Иконописецът Йордан Опиц на свобода: По улиците ми казват, че съм герой
Това каза иконописецът Йордан Опиц, след като предсрочно бе освободен от затвора. В общежитието в Казичене той лежа малко повече от половината от 5-годишната си ефективна присъда за убийството на 25-годишния наркоман Мариан Янчев. Опиц бе признат за виновен, че го е застрелял, след като решил, че младият мъж е обрал кооперацията, в която живееше. Зографът е категоричен, че не е убивал Янчев и че става въпрос за съдебна грешка. Изрежда скандални противоречия, лъснали при разследването на случая, но иска първо да се аклиматизира към живота извън пределите на пандиза и моли все още да не им се дава гласност.
"Сега съм като буревестник, носен от вятъра. Още не зная накъде ще ме понесе. В момента най-голямата болка ми е, че от 27 ноември, откакто излязох от Казичене, не съм хващал четка. Мечтата ми е да си намеря къде да рисувам", обяснява художникът. Той остана без апартамент и без ателие, след като банка му ги взе заради стар кредит. В момента Опиц се е настанил при сина си Борис, докато си намери къде да живее. Казва, че е зарит с поръчки за икони и иска да прави изкуство, но спешно трябва да намери ателие.
Попитан как е със здравето, Опиц гордо отговаря "Благодаря, отлично", въпреки че е почти ослепял с двете си очи.
Бившият пандизчия:
Благодаря на всички, които ме мразят
- Честито освобождаване, г-н Опиц!
- Благодаря. Да не ви се връща!
- Как се чувствате в първите дни на свобода?
- Още не мога да свикна. В неделя за момент дори забравих, че съм освободен, и реших, че съм пуснат в отпуск. Следобеда му казах на сина ми: Айде, пали колата да си ме караш към Казичене. Трябва да забравя миналото и да завъртя колелото напред. Преди това обаче искам да благодаря на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" не за това, че ме предложиха за предсрочно освобождаване, защото си го заслужих, като работих. Искам да им благодаря именно че ми дадоха шанс да работя, защото ми дадоха възможност да работя. Ако човек не работи в затвора, той психясва. Искам да благодаря и на надзирателите. Уникални момчета, истински психолози. Там бяхме всякакви хора. Много са всъщност повредени торпеда и не се знае кой кога ще гръмне. Затова надзирателите трябваше да намират различен подход към всеки. Благодаря на всички, които ми повярваха. И които смятат, че частната собственост е неприкосновена. Благодаря и на тези, които ме мразят. Които смятат, че съм убиец. Знаете ли защо съм им благодарен: защото макар и да не защитават моята позиция, и те показаха, че могат да мислят!
