Бащата на Нутела и на Тик-так почина на 89 г.

Малко преди да навърши 90 г. през април, в Монтекарло почина най-богатият италианец Микеле Фереро, известен в цял свят като Мистър Нутела. Роденият до Кунео, област Пиемонт, собственик на най-голямата мултинационална сладкарска индустрия (след тази на Nestle), беше тежко болен от няколко месеца. До последно край леглото му бяха съпругата му Мария Франка, навремето негова секретарка, и синът му Джовани. Той управляваше групировката след смъртта на брат си Пиетро, който почина внезапно през 2011 г. при разходка с велосипед в ЮАР. Според агенция “Блумбърг”

състоянието на Фереро

достига 23,4 млрд. долара,

което го нарежда 30-и сред милардерите в света.

Микеле Фереро поема създадената през 1946 г. от баща му Пиетро фирма и за няколко десетилетия я превръща в люлка на най-известните и обичани лакомства в света. Именно той създава преди половин век течния шоколад “Нутела”, шоколадовото яйце “Киндер”, бонбоните “Фереро Роше” и “Моншери”, а също и бонбоните “Тик-так”. Днес компанията присъства в 53 страни и разполага с 20 фабрики с 30 000 работници, които допринасят за годишната печалба от 8,4 млрд.евро. Въпреки кризата групировката на Фереро не беше докосната от нея, а напротив - служителите ѝ се ползваха от серия от социални придобивки и бонуси. За последните 3 г. всеки служител получаваше по 6000 евро годишна премия.

Фереро е рядък случай на изключително обичан работодател, който се грижи както за здравето, така и за отдиха на работниците си. “Социалист съм, но социализма си го правя аз”, казва той. Още преди десетилетия Фереро се мести първо в Брюксел, а после в Монтекарло – както заради данъците, така и заради страх от отвличанията, които заливат Италия.

За последно хора извън семейството му го виждат в катедралата на град Алба на погребението на сина му Пиетро през 2011 г. Изключително религиозен, Фереро лично оглавява години наред групите от мениджърите си на поклонения в Лурд. На входа на всяка негова фабрика по света има статуя на Богородица от Лурд.

Микеле Фереро говореше винаги само на трудно разбираемия пиемонтски диалект. Макар да бе най-богатият италианец, до последно не даде нито едно интервю. Трудно беше да се намерят и снимки с него – до 70-годишната му възраст медиите имаха единствено негова снимка от младежките му години. Фереро е прословут с недоверчивостта си към мениджърите си, които сменя често. Негова фикс идея са химиците в лабораториите му и търговците на продуктите му, които избира винаги персонално. Не чете дори биографиите им – достатъчен му е само един поглед иззад матираното стъкло, за да отсъди кой какъв е.

Легенди се носят и за работохолизма му. Най-обичаният от него ден за събрания е неделя. Лично обикаля с бяла престилка лабораториите си, за да опитва десетки варианти на шоколадови рецепти.

Рецептата за нутела

пази по-настървено

и от Светия Граал

Мотото при всеки нов шоколадов продукт, който измисля, е, че трябва да се хареса на г-жа Валерия, т.е. на средната италианска домакиня. Решаващи за него са мненията и на съпругите на сътрудниците му, които трябва да дегустират всичко.