Банковият обирджия от Сливен: Имах двама съучастници

"Имах човек, който трябваше да кара колата. Беше наясно с всичко. Можеше да съм осъден не само аз, а още двама – трима, но не съм предател. Смятам, че така е редно. Поел съм риска и си нося отговорността." Това призна обирджията Стефан Стефанов от затвора. Той нахлу въоръжен в банков клон в Сливен, простреля охранителя Станчо Станев и 40 часа държа други шестима служители на трезора за заложници на 23 март 2011 г.
"Щом 4 години не съм издал никой, няма и да го направя", категоричен е Стефан.
Обирджията ще търка наровете в затвора 15 години, докато съучастникът му се радва на свободата и живота, необезпокояван от никого. Проваленият банков обирджия се зарича, че няма да назове имената на съучастниците си, които са били посветени в удара срещу банката в Сливен.
"Ако трябва да съм честен, аз вербувах тези хора, просто им предложих. Те знаеха много добре какво става. Да ги прикривам се е случвало и друг път. Струва си", убеден е Стефан.
Човекът, който е трябвало да го прикрива, е бил въоръжен с автомат "Калашников". Самият Стефан се е отказал да влезе в банката с такова оръжие, за да не му пречи. Затова го оставя минути преди да извърши обира. "Даже ми е чудно, че полицаите не го откриха", казва похитителят.
Всъщност в Сливен е предотвратена истинска касапница. Освен автомата е имало и граната. Все още не е задържан нито човекът, който е подал информацията за банковия превод, нито шофьорът отцепка, който е трябвало да стреля по охранителите. Според запознати съучастникът е близък приятел на Стефан и е от селото, в което живее похитителят - Кортен.
"Взех решението да ограбя банка много преди да действам. Бях притиснат от безпаричие, живеех скромно, на ръба. Реших, че трябва да изкарам пари по непозволен начин", разкрива осъденият.
Той предварително знаел, че в деня на обира в банката ще има около 1,5 млн. лв. Стефан обаче остава разочарован - банковият превод е минал инкасо и парите не са постъпвали в клона, който е бил цел на грабежа.
"Времето ще покаже дали бих ограбил банка отново. Трябва да съм лицемер, ако кажа, че няма да го направя пак", казва обирджията.
Стефан Стефанов е осиновен. Остава за втори път сирак през 2006 г. Майка му Стоянка Петрова умира през 2004 г., две години по-късно го напуска и баща му Петър Петров. Стефан обаче ги приема за свои родители.
"Случвало се е да нямаме една стотинка, но сме се справяли. Баща ми никога не ме е подтиквал към престъпления. Възпитаван съм в ценности, които вече не възприемам", признава младият мъж. Според него осиновителите му не са се провалили като родители.
"Възпитаваха ме в правилния път, но аз предпочетох да поема по друг. Бих поискал прошка на гроба им, защото нямаше да приемат това, което направих", казва още той.
Докато Стефан търка наровете в затвора, простреляният от него охранител Станчо Станев се бори за живота си във ВМА. Тежко раненият мъж оцелява по чудо, възстановява се месеци наред след нападението.