Цветанов бил сред вносителите на поправките за разваляне на сделки

Лидерът на Парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който на две съдебни инстанции получи ефективна присъда от четири години затвор, е сред петимата вносители на поправките в законодателството, което да позволи на прокуратурата да разваля сделки между юридически лица.

Предложенията бяха внесени в деловодството на НС в края на работния ден днес, съобщи БГНЕС. През април предстои делото срещу Цветанов да се гледа на последна съдебна инстанция.

Останалите вносители на предложенията за реформи на НПК и ГПК са съпредседателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов, секретарят на групата на ДПС Четин Казак, както и депутатите от групата на Българския демократичен център Красимира Ковачка и Стефан Кенов. Макар и да не са сред вносителите на предложенията, по-рано и от БСП изразиха подкрепа за законодателна реформа.

В понеделник стана ясно, че има сериозно разминаване по въпроса между премиера и правосъдния министър. Идеята, анонсирана първо от премиера Бойко Борисов, е да се върнат правомощия на прокуратурата, отнети през 1997 г., да се намесва в търговски сделки. Премиерът обоснова нуждата от специално законодателство, с желанието за спиране "разграбването" на имуществото на КТБ. Срещу извънредното законодателство, което да увеличи правомощията на държавното обвинение обаче се обяви Христо Иванов. "Натоварването на прокуратурата с такива правомощия, не е добра идея. Трябва да направим функцията й много изчистена и ясна, а не да се връщаме към утвърдени модели от едно отминало време", заяви пред бТВ Иванов.

Разногласията между премиера и правосъдния министър даде основание на главния прокурор Сотир Цацаров да препоръча първо да си изяснят позициите, преди да законодателни промени. "При подобен разнобой между премиера и правосъдния министър, не главният прокурор е този, който трябва да коментира. Прокуратурата имаше такава възможност и тази възможност съществуваше в Гражданско-процесуалния кодекс. Тя беше възможност прокуратурата да започва определени граждански производства. В Наказателно-процесуалния кодекс това беше старият чл. 185, вече отменен, който предвиждаше прокуратурата да взима мерки за предотвратяване на престъпления", припомни Цацаров.

Относно новата идея за подобна възможност главният прокурор каза, че не е сигурен откъде ще "излезе" тази инициатива. "Виждам изключително сериозен разнобой в мненията, които съществуват по отношение на идеята в самото правителство. Премиерът е изключително силен привърженик, както и финансовият министър. В същото време министърът на правосъдието съвсем ясно заяви, че в дългосрочен план не би одобрил подобна инициатива и според него посоката е стесняване кръга на правомощия на прокуратурата, а не увеличаване", коментира Цацаров и добави, че "при този разнобой между премиера и правосъдния министър" не главният прокурор е този, който трябва да отговаря на тези въпроси.

Ако все пак такава инициатива съществува и такъв законопроект се появи, това би предоставило изключително силни правомощия на прокуратурата, подчерта Сотир Цацаров. "Това правомощие трябва да бъде дефинирано изключително внимателно. То трябва да се дефинира така, че да е позволено само за защита на националния интерес и в никакви други случаи. Да е дефинирано така, че да подлежи на съдебен контрол, за да можем да избегнем всякакъв риск да превърнем прокуратурата в участник, който се намесва в сделките между частно-правни субекти", каза той и нарече това "безкрайна опасност за бизнеса".