Възпаление уби първородния син на царя

Надя Панкова

Първородният син на Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита - княз Кардам, изгуби вчера битката за живота, която бе и битка на цялото му семейство. Князът почина в мадридската болница след седем години надежда, че може да се възстанови след тежката катастрофа през 2008 г.

Княз Кардам Търновски, който е роден през 1962 г. в Испания, претърпя сериозен инцидент навръх 15 август - голям празник за света и цяла католическа Испания. Със съпругата си Мириам Унгрия пътуват по магистрала край Мадрид, когато ягуарът им излита през мантинелата. Колата е така смазана, че лично испанският крал Хуан Карлос нарежда хеликоптер да откара съпрузите в болница, а пожарникари режат ламарините, за да извадят пострадалото семейство.

За щастие Мириам се отървава само с леки наранявания и престоят й в болница "Ла Пас" е едва 20 дни. За ужас на царя и доня Маргарита, както и на многолюдното семейство на Симеон Кардам изпада в кома и две години не напуска болницата. "Не губя надежда, винаги има надежда", казва шест години след катастрофата Мириам в първото си интервю след инцидента за испанска медия. Цялото царско семейство не губи надежда, че Кардам ще победи комата и както мечтае жена му, отново ще върви ръка за ръка с нея.

Двамата се женят през 1996 година в храма "Св. св. Андрей и Димитър" в Мадрид. Когато е на 11 години, именно Кардам полага първия камък за основите на бъдещия православен храм в испанската столица. Тогава малкото момче е с баща си - българския цар в изгнание Симеон. Княз Кардам тогава и не подозира, че след години ще се венчае за благородничката Мириам Унгрия и Лопес, а от съюза им ще се появят Борис и Белтран. В личния си живот покойният вече княз е отдаден баща - може би и заради това след катастрофата майката на Борис и Белтран коментира, че буквално "сами се гледат и нямам никакви проблеми с тях". Двете момчета на княза в момента са тийнейджъри - Борис е запален по компютрите, а Белтран по химията.

Преди нелепия инцидент княз Кардам се готви за блестяща адвокатска кариера. Години преди това работи за комуникационната компания "Телефоника", но решава да опита сферата на правото. Така и не успява. Князът дори обмислял да се занимава със селскостопански бизнес в България, защото е завършил такава специалност в САЩ. Въпреки че живее дълги години зад океана, където работи и специализира, князът се установява със семейството си в Испания.

След тежката катастрофа и двегодишния престой в болницата съпругата му Мириам го прибира в специално преустроения за нуждите на болния дом. Там дизайнерката на бижута, която сама проектирала годежния си пръстен, и двамата му синове неотлъчно бдят над болния. Семейството се събира и за 50-годишния му юбилей, но Кардам така и не осъзнава това. Баща му привика лекарски консилиум от светила по медицина от Русия до Мексико, за да прегледат княза. Някои от тях даваха надежда, че Кардам ще се възстанови, но така и до подобрение в състоянието му не се стигна. Понякога царското семейство изпадаше в надежда, че първият син на Симеон отново ще проходи и проговори. Лекарските грижи и специалистите обаче така и не дадоха единодушен отговор дали Кардам ще се излекува.

"Усещам го по погледа му. В очите му настъпва някакво оживление. Състоянието му обаче остава тежко и той продължава да е в будна кома. И така повече от 3 години", с мъка промълви баща му Симеон години след инцидента. Надеждата крепеше цялото семейство години наред. Последно царят събра всичките си деца и внуци в България навръх 70-годишнината си. Тогава княз Кардам пристигна със съпругата си и синовете си, а във "Врана" се изсипа цялото царско семейство с всички дечурлига. Князът присъства и на сватбата на княгиня Калина с Китин Муньос, но така и не успя да види как пораства племенникът му - най-малкият внук на царя Симеон-Хасан. Години след инцидента съпругата Мириам коментира, че миналото не може да се промени и човек трябва да живее за бъдещето, но мечтата й отново е съпругът й да се възстанови. И въпреки че Кардам изгуби битката на цялото си семейство, то го изпрати в последния му път и стоеше неотлъчно до него, както и в изминалите седем години.