Щоленът е сладкишът на кралете
Коледните празници имат своите най-ярки представители в празничното меню. Най-емблематични и предпочитани в тези дни на годината са коледните сладки и десерти.
Защо обаче някои сладки се асоциират предимно с Коледа? Преди стотици години захарта е била изключително скъпа и се е смятала за привилегия само на богатите. За останалата част от населението тя е представлявала скъпа съставка, използвана само за специалните случаи като Коледа и Великден. Много от тези традиции са останали и до днес.
Възникването на коледните сладки, разбира се, е свързано с откритието на хляба, появил се още в епохата на неолита като смес от вода и житни зърна, която хората слагали да се пече върху горещи камъни. Първото писмено споменаване на омесени с подправки медени сладчици е около 350 г. пр.Хр. Били са познати още на древните египтяни. Римляните пък говорят за медените лакомства panus mellitus.
Според историците във вида, в който са ни познати днес, коледните сладки са изобретени в град Динан, Белгия. Най-голямата заслуга за съществуването и популяризирането им обаче е на германците, които от векове приготвят своите "лебкухени" специално за Рождество Христово. Някога католически монаси в Германия създават първия Lebkuchen (меденка) - сладкиш с мед, подправен с джинджифил, смятан за първоизточник на коледните курабийки.
И на изток ги правят - в Русия още от IX век пекат "меден хляб", първообраз на днешните руски коледни пряники. В началото това е смес от ръжено брашно с мед и плодов сироп, а през XII-XIII век, когато започват да се появяват и екзотични подправки от Индия и Близкия изток, коледните курабийки получават днешното си наименование и задължително съдържат черен пипер, джинджифил, портокалова кора, лимон, мента, ванилия, анасон, кимион, индийско орехче, канела или карамфил. През XVIII-XIX век производството на коледните сладки процъфтява и далеч на север, чак в Архангелск и Курск, а сладкари отварят магазини в Берлин, Париж и Лондон.
През XVI-XVII век традицията завладява Стария континент. И досега има градове в Европа, исторически белязани от това специфично сладкарско производство - напр. германският Нюрнберг, полският Торун, чешкият Пардубице, руският Тула.
В месеца преди Коледа във всяка къща се пекат огромни количества сладки - меденки или познатите ни днес шприцовани курабии. Шведите предпочитат папаркакор - хрупкави, много вкусни кафяви сладки със и без украса, но задължително с лют джинджифил и черен пипер. Норвежците традиционно приготвят крумкаке - ароматизирани с кардамон вафли, които най-често се сервират, завити в конусовидна форма. С годините обаче се налага традиционното изрязване на курабийките във форми с коледните символи.
Не друг, а холандците пренасят първите коледни сладки на запад към Америка през 1600 г. Самата дума cookie (бисквитка) произлиза от холандската koeptje, която означава малък кейк. В рецептите навсякъде по света обаче е задължително присъствието на сушени плодове, мед и повече подправки като джинджифил, канела, кардамон, черен пипер, карамфил.
Коледните курабийки не само са популярни, те са семейна традиция, предавана от поколения наред. Разнообразието им е невероятно, а украсата толкова различна, колкото са и хората, които ги правят.
В последните години на коледната трапеза по цял цвят присъства и немският традиционен сладкиш щолен. Въпреки че става въпрос за типичен немско-австрийски плодов кейк, щоленът си е проправил път през цяла Европа и Северна Америка, за да се настани почти на всяка коледна трапеза. И все пак най-прочутият щолен си остава дрезденският. Историята на щолена като коледен сладкиш започва в средата на XV век в саксонския кралски двор. Начинът на приготвяне е бил контролиран от Църковния съвет и формата му вече е била символ на бебето Христос, увито в пелена, откъдето идва и името Christstollen. Според правилата по време на коледните пости кейкът е съдържал само основни продукти и е представлявал безвкусна смес от брашно, мая, олио и вода.
В края на века папа Инокентий VIII благославя добавянето на масло към щолена, който получава името "маслено писмо" (Butterbiref). Кралското семейство се наслаждавало на щолени с много масло, но пекарите трябвало да плащат "глоба", която отивала за строителството на църкви.
През вековете, които последвали появата на "масленото писмо", коледният хляб се превърнал в сладък, богат на масло сладкиш с много сушени плодове и марципан - точно такъв, какъвто го познаваме днес.
Щоленът преживява най-славния момент в историята си през 1730 г., когато крал Август Силния, курфюрст на Саксония и крал на Полша, поръчал изпичането на щолен с тегло 1,8 тона (приготвянето му отнело една седмица труд на 100 пекари). Не е чудно, че дрезденският щолен все още носи специален печат с образа на прочутия крал.
