Вижте всички решения на Министерски съвет от днес

Гарантиране на финансовата стабилност
и ограничаване на бюджетния дефицит до 3%
е заложено в законопроекта за държавния бюджет
за 2015 г.

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., която представлява мотивите към законопроекта.
Рамката на Бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите. Заложените параметри по консолидираната фискална програма (КФП) за 2015 г. са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания. Отразени са и ефектите от внесената от правителството в НС неотложна актуализация на Бюджет 2014.
Фискалните цели на правителството за периода 2015-2017 г. съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция през 2014 г., и завръщане още с Бюджет 2015 на този показател в границата до 3% от БВП.
В средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто. Това ще бъде добър сигнал за намеренията на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г. и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция. Салдото по КФП през периода 2015-2017 г. е дефицит, съответно, в размер на 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г. и 2% от БВП за 2017 година.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Предвижда се отмяна на данъчното облекчение за доходите, непревишаващи 12 минимални работни заплати.
Сред приоритетите е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период, като за периода 2015-2017 г. е разчетено повишаване на акцизната ставка на цигарите.
За 2015 г., по отношение на социалното и здравното осигуряване, се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и участието на държавата в осигуряването за фонд „Пенсии” чрез трансфер на нивата от 2014 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 г.
За 2015 г. се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер съответно на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително.
От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 лв. на 420 лева.
В актуализираната СБП е предвидено увеличаване на размера на минималната работна заплата на два пъти през 2015 г., съответно от 1 януари – 360 лв. и от 1 юли – 380 лв. Следващото увеличение на размера на минималната работна заплата се предвижда да стане от 1 януари 2016 г. – 420 лв. и от 1 януари 2017 г. – 460 лв.
Предвидено е ограничаване на разходите за персонал, без делегираните бюджети, с 10 на сто в бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране.
Приходите по КФП за 2015 г. са планирани в размер на 36,8% от БВП. Поради необходимостта от запазване на фискалната стабилност, мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации, администриращи данъчно-осигурителните приходи, разширяване на базата за облагане при запазване на „плоското” облагане на доходите на физическите лица, създаване на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване на ниските нива на данъчно облагане.
Очакваното ниво на разходите по КФП е 39,8% от БВП за 2015 г. при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и при реалистична оценка за изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС и други донори, и съответно при заложените фискални цели за бюджетното салдо. Основният принос за фискалната консолидация имат разходите, чийто относителен дял за 2015 г. спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. намалява с 0,6% от БВП.
Пенсионната политика за 2015 г. предвижда продължаване действието на т.нар. „швейцарско правило” или осъвременяването на пенсиите е от 1 юли 2015 г. с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентът за индексация за 2015 г. е 1,9%. След едногодишното замразяване за 2014 г., от 2015 г. изискуемата пенсионна възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличават с по 4 месеца всяка година за периода 2015-2017 година.
За реализирането на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има и успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС. През 2015 г. всички оперативни програми, съфинансирани от СКФ 2007-2013 г., навлизат във финалната фаза за реализиране на финансираните чрез тях проекти, поради което се очакват интензивни плащания по програмите за 2015 година.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да нарасне до 24,5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг/БВП се очаква да бъде 29,7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лева.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите. През 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативни проекти, насочени към генериране на заетост и доходи в регионите.

Увеличават се местата в социалните услуги, предоставяни в общността, за сметка на намаление в специализираните институции

Правителството изменени и допълни решение №633 от 2014 г., с което се приемат стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2015 година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2015-2017 г.
Одобрена е диференциация на стандартите за защитените жилища и центровете за настаняване от семеен тип в съответствие с целевата група на настанените деца и възрастни, включително и с увреждания. Увеличават се местата в социалните услуги, предоставяни в общността, за сметка на намаление на местата в специализираните институции. В документа са разчетени средства за месечна помощ за ученик в социална услуга.
С решението се въвеждат и нови стандарти за финансиране на здравни кабинети в общини с до 40 деца в целодневни детски градини и обединени детски заведения и общини с до 270 ученика в училище.
Въвежда се допълващ стандарт за музеите и художествените галерии, който да обезпечава поддръжката и модернизирането на съществуващата материална база и спазването на международните изисквания за съхранение и представяне на движимите културни ценности. Субсидираните бройки се увеличават общо с 223, като за музеите те са 93, за библиотеките – 30, за читалищата – 100. Разчетени са средства и за общинските училища, които са съобразени с увеличаването през 2015 г. на учениците и децата в детските градини.
Стандартите са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Заложен е балансиран бюджет на НЗОК за 2015 г.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
Законопроектът е заложен с балансирано бюджетно салдо. Целта, която се поставя, е финансово осигуряване на здравноосигурителната система чрез приемане на основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване, определяне размера на задължителната здравноосигурителна вноска за 2015 г., приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за отделните видове медицинска помощ, медицински изделия и лекарствени продукти.
Предвидени са приходи и трансфери на обща сума 3 155 534 хил. лв. Разходите и трансферите са общо 3 155 534 хил. лв., като за здравноосигурителни плащания са предвидени 2 775 080 хил. лв., от които:
за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 178 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ 190 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за дентална помощ - 120 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 70 000 хил. лв.;
за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната - 554 164 хил. лв.
за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ – 180 000 хил. лв.
за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 77 000 хил. лв.
За болнична медицинска помощ са предвидени общо 1 347 916 хил. лв. За плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването са предвидени общо 24 000 хил. лева.
Предвиден е резерв в размер на 301 898 хил. лв.

Актуализирани са бюджетните програми
на преобразуваните министерства

Правителството измени РМС 436/2014 г., с което е утвърдена класификацията на разходите по области на политики и бюджетни програми за 2015 г. от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции и на Държавен фонд „Земеделие”.
Изменението е продиктувано от решението на 43-ото Народно събрание за приемане на структура на Министерския съвет и предложенията за промени в класификацията за 2015 г., произтичащи от преобразуването, разделянето, създаването и закриването на министерства, както и от изменения в дейността и функциите на бюджетните организации. То засяга основно министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката, на енергетиката, на туризма и на околната среда и водите, и ще се отрази на проектобюджетите им за 2015 г. с актуализирани бюджетни прогнози за 2016-2017 г.
Съгласно Закона за публичните финанси, разпределението на разходите по области на политики и/или бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, трябва да бъде включено в проекта на закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и да се основава на класификацията за 2015 година.

Държавата предоставя заем до 2 млрд. лв.
на Фонда за гарантиране на влоговете в банките

Министерският съвет одобри предоставянето на заем от централния бюджет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер до 2 млрд. лева. Той е необходим за финансиране на недостига на средства на фонда за изплащането на гарантираните влогове на вложителите в „Корпоративна търговска банка” АД (с отнет лиценз).
Взетото решение цели да допринесе не само за осигуряване на ликвидност на ФГВБ, но и за безпроблемното протичане на процеса по изплащане на гарантираните влогове.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. В него се предвижда запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се запазва на нивото от 2014 г. – 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. при запазено съотношение 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника, и 12,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Държавното участие във финансирането на фонд „Пенсии“ се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.
Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2015 г. техните размери са, както следва:
- фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто;
- фонд „Безработица“ – 1,0 на сто;
- фонд „Трудова злополука и професионална болест“ - диференцирано от 0,4 до 1,1 за сметка на работодателя.
Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 4,4% за 2015 г. в сравнение с 2014 г. с ефект върху приходите от около 35,4 млн. лв. увеличение. За 2015 г. са договорени минималните осигурителни прагове за 42 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2014 г. от 4%. За останалите икономически дейности, където не бяха постигнати споразумения, се прилага средният процент на нарастване на минималните осигурителни прагове в договорените икономически дейности. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 360 лв., очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2015 г.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2013 г. (съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв.), се запазва на нивото на 2014 г.
Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители от 240 лв. на 420 лв. от 1 януари 2015 г.
Увеличава се от 1 януари 2015 г. максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2400 лв. на 2600 лв.
За 2014 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.
В законопроекта за заложени следните политики по разходите:
Увеличават се възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 на КСО с по 4 месеца от 1 януари 2015 г.;
Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2014 г.;
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото на осъвременяване на пенсиите;
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и се променя от 1 юли 2015 г. на 910 лв.;
Удължава се срокът на §4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, който урежда правото на ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд до края на 2015 г.;
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица – 24 месеца, а при бременност и раждане периодът се увеличава от 18 на 24 календарни месеца;
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;
Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

Правителството набеляза мерки за решаване
на проблемите със собствеността, отговорностите
и контрола за техническото състояние на язовирите

Правителството разгледа доклад на министрите на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката, на земеделието и храните и на вътрешните работи относно проблема със собствеността, отговорностите и контрола за техническото състояние на язовирите, във връзка с превенцията от наводнения. С доклада се предлагат и мерки за разрешаването на съществуващите проблеми. Предлагаме ви пълния му текст:

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Съгласно информация, събрана от общините, държавните фирми „Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД, „Напоителни системи“ ЕАД и съответните ВиК дружества и обобщена от басейновите дирекции към МОСВ, към момента на територията на Република България има данни за 2743 язовира, от които 54 – публична държавна собственост; 212 – частна държавна собственост; 2183 – публична общинска собственост; 26 – частна собственост и 268 – неопределена собственост.
Те са разположени на речната мрежа, която е съставена от 506 реки (без сухите дерета) с обща дължина 19 754 километра.
Към момента са установени 78 броя язовири в предаварийно състояние.
Системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите (публична държавна собственост по силата на чл. 13, т. 3, от Закона за водите), чрез които се осигурява предпазване от наводнения, отводняване и отвеждане на излишните води от земеделските земи, към 31.10.2014 година са:
- предпазни диги на р. Дунав - 295 км;
- корекции на вътрешни реки - 3 240 км;
- предпазни диги - 385 км;
- ретензионни язовири - 14 бр.;
- отводнителни помпени станции - 72 бр.;
- отводнителни полета - 1 434 хил. дка., като на 32% от тях отводняването се осъществява помпено, а на останалите - гравитачно;
- главна канална мрежа - 2 334 км;
- събирателна канална мрежа – 11 192 км.
След трагедията в село Бисер през февруари 2012 г. правителството, излъчено с мандат на ПП ГЕРБ, поставя началото за устойчиво решение на проблема с контрола на хидротехническите съоръжения и превенцията от наводнения.
Първата стъпка е Ваша Заповед Р-118/09.05.2012 г., с която се регламентира организирането на контрола на техническото и експлоатационното състояние на водностопанските обекти (ВСО) и хидротехническите съоръжения (ХТС).
Втората стъпка е приетият на първо гласуване от 41-ото Народно събрание на 10 юли 2012 година ЗИД на ЗВ, който синхронизирано с разработването на Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор (НСУРВС) регламентираше законово основните принципи в Стратегията. Законът не бе приет на второ четене поради предсрочното прекратяване на мандата на НС.
Третата стъпка е одобряване от МС с Решение №746 от 11 септември 2012 г. на НСУРВС.
Четвъртата стъпка е приетата на 21 ноември 2012 г. от 41-ото Народно събрание на Република България НСРУВС. Тази Стратегия предвижда:
Законова регламентация на единен контролен орган и ясно и точно определяне на собствеността, отговорностите и безопасната експлоатация на хидротехническите, в т.ч. и на защитните съоръжения във връзка с превенцията от наводнения;
Създаване на Координационен съвет по водите на министерско ниво, с цел координацията и реализацията на мерките, предвидени в Плановете за управление на риска от наводнение и Плановете за управление на речните басейни;
Създаването на Национален регистър на инфраструктурата във водния сектор – качествена и количествена информация за цялата инфраструктура във водния сектор, както и за собствениците и операторите, които я поддържат;
Разработване на Стратегия за управление на отрасъл „защита от вредно въздействие на водите от МЗХ, в т. ч. и за отводнителните и защитни съоръжения, както и за поддържане на речните корита извън границите на населените места;
Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване към МОСВ;
„Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД да осъществява контрола за техническото състояние на язовирите. В последствие при обсъждане на ЗИД в НС се уточни това да е Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН);
Механизъм за прехвърлянето на управлението на язовири публична общинска собственост на „Напоителни системи“ ЕАД към МЗХ, в случаите в които съответната община прецени, че не може да се справя с безопасната експлоатация на тези язовири;
Разработване на стратегии за развитие и управление на отраслите от водния сектор – ВиК, Хидромелиорация, Защита от вредното действие на водите и Хидроенергетика от компетентните ведомства (МРРБ, МЗХ и МЕ).
През периода на 42-ото Народно събрание политическото становище на управляващите беше за актуализация на приетата от предишното НС стратегия за управление и развитие на водния сектор. Приетият на първо гласуване от предишното НС ЗИД на ЗВ беше забравен и до момента няма устойчиво законодателно решение за собствеността, отговорностите и контрола за техническото състояние на язовирите, във връзка с превенцията от наводнения. В измененията на Закона за водите през този период бяха отхвърлени предложенията на народните представители от ПП ГЕРБ, които бяха в контекста на приетия на първо гласуване от 41-ото НС ЗИД на ЗВ.
През този период със Заповед №66/28 март 2014 на министър-председателя на РБ е създадена междуведомствена работна група с представители на МОСВ, МИЕ, МВР, МРР, МЗХ и МИП, която, съгласно т. 2 от заповедта, до края на месец май 2014 г. да направи преглед на нормативната уредба и да предложи изменение и допълнение в нея, включително създаване на единен национален контролен орган, с цел осъществяване на по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения.
Междуведомствената работна група по заповед №Р-66 е изготвила проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ), който не е внесен за разглеждане в МС.
Докладът на председателят на работната група – заместник-министър на околната среда и водите Атанас Костадинов от 04.06.2014 г., представящ отчета на работната група, е изпратен до тогавашния премиер и до вицепремиера и министър на вътрешните работи. Произнасяне по него няма.
Във връзка с измененията на Закона за водите от март 2014 г. между МЗХ и „Напоителни системи” ЕАД се сключи договор, съгласно който се предоставят средства от държавния бюджет за поддръжка и експлоатация на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ). Необходимите средства се предвиждат по бюджета на МЗХ и от 2014 г. се превеждат авансово за съответната година.
По отношение на язовирите в предаварийно състояние министърът на вътрешните работи е изискал в срок до 15 декември 2014 г. областните управители да организират и осъществят контрол на изпълнението на задълженията и правомощията на кметовете, произтичащи от Закона за устройство на територията и Закона за защита при бедствия.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
За решаване на проблема със собствеността, отговорностите и контрола за техническото състояние на язовирите, във връзка с превенцията от наводнения предлагаме следните решения:
1. Да се създаде работна група от представители на МОСВ, МРРБ, МЗХ, МЕ и МВР, която в срок до 31.12.2014 г. да разработи ЗИД на Закона за водите. В законопроекта да се регламентира реда за поддръжка и експлоатация на язовирите, в това число ясно разписани задължения и отговорности на собствениците; да се определи орган за контрол, неговите правомощия, реда за налагане на принудителни административни мерки и реда за реализиране на административно-наказателна отговорност.
2. Със заповед на министър-председателя да се определи работна група, председателствана от заместник-министър на околната среда и водите и включваща заместник–министри на другите компетентни министерства (МВР, МЕ, МРРБ и МЗХ), както и експерти от предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД, „Напоителни системи“ ЕАД, представители на НСОРБ, МВР, МРРБ и МОСВ, която:
2.1. да предоставя експертна помощ на областните комисии, свързана с техническото състояние на язовирите;
2.2. да предлага решения при неизпълнение на направени предписания;
2.3. да прави оценка за необходимите финансови средства за осъществяване на мероприятията за постигане на изискващото се техническо състояние на съоръженията и необходимата проводимост на речните русла.
3 Да се подготви проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на средства в размер на 500 000 лв. от бюджета за непредвидени и неотложни разходи за 2014 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните за финансиране на дейности по временно извеждане от експлоатация на язовири в предаварийно състояние в страната. Министърът на земеделието и храните чрез договор да възложи извършването на дейностите на „Напоителни системи” ЕАД.
4 До изясняване на собствеността на 268 бр. язовири с неопределена собственост, дейностите по контрол да се възложат на областните управители, които съгласно чл. 191, ал. 3 на Закона за водите да контролират техническото състояние на хидротехническите съоръжения - държавна собственост, на територията на съответната област.