България са останали тракийски находища, има открито злато, мини. Смятам, че траките са вървели по златната жилка на земята, но си задавам въпроса защо им е било нужно това злато. В Кюстендил например бе открита изкривената ножица, с която са изрязвали гръдния кош, и това преди 10 000 години. В Родопите снимахме пещери урни - струва ми се, че това е първото откритие от този род по нашите земи. Много преди Архимед тези ниши са толкова точно изрязани трапецовидно, вероятно са служели за военни цели. Под тях намерихме не керамика или свещи, а планински кристали. В Дамбалъ край Момчилград пък снимахме свещен резервоар, водата там се събира цяла година и в нея има минерални соли, метали. Около тази вода също се събират по 5-10 хил. човека, не само българи, но турци, сърби, румънци. Интересни са и едни камъни до Асара (до село Ангел войвода), подредени в редица, кръгли и огромни, а в средата има още един кръгъл камък, очевидно поемат слънчева енергия. Хвърлят сянка един върху друг, поставени са на равни разстояния един от друг. Компасът при първия камък откри посоката, но при втория започна да се върти и не можа да установи нищо.

- Проучено ли е това енергийно място до Асара, както по света?
- Стоунхендж е направен по подобен начин, но тук камъните са многоъгълни. Там, където слънцето залязва на пролетното равноденствие, има обелиск, който се мести непрекъснато. В един момент разделя лъчите и те почват да греят в две посоки. Понеже не са му решили проблема на това енергийно място, сега искат да го направят бунище. Писмеността по тези камъни не е разчетена още от никого, а е на хиляди години.

Снимки: Антоанета ЙОТОВА