Учителят по физика Теодосий Теодосиев: Подготвям господари, не слуги

КОЙ Е ТОЙ

Теодосий Събев Теодосиев е роден на 1 декември и вече 40 години преподава физика в ПМГ "Никола Обрешков" в Казанлък. Ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика. Той е действащ учител и ежегодно подготвя по-голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади по физика. Носител е на множество награди и отличия. Освен това е единственият учител в България, награден с почетен диплом от българския парламент. Теодосий Теодосиев е и почетен гражданин на родния си град Казанлък.

Галена ЧАРИЙСКА

- Г-н Теодосиев, какво подготвяте с учениците си в момента?
- В момента учениците ми са на олимпиада в Москва. Всяка събота и неделя правим кръжоци в Казанлък. На лагерите и летните училища, които организираме, идват и деца от Калифорния, Германия, Швейцария, Великобритания. Ние готвим деца отвсякъде. Входът е свободен за всички. Плащат си само храната и спането, лекциите ми и тези на моите последователи Георги Бяндов и Никола Каравасилев са абсолютно безплатни. Мисля, че в една обстановка, в която родителите са крайно бедни и не могат да платят дори храната и спането на децата си в лагерите, е грехота да им се искат пари. Искам децата да имат шанс и той да е равен за всички.

- След като всичко, което правите, е безплатно за децата, вие с какво преживявате?
- Аз също имам разходи. Имам млада жена и малко дете. Живеем с моята учителска заплата. Тя е достатъчно скромна, няма да казвам цифри. Но това не е най-важното. Най-важни са резултатите, които имаме, и постиженията и олимпийските медали на децата. Не искам да изтъквам само своите заслуги. Тези деца, които идват от други градове, са добре подготвени и бих казал, че учителите им са си свършили работата прекрасно. От голямо значение е и трудът на моите последователи Георги Бяндов и Никола Каравасилев, които също преподават в школите и помагат за подготовката.

- Започнаха да ви наричат нов будител и най-добрия български творец.
- От седемте смъртни гряха гордостта е най-тежкият. Аз не мисля да се възгордявам. Трудил съм се много години и благодаря най-вече на моите родители и моите учители. От тях съм се научил да правя нещо, което е на нивото на най-добрите в света. Затова търся някой да използва моите знания и се опитвам да науча и други да го правят. Получил съм голям дар и искам да го раздам в наследство. Учениците, които подготвям, са утрешните специалисти, които ще правят нови технологии. Те са новите експериментатори.

- Всички се оплакват от днешното поколение ученици, а вие без проблем работите с тях и ги подготвяте за едни от най-добрите университети. Има ли разлика в поколенията?
- Има голяма разлика, която е най-осезаема в масовото училище, но най-добрите са си най-добри. При нас идват много деца с добро семейно възпитание и научени на труд. Идват от добри учители и имат и необходимите амбиция и характер. Трагедията е в масовото училище. Разбира се, организацията в извънкласните дейности става много по-трудно, защото преди няколко десетилетия нямаше паралелка с по-малко от четири часа физика седмично. Тогава наблягахме на точните науки. В момента преподавам на дванайсет паралелки от четири випуска и десет от тях имат само по един час физика на седмица. При тези обстоятелства, дори и да е много талантлив един ученик, не може да научи всичко в рамките на един час.
А какво да прави един учител?! Да преподава, да прави експерименти, да изпитва или да ги учи на нещо на световно ниво?! Все по-трудно става да се работи в такава среда, а и не може всичко да се компенсира само с извънкласна работа.
В същото време китаецът има 12 часа седмично математика и 12 часа физика от целия гимназиален курс и ние трябва да се борим с него и да му бъдем конкуренция. Необходими са радикални промени в образованието, но никой не смее, за да не изгуби следващия мандат.

- Кое изяде часовете по физика?
- Две неща. Едното са езиците, защото всички училища в България вече стават езикови, а другото е полудневната форма на обучение. Китайският ученик учи от 7 ч. сутринта до 7 ч. вечерта. Европейският до 5 ч., а българският само до обед. Това отговорно ли е?! Езиковите училища наблягат единствено на това един ден българският ученик да замине в чужбина и да знае езика на господарите си. Това е идеологията на българското училище в момента - ние ставаме слугинско училище и подготвяме слуги. Моята идеология е да готвя господари и където отидат, не само да знаят езика, а и да има какво да кажат на този език и да диктуват световната наука и технология. Все по-трудно ми става да работя в тази обстановка, защото за един час седмично аз не мога да ги науча, не съм магьосник! Твърдя, че методиката ми е доста напреднала, но не мога за 1 час да ги науча на това, което китайците учат за 12.

- Но все пак извънкласните ви занимания постигат блестящи резултати.
- Извънкласните занимания успяват да наваксат пропуските от масовото училище и да направят конкуренция дори на китайците, но това става все по-трудно, отколкото беше преди 20 години. Пада цялостният морал на българското училище. Двойкаджиите демотивират умните деца да работят. Но твърдя, че в България все още има талантливи учители на много места.
С проф. Минко Балкански имахме идея да направим курс за млади учители, на който аз да предам своя професионален опит. Оказа се, че средната възраст на учителите в България е 58 години и продължава да се вдига нагоре. Причините са две: първо - ниската заплата, и второ - отношението на обществото към този вид труд. А това не е от сега. Това започна от времето на социализма, когато на почит беше идеологията, че образованието и здравеопазването са безплатни, а хлябът е с пари, т.е. подсъзнателно се предполага, че трудът на онзи, който произвежда хляб, струва нещо, а на този, който произвежда хора, не струва. Това продължава и досега. Има един френски философ и икономист Жак Атали. Именно той беше написал, че през XXI век най-скъпият продукт в света ще бъде доброто образование. България е безпределно далеч от тази идеология, която изповядват най-богатите хора по света. При нас се смята, че доброто образование не струва нищо и не си струва усилието и вниманието. Тази идеология се препредава от правителство на правителство. Е, има и отделни проблясъци, които ми вдъхват надежда, че нещата ще се променят. Рано или късно ще се приобщим към европейските ценности, но още сме твърде далеч.
Мой познат, специалист на лазери с влакнеста оптика, скоро ми каза, че в Германия в едно частно училище имало випуск, в който нито един ученик не е получил диплома за средно образование. Причината е, че комисиите там са безкомпромисни. Аз трудно си представям, че в България в училище, където богат родител е платил за обучението на детето си, учител ще има смелостта на напише двойка на ученик, който не заслужава да има диплома за средно образование. Затова трябва да вземем морал от европейците. Сега се води и голям дебат за финансирането на частните училища заедно и наравно с държавните. Съгласен съм, че като данъкоплатци всички български граждани имат право на един минимум образование, който трябва да получава еднакви субсидии както в държавните, така и в частните училища. Разликата в качеството обаче се заплаща. При нас няма разлика - за един ученик от 5-и клас, който не може да си напише името, и един в 5-и клас, който има световно ниво, държавата дава еднакви пари. И родителите плащат еднакво, а качеството е различно.
През социализма бяхме цивилизация на количеството. Трябваше да имаш "някаква" кола, "някакъв" телевизор, без значение от качеството. Преходът ще свърши тогава, когато се научим да правим разлика в качеството на нещата! В образованието ние получаваме "някаква" диплома, зад която нищо не стои. Нямаме гаранция дали човекът, който я притежава, е гений или идиот. И единият има диплома, и другият.
Във висше учебно заведение по медицина, където зависи човешкият живот, се допуска да се получават кухи дипломи чрез преписване. Излиза не доктор, а сериен убиец! Проблемът ни е морален, а не материален, и то не само на училището, а на цялото общество. Разбира се, ние няма да спрем да правим възможното и реалното, не чудеса, аз не съм магьосник!