Продуцентът Неди Джон Крос: Дядо Добри охранявал Борис III

КОЙ Е ТОЙ

Международна продукция от три държави - България, САЩ и Германия, подготвя 100-минутен документален филм за живота и делото на живия светец от Байлово. Филмът от българска страна се продуцира от пазарджишкия музикант и продуцент Неди Джон Крос, а продуктът с марка "Старлайт" е готвен за участие на оскарите в Кан в края на май. Другите продуценти са Уте Еренберг, Джефри Байрън и Крейг Гросвенър (Puppy Entertainment). Неди израства в Германия, където изнася по 120 концерта на година с рок бандата си, подгрявал е концерти на AC/DC и Рони Джеймс Дио. Връща се у нас преди 7 години и се захваща с правене на музика за американски филми, както да снима и собствени продукции.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Неди, как се решихте да снимате филм за дядо Добри?
- Идеята главно е на Уте Еренберг, която също продуцира лентата. Много й харесва дядо Добри и му се прекланя. Един ден каза, че сме длъжни да направим нещо за този свят човек. Такава личност няма в целия свят - да дарява всички събрани пари и да живее изключително бедно. И така полека-лека започнахме да живеем с тази идея. Влюбихме се в нея започнахме да действаме. Това се случи преди една година. Тъй като сме работили по други продукции в САЩ, заинтригувахме наши партньори за святото дело на дядо Добри. Нямаме финансова възможност да направим филма за него сами. За наша радост хората се качиха на самолета и дойдоха. Хареса им адски много цялата идея. Така сме в една лодка и го правим.

- Наистина ли ще кандидатствате с филма за наградите в Кан?
- Да! През 2013 г.с нашата рок група спечелихме първа награда в Кан, Ню Йорк и Лос Анджелис. Не очаквахме дори, че ще ни номинират с видеата, които изпратихме. Знаем как е вече. Много уважаваме дядо Добри и искаме да покажем на целия свят какво прави той. Да разкрием хубавата ни страна, прекрасните ни черти, а не както се говори масово за нас лошо по света. Защото освен дядо Добри, който главно снимаме, показваме и красотите на България.

- Успя ли да разговаряш с него?
- О, да, много пъти. Вече сме доста близки. Разкошен човек е. Толкова ми е мъчно за него, задето живее такъв беден живот. Сърцето направо ми се разбива.

- Защо?
- Тежко ми е, защото го обичам. В едната стая има легло, на което си е сложил дрехите и разни неща. А в другата си е постлал едно одеялце на земята и спи там.

- Разказвал ли ти е защо се е отдал на всички лишения и е поел по този път?
- Не съм го питал, не искам да нахалствам. Не се опитвам да изкарвам сензации. Имам голям респект към дядо Добри и не го правя по този начин. Не е нужно да го питам - каквото му е на сърце, си го казва и според мен това е хубавото на филма. За 100-годишен човек е изключително умен, казва много истини. Когато започне, не спира да говори. Много енергичен човек е.

- Какво споделя?
- Опитва се да ни каже да вървим по правилния път, защото много от нас не го правят. Той говори за ангели, дявола и Господ по негов си начин. Прав е – светът, както е тръгнал, отива на лошо. Той не гледа телевизия, но знае всичко подробно. Просто Бог му е подал ръка.

- Наистина ли съдбата му се преобръща на фронта?
- Той е бил войник и е виждал как убиват негови приятели. И оттам се е променил. Оттогава започва да става такъв, какъвто е. Губи част от слуха си след един взрив. Бил е в най-близката войска на цар Борис III. Може да се каже, че е бил нещо като негов телохранител. Така се изрази по неговия си начин. Нещо като авангард.

- Горд ли е от това?
- Да! Той много обича цар Борис, както и Симеон Втори. Има снимки с него даже. Когато Симеон се завръща в България, има много голямо посрещане тук. И дядо Добри от Кръстова гора до София е ходил пеша, за да го посрещне. И подаръци му е бил приготвил.

- Сега съжалява ли за тази всеотдайност?
- Не мисля. Той още си го обича Симеон. Това си е стара генерация все пак. Тъй като познава баща му, нещата си продължават по тази линия докрай.

- Кой още обича дядо Добри?
- Бойко Борисов. "Той е от Бог изпратен, майка му е много вярваща и му е предала много Божии неща", цитирам какво ми е казвал. Само позитивно говори за него. Затова следващата ни крачка е да се опитаме да се свържем с Бойко Борисов да ни даде интервю, в което да ни каже неговото мнение за дядо Добри.

- За Тодор Живков какво мисли?
- Той е бил добър, но е имало много хора около него, заради което не е имал възможност да управлява сам. Добър човек е, но тези другите са му казвали какво да прави и са управлявали отстрани. Това ми го казва директно.

- Успя ли да говориш с дъщеря му Богдана?
- Да. Трябва да благодаря на всички, които питахме за интервю и се отзоваха, а те са много, за да стане филмът по-истински и по-дълбок. Сред тях са Емил Кошлуков и Божидар Димитров.

- Какво разказа дъщеря му?
- Цялата история на семейството. Че са били 4 деца, а дядо Добри ходил по манастири да проси и ги е оставял много пъти сами. Но се е връщал. Никой не го е разбирал, само тя. И то много добре. Просто му е дадено от Бог да го прави. Обичал е семейството и жена си и никога не е скъсвал контакт. Но много пъти ги е оставял сами и на доста хора това не им харесва. Това ми сподели и дядо Добри един път, когато го изпратих на вратата. Казва ми: "Или ти е писано да ходиш по пътеката към Бог, или да имаш семейство. Трябва да решиш кое е по-скъпо за теб." Иначе дъщеря му Богдана много го обича и най-добре го разбира. Разплака се два-три пъти по време на интервюто. Тя е много привързана към него, ходи да го гледа поне веднъж седмично в Байлово. Племенницата Мария също много го обича.

- Какво е посланието на дядо Добри към хората?
- Да сме добри един към друг, да не правим зло и да изпълняваме Божите повели. Всеки ако даде малко от себе си, става голямо нещо. Най-неописуемото чувство е, когато карам колата, а дядото е до мен отпред. Едно вътрешно спокойствие и чисто чувство ми дава. Този човек е толкова чист, можеш да го усетиш само ако е до теб. Той наистина е докоснат от Бог. Благодарен съм на Господ, че имам възможност да се докосна до такъв човек и да разбера живота по друг начин.

- За финал - любопитни моменти от снимачната площадка?
- О, да. Техниката пострада при Седемте рилски езера. Качихме се с хеликоптер дрон да направим кадри от въздуха. Тъкмо приключвахме, когато вятърът го подхвана и го разби в скалите. Там за първи път усетих, че Бог е зад нас. Той се разбива на най-високото, а шансът да слезеш по стръмната скала и да го намериш е 1 на 1 милион. Вътре е чип картата, в която е целият запис. Успях да сляза и го видях в далечината. Тръгвам и го намерих счупен. Молих се през цялото време, дори и на починалия ми наскоро баща. И какво да видя - хеликоптерът там, но камерата я няма. Пред мен беше огромна скала. Започнах да се катеря, докато не стана адски стръмна. В същия момент се обръщам надолу и гледам малката камерка, която се люлее на скалата. Така успях да спася записа.