Гордея се, че съм българин

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски е считан за пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Според утвърдени схващанrя на хилендарския монах Паисий принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.

За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Светското му име вероятно е Пенко или Петър. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев. През 1745 Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявява интерес към миналото на своя народ и това го подтиква към написването на история. Друга съществена причина, за да се залови за тази своя идея, е и крайно тежкото положение на поробеното българско население, а така също и презрителното отношение на гръцкото духовенство в Атон към него и българския му произход. В продължение на 2 години Паисий упорито издирва исторически сведения из атонските манастири и из различни краища на българските земи по време на своите обиколки. През 1761 бил изпратен по работа на манастира в Сремски Карловци. Там използва престоя си, за да се запознае с някои съчинения в руски превод.

След завръщането си в Света гора Паисий се премества в Зографския манастир и макар с разклатено здраве, успява да завърши своя труд "История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български" (1762).