Евелин Банев-Брендо се прероди в цвят на лотос. Сякаш самият Кокаинов крал се опитва да внуши това, след като разпрати до редакциите на медиите своята първа книга, придружена от оригами лотос. "Вълните на живота ми ме изхвърлиха на най-необитаваното и пусто място", започва предговора си новоизлюпеният писател, намеквайки, че това тъй пусто място е зад стените на затвора. "Преживях най-дългите дни и нощи в живота си, докато настъпи моментът, в който съзрях душата на лотоса", продължава той. Книгата на Брендо, озаглавена "Съзирам душата на България" е със силно изразени автобиографични мотиви. Лирическият герой Макс е съден за наркотрафик в няколко европейски държави. "Беше се превърнал в жертва на политическата система в България", отбелязва писателят. Всичко това се случило на Макс след като израстнал в бедност, но внезапно забогатял и на младини започнал да води разгулен живот. Избрал да живее в България, въпреки че познавал прекрасно Хималаите, Чили и Перу. Предпочел родината си, заради възможността да се слее с космическата хармония през енергийните центрове като Мадарския конник, Кръстова гора, Перперикон и т.н., разказва авторът, със слова учудващо близки до терминологията на Петър Дънов. Същинската част от монументалния труд на Банев започва, когато Макс излиза от затвора след 20 години (авторът до момента има потвърдена на втора инстанция такава присъда). Явно зад решетките той е бил просветлен и се увлякъл по източните философии. "България Днес" още миналото лято съобщи, че още преди да бъде пуснат в домашен арест и докато тъкаше наровете в пандиза, Брендо е станал будист.
Лотосът придружаваше книгата След две десетилетия Макс се среща с дъщеря си Анна (Брендо има две момичета - Александра и Лара) и своята внучка. И започва да ги посвещава в източните философия, в които сам е проникнал. Макс често си спомня как в миналото се наслаждавал на дъхавите цветя и така "осъзнал единството, сливането, съществуването си под знака на любовта". "Обожаваше да сяда срещу лотоса и да съзира неговата душа. Умът му се разширяваше и извисяваше, изпълваше се с всички добродетели", разказва Евелин Банев. И обяснява, че Макс преживял трансформация, чрез която се качил в по-висше измерение. На задната корица авторът е написал следните думи: „Имал съм и други тежки периоди в живота си, но времето в затвора не може да бъде сравнено с нито един от тях. Когато човек загуби свободата си, разбира, че тя е една от най-големите ценности. През този период отхвърлих отчаянието, опровергах озлоблението, прецених за излишно да споделя дори, че не съм извършил нищо нередно. Вместо това избрах да напиша своето послание към тези, които искат да променят живота си и да се чувстват освободени, удовлетворени и щастливи. Тази книга се роди в затвора, защото любовта към живота не може да бъде лишена от свобода". Трудът на Банев е придружен от писмо от издателството, от което става ясно, че Брендо е притеснен от "преднамерената кампания", с която се спекулира с изчезването му. Той имал сериозни аргументи да се безпокои за личната си безопасност и по тази причина криел местонахождението си в тайна. Освен това му трябвало уединение, за да завърши втория си труд, по който работел от месеци. Той се казва "Отворената книга".
