Луксът за сираци е възможен

Борислав РАДОСЛАВОВ

Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш веднъж. Научиш ли го да я лови, ще може да се изхранва цял живот!
Тази ориенталска мъдрост, откакто се помни, следва бившият възпитаник на домове за деца, лишени от родителски грижи, Митко Демирев. Животът му е изпълнен с непримирима борба за оцеляване и жажда за достойни дела. Битка, която той печели с кървава пот.

Тази история може да ви докосне и провокира към размисли. А може и да ви подсети, че има и по-важни неща от закъсняващия трамвай и обкръжаващото ни злободневие.
Лъчезарният и винаги позитивен Митко е израснал по социални домове от малък. Не знае какво е истински дом и никога не е имал свое истинско семейство. Майка му го изоставила на 4 годинки, а баща му и до днес се води неизвестен.
"Нямам никакъв спомен за майка ми. Знам, че ме е оставила в дом "Майка и дете" в Габрово, където съм живял три години. На 7 вече са ме преместили в София", започва разказа си Митко.

В столицата попада в дом "Асен Златаров" в квартал "Надежда", където остава до 2010 г.

"Тогава станах на 18 и продължих обикалянето ми - този път по квартири. Отлично знаех, че трябва да се работи, да се изкарват пари и да съм самостоятелен, доколкото мога. Успях да започна в едно интернет кафе за 310 лева на месец. Беше временно, по заместване", спомня си младежът.

И така половин година. Докато не се върнал титулярят, а Митко станал охранител в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Пак по заместване.
"Взимах вече 440 лв. Бях нает за лятото на 2013 г. Като свърши и там ангажиментът, служител от "Човешки ресурси" ми помогна и есента започнах като санитар в болница "Лозенец". И тук бях по заместване, взимах пак 440 лв.", продължава историята за житейската си борба Митко.

След шест месеца той отново остава без препитание. Уморен и обезсърчен от живота си по заместване, който води. Без пари за квартира и нормален живот, както и без особено ясна перспектива за бъдещето.

Точно тогава, в най-трудния момент, се появява лъчът светлина, от който има нужда борбеното момче. Съдбата се оказва благосклонна към него и го отвежда в т.нар. Наблюдавано жилище в столичния район Нови Искър. Уютно, свежо и модерно оборудвано, то събира под един покрив изоставени лица, навършили 18 години от домове за сираци от цялата страна. Обзавеждането е отлично, а в кухнята има нови и луксозни уреди - пералня, хладилник, микровълнова печка, кафе-машина.

Психолог и социален работник оказват подкрепа и консултации на Митко и братята му по съдба. Младежите могат да останат тук максимум две години. Време, през което се научават на трудова дисциплина, отговорност и увереност.
Всичко това става реалност благодарение на проект "Живот в общността чрез създаване на наблюдавано жилище в район Нови Искър – СО”, осъществяван от Столична община - район Нови Искър като бенефициент, с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансиран от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Основните цели пред проекта са три:
- създаване на условия за подпомагане, взаимопомощ, ефективна защита и социална интеграция на сираците;
- осъществяване на дейности за постигане на социално включване;
- осигуряване на пълноценен и самостоятелен начин на живот в подходяща среда, близка до семейната, с възможност за подкрепа и изява.
Как се изпълняват перфектно поставените цели знаят две чаровни и усмихнати жени, които ежедневно са до седемте момчета, живеещи в наблюдаваното жилище - психологът Галина Чиренска и социалният работник Добринка Бонева.
"Искаме да им помогнем да имат по-светло и добро бъдеще. Избягваме да им даваме готовите решения, а ги учим те сами да ги откриват и да носят отговорност за постъпките си", споделя Галина. Именно затова тя е отпечатала ориенталската мъдрост за рибата върху вратата на кабинета си.
Тя пътува всеки ден по два часа до жилището и още толкова обратно към вкъщи, като сменя три вида транспорт. Удовлетворението и радостта от работата й обаче заглушават уморителното лъкатушене.

Да се работи с пораснали деца обаче изисква и немалко усилия. "Един ден са за пример, на другия ден са калпазани. Учим ги да бъдат отговорни и че нещата зависят от тях самите. И смятам, че успяваме", казва Добринка.
И дава за пример Митко, който чертае нови планове за бляскаво бъдеще. Наскоро изкарал курс по рехабилитация в Пловдив и мечтае да се занимава със спортна медицина. Заклет фен е на „Левски“ и „Манчестър Юнайтед“, а оттам е и обединението на двете му страсти.

"Това ми е в кръвта, това искам да правя. Познавам Тити Папазов, а ако имах, бих дал пари за спасяването на баскетболния тим "Левски". Просто съм такъв, животът ме научи да помагам и дарявам, дори аз да нямам. Без да искам и да чакам това да се върне", откровен е младият мъж.

Има двама братя, които носят свещените имена Кирил и Методий. Виждал ги е само веднъж в живота си - на делото за родителски права. След това си писали писма, но с времето комуникацията прекъснала.
За сметка на това любимият на поколения българи актьор Николай Николаев - Бате Николай му е духовен баща.

"Имаше инициатива през 1999 г. да се вземе сирак за Коледа. Аз бях неговият избраник. И до днес ми помага с каквото може, много съм му благодарен", разказва с пламък в очите борбеното момче и добавя, че финансите не го топлят, а доброто отношение, грижата и вниманието.

Иван мечтае за своя кухня

Мечтата на бившия възпитаник на ДДЛРГ Иван Иванов е след време да има собствена кухня, в която да приготвя специалитети от цял свят.
Той дели покрив с Митко в наблюдаваното жилище в Нови Искър и е прочут с кулинарните си умения.

"Роден съм в Лом, изоставен съм веднага след раждането и съм израснал в дом за сираци в Роман. Не познавам родителите си, нямам и желание. Не знам и дали имам братя и сестри", споделя орисията си Иван.

Още докато учел, цепел дърва и вкарвал въглища, за да изкара някой лев. След това дошъл в София, където последователно бил общ работник в Киноцентъра в Бояна, заготовчик и мияч в пицария, а сега работник в почистваща фирма.
"Нищо не ми липсва, всичко ми е наред. Обичам да се оправям сам. Дори помагам на децата, които са в дома в Роман. Винаги го правя, когато мога", споделя още той и е благодарен за храната, жилището и грижите, които получава благодарение на проект "Живот в общността".

"Стремим се да помогнем и го приемаме чисто човешки, а не като задължение. Удовлетворена съм от резултатите. Много хора положиха усилия, доста дарители също помагаха", доволна е и Детелина Трайкова, ръководител на проекта от район Нови Искър.