Три деца и баща им умират
Вече почти година пенсионираният по инвалидност Иван Стефанов от Пловдив и трите му сирачета живеят в мъка и стрес, а Агенцията за защита на детето не им оказва исканата помощ.
Това сподели пред "България Днес" почерненият баща. В първите дни на февруари съпругата на Иван - Калина, е прегазена на пешеходна пътека, води се дело за непредумишлено убийство. Месеци наред лежи в кома, почива в края на лятото. "След инцидента, още на 3 февруари, пуснах молба да пловдивския клон на Агенцията за закрила на детето, в която написах изрично, че искам да ми изпратят психолог. Те дойдоха, огледаха, казаха, че аз сам се грижа за децата добре и нямаме нужда от психолог!", разказа бащата. "Това означава ли, че ще ни дадат психолог само ако децата плачат и ходят голи и боси!", възмущава се той.
Докато говори за децата си, Иван се разплаква. "Момичетата ми са във възраст, в която все повече имат нужда от майка си. Голямото се затвори в себе си, като пред депресия е. Средното е във втори клас, само мълчи. А малкият ми син Калоян (на 3 годинки) постоянно плаче за мама, не разбира защо не е вкъщи. Не знам как да му го обясня, не съм специалист. Всяка вечер, преди да заспи, ме пита "Къде е мама?" и му обяснявам, че тя ще дойде в сънищата му. А той ми казва: "Искам я преди Сънчо!" Тогава почвам да плача, защото не знам какво да му кажа", през сълзи обяснява бащата.
Самият Иван е с прекаран инфаркт и също трябва да се пази от силни емоции. Наскоро правили помен - 3 месеца от смъртта на Калина. Бащата не завел децата на панихидата. "Още нямам сили да ги заведа на гроба на майка им, като ги виждам в какво състояние са... Не можете да си представите колко ни е тежко", проронва вдовецът.
Оцеляват с 250 лв.
Инвалидната пенсия на Иван е 130 лв., от детски помощи семейството получава още 120 лв. След година на мълчалив отказ от Агенцията за закрила на детето от общината се наели да му намерят психолог. "В сряда (10 февруари) ще се срещнем с него, но не знам дали ще трябва да му плащаме", обяснява Иван. От цялото си сърце той е благодарен на стотици българи в страната и чужбина, които научили за трагедията му и започнали да помагат. "В началото след инцидента живеехме в мизерия. Но сега дрехи и храна имаме достатъчно, дори аз ще почна да дарявам. И елха вече имаме. Толкова се радвам, че ако не в институците, поне в хората човещина е останала!", трогнато разказва Иван Стефанов.
