Стефан Цанев: Подиграха се със Слави Бинев

Кой е той

Стефан Цанев е роден в село Червена вода, Русенско, на 7 август 1936 г. В Русе завършва математическа гимназия. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите, редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавния сатиричен театър и в още пет театъра. Автор е на стихове, драми, публицистика и проза. Тетралогията му "Български хроники" се превърна в истински бестселър. Носител е на много награди, между които и орден "Стара планина", първа степен. Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. "България Днес" го потърси за коментар по случая с назначаването на Слави Бинев за шеф на комисията по култура.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Цанев, как ще коментирате назначението на Слави Бинев за председател на комисията по култура? Надигна се мощна вълна от творци против това назначение?
- Ами как да коментирам... То дори няма нужда от коментар. Знаете ли, започвам да си мисля, че с този пост като че ли и на самия Слави Бинев ли беше или Динев, на него самия му се подиграват с това. Все едно мен да ме назначат за шеф на авиацията. Пълен абсурд е! Излишно е напрежението, което се създава от този глупав повод, от това назначение. И знаете ли защо? Защото този Слави Бинев ли е, Динев ли е, едва ли с нещо ще навреди на мен или на други. Просто защото нищо не разбира от култура. Затова започвам да смятам, че стават излишни грижите на държавата към нас. Защо по-добре не ни оставят без Министерство на културата и без комисия по култура? Просто да не ни пречат. Ще се оправим и сами. Това е проблемът с назначението на този човек, че може в някакъв момент да почне да пречи, вместо да помага.

- Съгласен ли сте Слави Бинев да е човекът, който ще работи с пари, свързани с културата?
- Пак повтарям, че ако има някой, който да се притеснява от факта, че този човек става шеф на комисията по култура, то това трябва да са медиите. Защото той ще се занимава и с тях. А от биографията му, публикувана в пресата, се виждат неща, които са притеснителни. Затова "четвъртата" власт трябва да се чувства заплашена, а не ние, творците.

- Преди това назначение се говореше, че шеф на комисията ще стане Стефан Данаилов, знам, че и вашето име е било спрягано...
- Ооо, много пъти са ми предлагали постове. Отказах и този за директор на Народния театър "Иван Вазов". Вижте, не ми се занимава с това. Освен всичко друго и възрастта ми вече е напреднала. Имам да свърша други доста по-важни неща, докато съм жив, от това да стана шеф някъде.

- Много творци приемат назначаването на Бинев като опит българите да бъдат направени по-прости и бездуховни. Как младите могат да се спасят от това?
- Лошото е, ако тази днешна наша действителност пречупи духа на младите, на незакалените. Защото човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо. Днешното време е страшно, защото няма идеали, няма идеологии, няма вяра, няма илюзии. Изпразнени са понятията за чест и идеализъм, над всичко върлува бесен прагматизъм и перверзна жажда за власт.

- Г-н Цанев, какво бихте включили от съвременните събития в "Български хроники", ако включвахте днешния ден?
- За мен хрониките са вече затворена страница. Не мисля да ги продължавам. Много хора ми се обаждат и искат да пиша още по темата, с това се изчерпвам. Достоен край е приемането на страната ни в Европейския съюз, защото с това започва новата страница, която отваряме като народ. Макар че все още не го осъзнаваме. Е, разбира се, нещата ще се променят, ако Европейският съюз вземе, че се разпадне...(Смее се.)

- Завършихте кървавата си комедия "Заговорът на Калигула". Кога ще я видим на сцената?
- Да, завърших я. Още не съм наясно и аз кога и в кой театър ще я направя. Всичко ще се изясни след около 10 дни. Иначе замисълът по нея ми е отдавнашен - отпреди близо половин век. Много пъти започвах и спирах, все нещо не можех "да хвана". Миналото лято приключих основната работа по пиесата. Оставих я да отлежи една година. И сега е готова. Дълго време интуицията ми се бунтуваше - подсказваше ми, че историята около тази личност е изопачена. Както пише и римският историк Публий Корнелий Тацит, роден 15 години след смъртта на Калигула: "В годините, когато властваха Тиберий, Калигула, както и Клавдий и Нерон, историята бе изопачавана от страх, а след смъртта им - поради днешната омраза към тях." С две думи: Калигула не е чудовището, за какъвто го представят тогавашните историци, за какъвто го мислим и ние "поради днешната омраза" към него. Калигула, внук и син на републиканците Друз и Германик, е последният римски държавник, който се опитва да възстанови републиката и демокрацията, унищожени от Юлий Цезар и Октавиан Август. И заради това е оклеветен от историците - лакеи на императорската власт. Заговорът му не успява, защото, както сам казва: "Народът не иска народовластие, народът иска цезар! Народът не иска сам да решава съдбата си, народът не иска да е свободен, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен - значи да мислиш!". Тези думи на моя Калигула звучат кошмарно, но ако се огледаме - твърде съвременно.

- Така е. Защо страните от киното? Напоследък българските сериали и филми са все повече и по-добри.
- В дневника си, писан през 60-те години на миналия век, Александър Геров, с когото дружахме по онова време, споделя: "Стефан Цанев написал нов сценарий. Какъв интересен човек - тих и крайно упорит в творческата си маниакална последователност. Не разбира, че у нас никой не се е издигнал с творчеството си, а с далавери и политически комбинации." Ето затова! Аз съм сценарист професионалист - учил съм 5 години кинодраматургия във висшия Московски киноинститут, автор съм на 10 сценария за игрално кино. Но нито един не беше разрешен да се снима навремето нито у нас, нито в Съветския съюз. Въпреки че зад сценариите ми стояха първокласни режисьори като Бинка Желязкова, Юлий Карасик, Методи Андонов. След като забраниха и десетия ми сценарий през 1977-а, си направих жестока равносметка - или не мога да пробия цензурата, или съм бездарен. И в двата случая задължителното решение бе да се откажа. И повече ред не съм написал за кино. Обещах си и спазих това обещание.