Ненчо Балабанов: Мислят ме за брат на премиера

Имитаторът на Бойко Борисов мечтае за световен мир

- Ненчо, завършил си промишлена електроника. Защо избра точно тази специалност?

- Това беше смесица между езиково обучение и специалността. На мен ми се стори доста интересно и понеже брат ми е с две години по-голям от мен и вече учеше там, ми се стори много хубав този свободен, почти студентски живот, който идва след седми клас. Явно съм имал достатъчно натрупана самостоятелност за крехките си 13 години, за да се почувствам готов да живея сам. Кефих се на компаниите и купоните без ограниченията на родителското тяло. Аз обичам да има разнообразие. Всъщност Зуека е завършил същия електротехникум и всички преподаватели го помнеха. Като разбраха, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, започнаха да ми разказват истории за него. Така че електротехник не съм бил, но ако вкъщи изгори бушон или крушка, мога да се справя без проблем. Станах доста сръчен. Много обичам от любопитство да разглобявам телефони, сменям части на компютри.

- Между пеенето и актьорството избираш второто. Съжалявал ли си някога?

- Не, никога. Напротив, дори съм супер щастлив, че направих този избор. НАТФИЗ ме разви много по-шорокоспектърно и ми даде много нови неща, като школовка на актьорските ми умения. С пеене се занимавах още от 10-годишна възраст. Имах много концерти, но НАТФИЗ ми даде много.

- От кого си наследил актьорския си талант?

- Професионални актьори и музиканти в нашето семейство нямаме, но пък всички са естествено даровити. Просто не са избрали да се развиват в тази посока. И всеки си е запазил актьорството като хоби и начин за разпускане и настроение. Чувството за хумор е запазено у всички ни.

- Като малък актьор ли искаше да станеш?

- Оооо, тогава исках да стана какво ли не - лекар, адвокат, космонавт, полицай - обичайните детски мечти за супер геройски професии. Но актьорството ги комбинира всички в едно - в театъра или в киното можеш да изиграеш всичко. В кукления театър имаше колеги и приятели, които ми казваха: ДАбе ти си луд! Къде отиваш? Прибирай се вкъщи и си намери друга професия. Не тръгвай по този път. Там те чакат само беднотия, мъка и нещастия". Аз обаче не исках да повярвам и да послушам. Слава Богу, не можаха да ме откажат и не съжалявам.

- Усетил ли си наистина беднотията?

- Нямам спомени на прекалени лишения по простата причина, че аз работя още от 7-и клас, и то най-различни неща. Опрашвал съм слънчогледи например - леко се потупват мъжката в женската пита и така се разпръскват тичинките. Ходил съм по горите и съм маркирал дървета, които ще се секат. Това ми е било и фитнес, и игра. Работил съм и в консервна фабрика за компоти и кисели краставички. Аз не съм си губил нито едно лято като време. Още от юношеска възраст съм разбрал какво значи да си изкараш сам парите, да са ти сладки и да ги цениш като средство. Това те кара да се чувстваш свободен.

- Дублираше игрални, а сега предимно анимационни филми. На кой холивудски актьор би искал да дадеш гласа си?

- При нас системата не работи така, като в Германия или Италия. Там има един човек, който дублира Робърт де Ниро цял живот. Той е много добре подбран, страхотно се доближава до неговия глас и този човек се прехранва само от това нещо, докато Робърт де Ниро е жив и здрав и снима. Тук не е така - викат те, когато считат, че си подходящ при игралните филми. Но аз от години не дублирам игрални филми, защото не ми е интересно. Виж, анимациите са друго нещо. Там вече самата работа иска много повече влизане в образ, преправяне на гласа. Любимият ми образ е зебрата Марти от ДМадагаскар 1". Той ми е най-близък като темперамент, чувство за хумор, дори си вкарах много от негърските шеги, препарвени на български.

- Ти стана особено популярен през последните няколко месеца с клипчетата, в който имитираш Бойко Борисов. Как се роди идеята?

- Първото беше на шега, предупреждение към един приятел да не закъснява за срещата ни. Записах го с телефона и му го изпратих. Той ми върна хиляди усмивки и човечета с изплезени езици. Каза ми: ДЧовек, това е невероятно сполучливо. Пусни го във Фейсбук". Пуснах го и за един следобед народът полудя, имаше хиляди лайкове, споделяния и коментари. Избухнаха във възторг от видяното и започнах всяка седмица, като ми дойде музата или ме развълнува някаква тема, да пускам по едно такова клипче.

* Доц. Емануел Мутафов: В политиката са нужни хора от сой

През първата половина на ХХ в. България е полагала титанични усилия да престане да бъде европейска Турция, а сега зорлем се връщаме към Ориента с всичките му недостатъци, огорчен е историкът

- Доц. Мутафов, алармирате, че домът на нашия министър-председател от началото на миналия век Андрей Ляпчев има нужда от реставрация. Какъв е проблемът?

- Къщата на ул. "Кракра" 21 е строена през 1906-1908 г. До 1933 г. е сменила двама собственици, когато е дарена на Българската академия на науките заедно с дълговете по имота. През 1943 г. в нея се е помещавал екипът на БАН, който изготвя българския речник, а през 1948 г. тук се е приютил Институтът за изобразително изкуство. Аз съм посещавал сградата като ученик през 80-те години на ХХ в., когато тук бе Институтът за музикознание на БАН. В момента сградата е дом на Института за изследване на изкуствата, в който сме събрани изкуствоведи, музиковеди, киноведи, театроведи и архитекти. Смяната на много собственици и недостатъчното финансиране, особено през последните десетилетия, на образователните и изследователски институции у нас са довели до занемаряване поддръжката на дома на Андрей Ляпчев. И друг фактор има значение за промяната в облика на сградата отвътре - по времето на социализма помещенията не е трябвало да изглеждат аристократично, заради което са правени доста безвкусни и несръчни интервенции: върху прекрасния дъбов паркет е кован линолеум, затваряни са врати, унищожавани са кахлени печки, вграждани са шперплатови шкафове. С други думи, правено е доста и целенасочено, за да се отнеме от атмосферата на този богаташки дом.

- Какво пречи сега къщата да се поддържа?

- БАН не е в състояние да ни отпусне необходимите средства за сериозна реставрация, тъй като от години получаваме пари само за заплати. Това означава, че за да ремонтирам нещо, да платя тока, водата и парното на института, трябва да правя икономии от заплати или болнични на служителите си. Единствените ни приходи са от продажба на книги, които, за съжаление, не се радват на особена печалба никъде по света. Като директор от октомври м.г. първото нещо, което направих, беше да освободя партерния етаж от социнтервенциите и да го превърна в "Гостната на Ляпчев". Има обаче и други помещения, които се нуждаят от спешен ремонт. Пострадахме доста от градушката миналата година - има счупени стъклени капандури, от които тече. В някои от стаите таванът ще падне заради влагата. В избените помещения също има капилярна влага, която се нуждае от специална намеса. Целият този ремонт-спасение дължим не само на гиганта Ляпчев, но и на цяла плеяда български интелектуалци, минали оттук: Петко Стайнов, Иван Лазаров, Асен Василиев, Елена Тончева...

* Д-р Сияна ЖИВКОВА: Лифтинг се прави най-много два пъти в живота

Дерматолозите съветват по-драстичните интервенции върху лицето да се предприемат след 50-те

* Легенди на ЦСКА скочиха на Стойчо Младенов

И семейство Манджукови влезе в конфликт с треньора

* Скандалният отец Гелеменов ще гони Сатаната от домовете ни

* Вещи лица пак препънаха дело от аферата "Софийски имоти"

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 18 МАРТ!