Затъмнението спира 6-годишна война

Най-голямото слънчево затъмнение от 1999 г. насам ще се наблюдава днес. То ще започне в 10,42 часа и ще е най-пълно в 11,49 ч. В този момент Луната ще закрие 53% от Слънцето. Ако изпуснете това явление, следващото пълно затъмнение ще е чак след 11 г.

Историята познава много случаи, при които явлението се считало за ключово при развоя на събитията. През 585 г.пр.Хр. например затъмнението е прекратило 6-годишната война между персийските и лидийските войски. То е описано така - денят стана нощ, настана истинска паника, което доведе до прекратяване на битката. Същото това явление е било предречено от гръцкия астроном и философ Талес. Неговото предсказание обаче не достигало до воюващите народи, затова и те били така изненадани и удивени от случващото се. В крайна сметка финалът бил щастлив, защото и двете страни решават, че затъмнението е божествен знак, и прекратяват дългата и изтощителна война.

Не така добре обаче се стекли обстоятелствата за крал Хенри Първи. На 2 август 1133 г. имало пълно слънчево затъмнение, което е наречено на негово име. Той умира в края на 1135 г., но това не пречи на суеверните хора да вярват, че слънчевото затъмнение не е добра поличба за владетелите.

Влиянието на слънчевото затъмнение върху живота на хората е родило много митове и легенди, които се разказват още от древността. Първоначално се е смятало, че то предвещава бедствие или дори Апокалипсис. Според една от легендите при слънчево затъмнение се появява дракон, който изяжда Слънцето. За да се предпазят от чудовището, различните народи измисляли и предприемали различни мерки. Китайците например смятали, че ако създават много шум, ще го изгонят. Те биели силно на барабани, подрънквали с метални съдове и изстрелвали стрели във въздуха. Тази традиция се запазва до края на миналия век. В Япония пък имали друго виждане за противодействие на дракона - те покривали кладенците си при затъмнение, за да не попадне във водата отрова от тъмното небе.

Водата е в основата и на легендите в Индия. Народът там имал същото вярване за появата на големия невидим дракон, който ядял Слънцето. Затова в дни със затъмнение смятали, че трябва да влязат до колената в река, за да помогнат на Слънцето. Дори и в нашия фолклор се среща идеята, че змеят яде Слънцето.

Напълно противоположно схващане имали хората в Таити или ескимосите. Те вярват, че затъмнението е положително - води до нещо хубаво и е съединение между Луната и Слънцето.

В по-близко време много учени са изучавали или използвали за научни цели слънчевото затъмнение. Так например явлението, станало на 29 май 1919 г., се използва от Айнщайн, за да докаже Теорията на относителността. Целта на опита е да се потвърди на практика хипотезата му, че скоростта на светлината се забавя съвсем леко от гравитацията.

Чрез наблюдение на затъмнението през 1868 г. пък се открива хелият. Тогава то се наблюдава в Индия и Малайзия. Чрез прилагането на популярния и нов метод за наблюдение чрез спектроскопия се забелязват следи върху небесното тяло от фин и непознат дотогава елемент, който кръщават хелий, което идва от старогръцкото Хелиос, означаващо слънце.

Вавилон първи разчита небето

Наблюдение на астрономическите явления има още в древността. Знаци за това са намерени още в 750 г.пр.Хр. във Вавилон. Сред руините на древното царство са разкрити множество глинени клинописни таблички. От тях се установява, че самите вавилонци не успели да разберат причините, водещи до слънчевото затъмнение.

Между 350 и 50 г.пр.Хр. са наблюдавани и записани много лунни и 10 слънчеви затъмнения. По всяка вероятност много от откритията и достиженията на вавилонците в изучаването на слънчевите и лунните затъмнения впоследствие са отразени в Алмагест - една от най-големите творби за астрономията, написана от Птолемей ок. 150 г.
Науката за наблюдението на небесните тела и явления се развива много в Древен Египет. Те създават слънчевия календар, като наблюдават най-ярката звезда на небето Сириус.