Шафнерът на влака факла: Не изпитвам вина, убиецът е вагонът

"Нямам вина, за да изпитвам угризения. Убиец е вагонът! Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре, не съм запречвал врати. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз не съм спасител, аз съм кондуктор и това е положението." Това заяви разпалено Георги Георгиев, шафнерът на влака София-Кардам, в чийто горящ вагон на 28 февруари 2008 г. намериха смъртта си девет души.
Седем години след огненият ад Георгиев стои зад твърдото си убеждение, че няма никаква вина нито за трагедията, нито за невинните жертви. Той категорично продължава да отхвърля както пред себе си, така и пред обществото, че трябва да му се търси отговорност. „Аз не съм спасител, аз съм кондуктор. Аз тези хора не мога да ги върна. Какво да направя? Да кажа на близките: „Аз убих вашето дете"? Отговарям за бройката пътници, за чаршафите. Не съм задължен всеки един да го нося на гръб и да го спасявам", каза шафнерът.
Кондукторът на пламналия вагон бе обвинен в престъпно бездействие, довело до смъртта на девет пътници. Според материалите по делото Георгиев не е спрял влака навреме, ползвал е негоден пожарогасител, действал е хаотично и не е предупредил пътниците за пожара. Първоначално Георгиев бе осъден на 12 години затвор. Последната инстанция отменя присъдата и му даде 3 години условно. Днес той отново работи като шафнер на спален вагон. Въпреки всичко застава зад убежденията си и с чиста съвест твърди: "Кое да направя по-напред? Да се опитам да загася, да опитам да дръпна всичките 35 човека навън? Извикал съм, мога ли във всяко едно купе да минавам и да казвам: „Станете!" Ама някои не стават. Викат ми: „Ти се майтапиш с нас." Кондукторът отхвърля и обвиненията на родителите на жертвите, че е консумирал алкохол в деня на инцидента.
Той твърди, че си е свършил работата съвестно: "Вдигнал съм аларма. Направил съм всичко, за да съобщя, че има бедствие. Цялата работа е заради един багаж, заради едни чанти. Добруджанецът си обича чантите - лаптопа и останалото. Нищо не могат да ми направят, без да съм извършил нарушение", оправдава се той.
Безпардонните разбирания и обяснения на Георгиев разгониха духовете сред всички, които знаят какво се е случило във фаталната нощ на 2008 г. Седем години близките на загиналите търсят и се надяват на отговора на въпроса: Как в България 9 души намират смъртта си във влак и никой не е виновен за трагедията. Майката на Валерия Желева - 20 год. момиче, което е сред невинно загиналите в огнения ад, сподели във Фейсбук: "След трагедията шафнерът се криеше. Накрая се показа и заяви: „Страхувах се от линч на близките." В тази връзка да попитам кога е бил искрен, тогава или сега, когато нагло заявява "аз не съм спасител, аз съм кондуктор". Припомням, че на всеки на подобна длъжност има зачислен пожарогасител и азбестово одеяло и най-елементарното правило в случай на пожар е, че първо се евакуира, а после се гаси!"
Друг почернен родител също изказа огорчението си от думите на шафнера, като заяви, че не го смята за мъж.
"Няма възмездие, нито справедливост с тази присъда", смята Васил Вичев - бащата на Даниел, който е държал вратите на вагона, за да може да се спасят пътниците.
Огненият ад
Един от най трагичните инциденти у нас се разразява на 28 февруари 2008 г. Пожарът във влака София-Кардам избухва около 23:40 ч. във втория кушет-вагон. Пламъците бързо се разрастват към съседния вагон, където нищо неподозиращите пътници са си легнали да спят. Въпреки че влакът е спрян и започва евакуация на пасажерите, от огнената прегръдка не успяват да се измъкнат 9 пътници.