Теодора Духовникова: Ставам зла, засегнат ли децата и мъжа ми

Публикувана: 01.04.2015, 10:39 1334

Не сменям театъра за никакъв филм, категорична е талантливата актриса

Да поддържаш актрисата в себе си е адски трудно. Това е тревожност на една особена порода - несресана, рошава, която не се самонаблюдава, а експериментира, казва звездата на Народния театър Теодора Духовникова, която можем се опишем само с няколко думи - талантлива, красива и влюбена. Теди, както я наричат, завършва Класическата гимназия в София, а след това актьорско майсторство в класа на професор Снежина Танковска. Съсъс съпруга си Стефан имат две дъщери - Бояна на 10 и Ема на 5.

Актрисата е част от трупата на най-голямата ни сцена - Народния театър, снима се във филми и телевизионни сериали. Наскоро я избират за главната роля в интересна копродукция. "Образът страшно ми хареса - мистичен, малко иреален. Отказах, защото трябваше да се снима скоростно, което пък значеше да паднат много представления, в които играя. За мен на първо място е театърът и за никакъв филм няма да го сменя", категорична е Теди.

- От кого наследи дарбата си, след като в семейството ти няма актьори?
- Сигурно се е промъкнало през родословното дърво. Летните ваканции прекарвах в Казанлък при баба и дядо, светла им памет. Дядо Тодор беше директор на библиотеката, баба Злата - на музея. Живееха като в старите градски легенди и песни. Той знаеше есперанто, бе запален планинар, пишеше стихове, свиреше на цигулка, а вместо приспивни песни пускаше на мен и сестра ми Бетовен, Моцарт, Бах и Равел. Бил е приятел с Чудомир, с когото основават литературното дружество "Искра".

Баба пък събираше приятелки, които извиваха глас на "Гърди си с рози накичи"... /имитира с усмивка/, черпеше ги с бяло сладко и смокини, наливаше в малки чашки вишновка. Растях сред много любов, игри, смях, в двор с праскови и френско грозде. Къщата не я продаваме, защото тя още е населена с нашите преживявания. Там съм щастлива. Миналото лято отидохме с дъщерите ми и беше чудесно - водих ги по моите пътеки, играхме на ръбче, федербал - заведох ги на едно чудесно пътуване в моето детство без айпади.

Растях сред много любов, игри, смях, в двор с праскови и френско грозде. Къщата не я продаваме, защото тя още е населена с нашите преживявания. Там съм щастлива. Миналото лято отидохме с дъщерите ми и беше чудесно - водих ги по моите пътеки, играхме на ръбче, федербал - заведох ги на едно чудесно пътуване в моето детство без айпади.

- В последния ти сериал - "Дървото на живота", бе твърде провокативна. Харесваш ли такива роли?
- Да. Много харесвам Божура. Провокацията е част от нейните средства, но аз не исках да бъда само любовницата, а да намеря моментите, в които се пропукват женствеността, тъгата, разбитите мечти, очакванията. Никой не може да каже коя роля е по-тежка - на съпругата или на любовницата.

- Казваш, че не ти пука от голите сцени. Защо?
- Наистина е така. Партнираме си с близки приятели. Пък и подобни притеснения могат да се случат в началото на кариерата. Трудно е да намериш ключа към ролята си, а не любовните сцени.

- Изпадаш ли в творчески кризи?
- Непрекъснато имам страх да не ми изчезне вдъхновението. Понякога след лятната ваканция, като се сетя какво съм играла и че то пак ме чаква, си казвам: "Абсурд. Това не мога да го направя отново". Да поддържаш актрисата в себе си е адски трудно. Това е една особена тревожност, цветно перде, което шеметно ти пада пред очите и ти позволява да играеш със себе си, с чувствата си, с паметта, тялото. И тази порода трябва да е несресана, рошава, да не се самонаблюдава, а да експериментира, да е с няколко градуса повече. А, повярвай ми, това много трудно се поддържа. В края на сезона съм страшно изморена. Лесно се разплаквам от нищо на улицата или пък се смея дълго и леко истерично. Или пък млъквам. И в същото време съм много щастлива с работата си.

Робин Кафалиев: Добре че е циркът на политиците, да има на какво да се смеем

Заливат ни еднотипни комични предавания, лишени от съдържание, възмущава се продуцентът на "Аламинут"

Робин Кафалиев е изиграл десетки роли на театралната сцена и в киното, в различни български и чуждестранни продукции, но е по-известен с разнообразни изяви от телевизионния екран. Той е дългогодишен автор и водещ на "Най-смешните животни и хора на планетата". Създател, актьор и режисьор на първото по рода си в България игрално филмово скеч шоу "Аламинут".

Роден е на 2 юни 1964 г. в Пловдив, в семейство на лекари. Женен, с едно дете. Завършва гимназия с френски език в Пловдив. Като ученик се увлича от театър и музика. След войниклъка следва четири семестъра право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1986 г. прекъсва и продължава образованието си във ВИТИЗ в класа на проф. Николай Люцканов. Като студент изиграва една от ролите във филма на Рангел Вълчанов "А сега накъде?" По същото време започва да играе на една сцена с атьори като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Никола Анастасов, Васил Попов. След дипломирането си (1990) заминава за театралния фестивал в Авиньон и прави опит да се установи като актьор във Франция, но скоро се връща в София. До края на 90-те работи паралелно в няколко области - театър, кино, радио, дублажи. От 2000 г. се преориентира основно към телевизия.

Като автор на комедийно предаване, попитахме Робин Кафалиев по повод 1 април умеят ли българите да се забавляват и на какво най-често се смеят.

- Г-н Кафалиев, вие като продуцент на хумористично предаване как мислите - лесно ли е да се разсмее българинът?
- Аз не съм привърженик на деленето на хората на българи и небългари. Общо взето имаме едни и същи критерии, които предизвикват смях. Без значение дали си българин, руснак, тручин или англичанин, по един и същи начин възприемаме смешното. Още от древногръцката комедия всичко е на приницпа на разминаване между намерение и резултат. Поначало не е лесно да разсмееш един човек, особено ако е на повече от 5-6-годишна възраст, защото с течение на времето му се трупат допълнителни емоции, оценки и логически връзки, които все повече намаляват периметъра на смешното. Не случайно комедията се смята за висш пилотаж. Най-трудно е да правиш смешни неща.

- На какво се смеем най-често?
- Проблемът е не на какво се смеем, а как се поддържа през годините културата на аудиторията в някаква посока, включително и в категорията смешно, и не я ли деформираш. Когато я деформираш, тогава става страшно, но тук нещата не са свързани с комедията, а с образованието.

- Смятате ли, че културата на българина е деформирана и в какво се изразява тази деформация?
- Много усилено се деформира културата и то не само на българина. Реално погледнато у нас към момента, по мое мнение, истински смешни продукти на екран няма. Това, което гледаме, не са смешни предавания, а стенвестници и те са сатирично-комедийни миниатюри, или като искаш ги наречи. Това не е смешно. През късната част на средните векове кукли са разказвали истории като за Настрадин Ходжа и Хитър Петър, донякъде близки неща до философията и съдържанието на попфолк песните, което на първично ниво предизвиква смях.

Но те рядко имат някакви дълбоки послания. Това е относително лесна работа, т.е. правиш един маймунджилък и народът за някакъв период от време инфантилизирано ти се смее. Това не е дълготрайно смешно. Но тъй като се прави лесно, струва малко пари и става бързо, се превръща в масов продукт. Така както попфолкът, който е завоювал огромни територии не само в България, а по Балканите, всъщност като музика би могъл да бъде доста сериозен.

Има много добри постижения, няма какво да си кривим душата, но масовото решение - дайте сега да поговорим малко за курви, за пари, за мутри - това закача низките ти страсти, но си викаш "Егати якото парче". То е тъпо, не е позитивно, не носи заряд, защото няма смисъл в него. Общо взето същата е историята с комедията.

- Как ще охарактеризирате шоупрограмите, които ни заливат от екрана?
- Има една мисъл, че последните стъпки на бездарния и безсилния актьор, режисьор и сценарист са мъж да се облече в женски дрехи, актьор да крещи или да се движи по неадекватен начин - това, което се наблюдава масово. Всички крещат от екрана, като че ли крясъкът е смешен, пулят се, защото самото опулване е смешно, ама не може всички актьори в България да са болни от базедова болест. И масово си сменят половете, кога в прекия, кога в преносния смисъл, което е доста ограничен периметър. Откъм съдържание куцат нещата. Истински смешните и стойностни неща ги има при Алеко Константинов, Чудомир, Елин Пелин. Значи развитието отива някъде на майната си, нещо не е наред.

- Подценяват ли ни самите продуценти като зрители?
- Те се ръководят само от производствено-търговския процес. Трябва да намерят начин да оцеляват. Не бих натоварил продуцента с отговорността да определя как трябва да се развива образователната линия в програмите на медиите. Продуцентът предлага, а работата на медиите е да преценят какво да включат в програмата си. Това е тяхната отговорност.

И още...

Венета Райкова: Отдадох се на живот и забавления

Цеци Красимирова и Джудит по стъпките на Колумб

Танцуващи мечки завзеха летище София

Тошко Козарев бил любимият клоун на Тодор Живков

Отново допинг и съмрт в щангите

Валентин Йорданов е най-богатият ни спортист

Финансов министър е убит в центъра на София

Славейков си направил харем

Доц. д-р Коста Косто: Пушачите умират 14 години по-рано