Искров:Не оздравихме КТБ, защото не предполагахме подобна дупка

Българската народна банка не се е възползвала от правото си да увеличи капитала на Корпоративна търговска банка поради липса на политическа воля, породена от неяснотата относно качеството на активи за над 3,5 млрд. лева.

Тази своя теза повтори управителят на Българската народна банка Иван Искров пред депутати от временната парламентарна комисия, която се занимава с уточняване на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на институциите около казуса с КТБ, съобщи БГНЕС.

При поставянето на КТБ под специален надзор по искане на изпълнителните директори, никой не си е мислил, че ще стигне до ситуация с отнемане на лиценза, подчерта Иван Искров. Напротив, той многократно е посочвал, че БНБ ще направи всичко възможно банката да отвори врати на 21 юли. "За да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори, беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на КТБ поради съществените съмнения по отношение качеството на активите. За наша голяма изненада и неудоволствие, одиторите в рамките на 10 дни активна работа установиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активи в размер на повече от 3,5 млрд. лева", преразказа доклада на БНБ Искров.

Поради тази причина никой от политиците не е искал да поеме риска "да се пълни каца без дъно", тъй като не е било ясно какво има в тази банка, обясни гуверньорът на БНБ. Оказало се, че трябва да има допълнителни провизии за 4,2 млрд. лева, посочи Искров и обясни, че са изготвени надзорни отчети, след което УС на БНБ е отнел лиценза на КТБ. След като е станало ясно, че няма как да има капитализация при тези обстоятелства, се е пристъпило към варианта за разделяне на банката на "добра" и "лоша", обясни Искров. Такъв вариант е използван на други места в Европа, например Португалия, но политически сили не постигнали консенсус той да се приложи и у нас, подчерта Искров.

БНБ е имала план за действия институция по институция и разчети колко пари трябва да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, колкото от Министерство на финансите, колко от БНБ, обясни Искров. "Бяхме готови с интеграционни планове, но не се постигна политическа воля да се гласуват съответните поправки", каза Искров и настоя, че този въпрос не е бил в правомощията на БНБ, тъй като няма централна банка в света, която сама да се оправи с подобен казус без решение на суверена, представен от Народното събрание и правителството.

Иван Искров бе категоричен, че има стенографски протоколи от срещи с акционерите, от които става ясно, че всичко е било игра за печелене на време, като в последните месеци е станала ясна причината за тази игра. Тази причина беше адресирана от премиера Бойко Борисов, като в следствие на това се приеха измененията в Закона за банковата несъстоятелност, обясни Искров.

Най-важният е да се изясни бизнес модела, по който е действала Корпоративна търговска банка, обяви по време на заседанието на комисията Йордан Цонев от ДПС. Цонев посочи, че самият той не е очаквал чрез едно свое интервю самият Цветан Василев да осветли обществеността относно този бизнес модел. Василев отговаря на въпроса защо не можем да видим в активите на КТБ закупените с пари от банката дружества, които днес се продават за едно евро, посочи Цонев. Той цитира интервюто на Василев, в което мажоритарният собственик на КТБ обяснява как въпросните активи са закупени от дружеството SPV. Ако това е било така, то веднага след влизането на одиторите е щяло да стане ясно, че въпросното дружество е получило кредит, с което е закупило например акциите на БТК. "Такова нещо няма - едно дружество получава кредита, предоставя го на друго, на трето и някъде в четвърти ред се появява покупката", обясни моделът Цонев. Според него 70% от портфейла на банката е раздаван на такива фирми "бушони", а в света наричат това "финансова пирамида".

Йордан Цонев посочи, че в случая трябва да се отговори на ключов въпрос - как са плащани лихвите по тези кредити. Въпросът е дали са плащани от икономическа дейност или са плащани от други кредити на други дружества. Отговорът на този въпрос ще даде яснота и относно информацията, която е предоставяне на "Банков надзор" към БНБ.