Искра Радева: Понякога самотата страшно ми тежи

Апостол Карамитев научава актрисата никога да не

си въобрзява, че е стигнала върха

- Искра, ти си истинска щастливка - още със завършването на ВИТИЗ влизаш в Младежкия. Как се случи?

- Тогава беше излязла една наредба, според която отличниците по актьорско майсторство и художествено слово остават в софийски театър. Така се озовах в Младежкия. Бях в трупата 24 години.

- Кое те накара да не й изневериш?

- Обичта. А и тогава трупата се славеше като най-добра в столицата. Там изиграх прекрасни роли - Мария от "Хубавата Мария" на Дончо Цончев - първата ми голяма роля, за която получих и наградата за дебют, Джулия от "Двамата веронци"... Много са, да не ги изреждам. След време дойдоха тежки моменти за театъра. Когато го събориха, се прместихме в Студентския дом. Публиката престана да идва там, занизаха се години на застой. Тогава си казах, че тъпча на едно място и че искам сама да определям съдбата си на актриса. Така дойде идеята за "Искри и сезони". Театърът е вече на 17 години, а аз съм свободна и независима - най-хубавото нещо.

- Това става през твърде паметната за теб 1997-а. Кой ти даде кураж?

- Съпругът ми - без неговата подкрепа нямаше да се реша. Дори в началото се смеех над идеята, както и колегите ми. Те смятаха, че времето не е подходящо. Аз обаче съм зодия Овен и реших, че каквото и да става, този театър ще го има. Не съжалявам - това са безкрайно щастливи години в живота ми. Сама избирам пиесите, режисьорите, актьорите.

- По това време имаше още няколко частни трупи, които скоро фалираха. Ти как устиска?

- Ужасно мъчна се оказа професията мениджър. Трябваше ми време, за да я усвоя. Това, че успях да го сторя, направи "Искри и сезони" жив и до днес. Важно е първо да спечелиш доверието на публиката, после - да има с какво да я привлечеш, така че тя да чака с нетърпение всяко следващо твое творение. Ето в това отношение успяхме. В цялата страна имаме свои постоянни почитатели, навсякъде залите са пълни и не мога да не съм щастлива, че в тези трудни времена хората успяват да отделят пари за театър. Това е много важно за нас.

- Как успяваш да организираш едно от най-бляскавите шоута - коледния концерт?

- И той вече е със 17-годишна традиция. Хората още от септември звънят в билетния център на НДК да питат дали ще се състои. Успехът е в това, че на концерта публиката може да види голяма част от любимите си изпълнители и да чуе хитовете им - техни и чужди. Не е леко да се представят и млади, перспективни певци, които скоро да станат известни. Това вече се случи с трио "Уникалните гласове", група "Грамофон", Йоана Драгнева, Александра, миналата година най-малката звезда беше една 4-годишна сладурана, а тази - 10-годишно наперено момче, събрало овациите със "Секс бомб".

- На кои млади твои колеги в театъра подаде ръка?

- Вили Марковска играе прекрасно в две представления - "Имам нужда от теб" и "Избори до дупка". Цвети Георгиева и Благой Бойчев - в "Квартет за двама". Теменуга Первазова също участва в няколко представления - "Втори меден месец", "Избори до дупка" и "Депутатите не лъжат". Винаги, когато имам роля за млад колега, първо се оглеждам за нови имена, следя и студентски пиеси в НАТФИЗ. Получавам и много портфолия на завършили академията.

- А от утвърдените кои си държиш на склад?

- О, много са играли в "Искри и сезони" - Стоянка Мутафова, Ивайло Христов, Пламен Сираков, Антон Радичев, Мария Статулова, Павел Поппандов, Дидо Манчев, Веско Ранков - не мога да ги изредя всички.

- Последната ти роля в Младежкия театър е в "Професията на мисис Уорън" през 1996 г. под режисурата на Леон Даниел. Сега какво ти предстои?

- Да, тази роля е мечта за всяка актриса, а да ти е режисьор Леон Даниел, е истинско щастие. Новата ми примиера за столицата ще е на 9 февруари в театър "София" с драматизация на Ани Петрова по романа на Джон Ъпдайк "Ожени се за мен". Режисьор е Илия Добрев. Играя с Георги Кадурин, Ивало Герасков и Станка Калчева. Историята е за две семейства, отровени от изневярата. Аз играя излъганата съпруга - сериозна роля за приемането на истината, прошката в името на децата, събирането отново, макар да знаеш, че обичта си е отишла. Това са въпроси, които засягат всеки.

- Изграждайки ролята, имала ли си някакво подобно преживяване?

- Питаш ме дали са ми изневерявали? Не, слава Богу /казва го убедено и после се засмива/. Мисля, че не мога да простя такава лъжа, за разлика от героинята ми. Изневярата наранява душата, самочувствието, егото, но най-вече след нея изчезва доверието.

- С какво плати успеха си?

- Бях малко време с дъщеря ми, докато растеше, макар така тя да стана по-самостоятелна. Тя никога не ме обвини, съобразяваше се с професията ми. Все пак няма да си простя, че съм изпуснала толкова важни мигове от детството и юношеството й. Слава Богу, че имах човек до себе си, който, ако й беше истински баща, не знам дали щеше да е така добър. Но в началото и с Кирил бе много трудно и сложно. Когато най-много ни се искаше да сме заедно, бях най-заета. В един миг той каза: "Аз или театъра". Трябваше да мине известно време, за да разбере какво означава сцената за мен. Интелигентността му спаси връзката ни, а и той инициира идеята за "Искри и сезони".

- Много твои колеги от шоубизнеса приеха да влязат в "Биг брадър". Ти би ли участвала?

- Никога. Достойнството не се купува с пари. Годините, в които си градил имидж, достойнство, кариера, не могат да имат финансово изражение. Предаването те съсипва, то цели да урони престижа и затова винаги съм се чудила на Аня Пенчева, Данчето Христова, Катето Евро, Петя Буюклиева. Според мен те по някакъв начин излязоха омерзени. Когато бях на гости във Виена, мои приятели ми казаха, че там това предаване е имало само един сезон - брожението срещу него било страшно и то повече не се появило.

- Бяхте невероятна двойка със съпруга ти, когото внезапно изгуби. Има ли шанс някой да го замести?

- Не вярвам. Изживях голямата любов в живота си и съм щастлива, че я срещнах, макар с Кирил да бяхме малко заедно - само 17 години. Понякога самотата страшно ми тежи, затиска ме, независимо че денят ми е запълнен с много работа, срещи, представления, пътувания. Приятелите винаги са до мен, но въпреки всичко тя съществува.

* Светлозар ЖЕЛЕВ:

В България не можеш да живееш от писане

Англия извади 200 милиарда паунда, за да има

читалища като нашите, казва шефът на новия

Национален център за книгата

Светлозар Желев е човек, живеещ за българската литература, на която е безрезервно отдаден. Той е бивш директор в издателствата "Колибри" и "Сиела", а вече е директор на новооснования Национален център за книгата към НДК, който ще отвори врати в края на март.

- Светльо, изненада ли те това, че се учреди Национален център за книгата към НДК, че теб те назначиха за негов директор?

- Определено ме изненада, много приятно. Първо, защото се създаде този център, нещо, за което се борим от години, след като преди повече от 8 години беше закрит Центърът към Министерството на културата. Още по-приятна е изненадата, че предложиха да го оглавя.

- Предполагам, че си пълен с идеи за развитието му?

- Абсолютно. Аз открай време съм пълен с идеи по отношение на това какво трябва да бъде направено за българската книга. Първата важна задача е да направим един документ. Дали ще го наречем програма, стратегия, Бяла книга на българската книга или по друг начин, това няма значение, но е добре да съберем в него всичко, което е необходимо да се направи за българската книга. Естествено, че след това ще видим какво от тези неща би могъл да свърши самият Национален център, с нашите финансови възможности и с институционалната подкрепа.

- Каква подкрепа, че не се сещам...

- Оттам нататък ще търся помощ от всички институции в държавата, каквито са Министерството на културата и Фонд "Култура", Столична община и нейната програма "Култура", културната програма на Европа, други международни проекти, програмите на различни фондации, разбира се, както и на частни партньорства. Ще се опитаме да бъдем адвокати на българската книга във всяко едно отношение, за да може оптимално да изпълним точките в този програмен документ, който ще създадем.

- Мисля, че за миналата година имаше една или две наши книги, които бяха издадени в чужбина с помощта на българската държава, незнайно как, докато Турция спонсорира огромно количество творби от турски автори.

- Доколкото си спомням, бяха четири подпомогнатите български книги, може и да бъркам, но и това е смешно. По програмата "Теда" на турското правителство за 6 години бяха подпомогнати над 1700 техни заглавия, които бяха преведени на 52 езика. Това е нещо изключително... Само за 6 години, цифром и словом. Ние трябва да използваме опита в това отношение на другите държави. Турция определено има една от най-добре развиващите се програми за подпомагане на турската литература и виждаме резултатите от това.

- Там боравят с огромни пари, които ние нямаме, ще кажат чиновниците.

- Така е, определено е така, но е въпрос на приоритети от страна на държавата. Турската държава не може да харчи парите си за нещо друго ли? За помощи за безработни, за помощи за хляб, за лекарства и всичко останало, което е необходимо... Може, разбира се, но разбирането за културата, за литературата, образованието като приоритет на държавата е нещо много важно. Именно за това трябва да се преборим. Защото без знание, без книги ние ще се превърнем в бананова република, в държава, която произвежда единствено евтина работна ръка.

* Бомби паднаха у родата на Лаура Чуканов в Донецк

Българската "Мис Юта" е потресена от трагедията

на украинските си братовчеди

* Лили Клюкарката:

Оперирах си езика, за да не говоря меко

Не се притеснявайте - не аз, а папарашки екипи

ходят на осмиваните партита

* Бившият футболист Христо Бонев няма стаж за

пенсия

Големият играч нарича Стоичков "тиквеник"

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 28 ЯНУАРИ!