Извънземни в „МАГУРАТА“

Добромир ДОБРЕВ

Иво АНГЕЛОВ

Извънземни са гостували в пещерата „Магурата“ преди седем хиляди години и са се срещали с първобитни хора от родните географски ширини. За това свидетелстват древни рисунки по стените на бърлогата, разположена в близост до град Белоградчик.
Скалното образувание пази тайни за съществуването на разум отвъд нашата планета, които още не могат категорично да бъдат доказани от експерти. Една от най-дългите пещери в България се състои от десетки галерии. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала и Залата на тополата, както и десетки неизследвани помещения.

В залата с рисунки нагледно е показана среща на първобитните хора с извънземни. Прачовеците са изобразени като по-малки същества от пришълците, които имат и по-странна форма на телата си. Легендите около пещерата разказват, че обитателите й преди хиляди години често са се срещали с гости от Космоса. От тях те са попивали умения за живота и са еволюирали, използвайки познанията за техния свят.

Според специалистите рисунките са на поне 7000 години. Изобразени са сакрални и ловни сцени. Изображенията са рисувани с гуано - това е вещество, съставено от изпражнения, урина и останки от птици, прилепи и тюлени, понякога натрупвани на дадено място в продължение на векове. В „Магурата“ основен източник на гуано са прилепите, които дори и хилядолетия по-късно продължават да обитават пещерата.
В залата с извънземните са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ дивеч.

За изображенията се смята, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Затова се предполага, че те са пресъздали точно една от срещите си с гостите от Космоса, които са обожествявали.

Над съдбовната среща е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Общоприетото тълкувание е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Интересното е, че рисунките в „Магурата“ са правени от жените, тъй като тогава са живеели в свят на матриархат и мъжете са имали по-първични функции като набавянето на храна и осигуряването на защита. Жените са обитавали най-топлите зали на пещерата, където са отглеждали децата си.

На част от рисунките в планинската кухина са изобразени и бременни жени, които вместо голям корем имат подобие на панделка около кръста си. В близост до тях пък има мъже в ерекция, чиито фалоси са с чудовищна големина. Съдейки по съотношението им към тялото, учените смятат, че прародителите ни са били силно надарени и се славели с полова мощ.

Безспорно една от най-шокиращите гледки в „Магурата“ може да бъде видяна в Залата на падналия бор. Там на тавана дебне ярко изразено огромно лице на извънземно, което респектира всеки посетител. Това обаче не е рисунка, а релефно образувание, естествено създадено от природата. Според мистични теории всъщност лицето е знак, оставен от дейността на извънземни, посещавали пещерата. Друга смела версия гласи, че в самите скали е зазидано чудовище от друг свят, който в един момент ще се събуди и ще накаже грешниците.

„Магурата“ е символ на заселването на първите хора в Европа и уникално историческо наследство. Но чисто по български е съсипано през годините. Тъй като доста време пещерата не е била охранявана, тя е е ставала обект на вандализъм. Недорасли хулигани са надраскали безценните рисунки с нецензурни надписи, както и безсмислици от сорта на "Аз бях тук" и "Гошо обича Пенка". Цигани пък са крадели кабелите за осветление, които са горели в Слънчевата зала - в резултат на това таванът там е силно опушен, а рисунките безвъзвратно унищожени.

Слънчев календар водил прачовеците

В Слънчевата зала в „Магурата“ с голяма точност е изрисуван уникален слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха.
Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене и пролетното и лятното равноденствие.

Любопитно е, че знак с прецизна точност е отбелязвал всеки значим период от годината.

Има изследователи, според които слънчевият символ не отчита годината, а цикъла в отглеждането на детето - от бременността до израстването му като ловец.

Снимки: Иво АНГЕЛОВ и Добромир ДОБРЕВ