Най-добрият отоневролог и специалист по УНГ у нас д-р Боримир Фурнаджиев-Бари: Гуджунов можеше да живее още

Кой е той

Д-р Боримир Фурнаджиев е един от тримата най-добри отоневролози, специалист по УНГ, у нас. Бари, за приятелите, е преподавател в Музикалната академия по фонология, лекува гласовете на всички най-известни артисти и певци в България, а в свободното си време записва рок с групата си "Осем". Бил е асистент в ИСУЛ, през 1999 г. заминава за Израел, където лекува повече от четири години в Тел Авив известни световни певци - Джо Кокър, Алис Купър, Боб Дилън, Барбара Стрейзънд, Ричи Блекмор и др. Там Фурнаджиев завършва и психология. Има диплома и за мениджър в здравеопазването. Има издадени две книги и монография, по която учат студентите.

Лили АНГЕЛОВА
Снимки: Николай МИНЧЕВ

- Д-р Фурнаджиев, вие сте последният подал ръка на голямата естрадна легенда Борис Гуджунов, Бог да го прости. Болестите му или музиката ви свързваше?
- Да, познавах Борето, аз съм и музикант. Имаме седем албума с групата ми "Осем". Призна ни дори Кирил Маричков, с когото преди малко имах разговор. Миналата година се трогнах от състоянието на Гуджунов, когото видях по телевизията и ми се видя много болен. През годините съм го лекувал, бил съм в Медицинска академия, директор на болници една-две, говорили сме с него, но не бяхме много близки. Тогава предложих на Борето две мои песни. Хареса ги той, аранжирахме ги и тръгнахме да ги записваме в Петрич. Разплака се Борето, обясняваше, че не може да ми даде пари. Това са песните "Среща" и "Раздяла". Хората плачеха, когато ги пееше. Особено в песента "Раздяла" има една последна фраза: "Моля те, не ме убивай", която направо ни разтреперваше от емоция. Както и да е, после издадохме диск с песните му, намерих му спонсори. Събрах и подписи от авторите на другите му песни и те се съгласиха да го направят безвъзмездно заради Гуджунов. Платихме правата на "Мюзикаутор" само на близките на починалите в диска. Тома Спространов го разпространи, продадохме го. Иначе през цялото време си го отглеждах Борето, защото много го обичах, купувах му лекарства, но не защото съм търсил дивиденти (насълзяват му се очите)...

- Много ли беше болен?
- Да. За съжаление бъбреците му отказаха, диабетът се засили, сърдечните му операции и най-неприятното беше, че започна да събира вода в белите дробове. Когато през септември му източиха водата от тях, те пак се напълниха. В "Софиямед" също го приеха и там му помагаха. Почна съвсем да отпада, приеха го и в Трета градска болница. Всъщност краят му дойде заради отравяне на кръвта. Когато бъбреците спрат да работят, тези токсични вещества отиват в мозъка. Гуджунов получи дихателна недостатъчност, отиде си от изтощение и от много болести. Но си беше до последно с акъла. Аз се грижех за състоянието на мозъка му и то бе перфектно.

- Защо непрекъснато се тръбеше, че духът на Гуджунов е нисък? Сравняваха го с Борислав Грънчаров, който също е болен, но има много силен дух, сега и концерт смята да направи през есента.
- Да, ще го направи. Борето имаше дух до миналия месец. Но знаете ли, когато влизат токсични вещества в мозъка ти, човек се променя като психика. Когато говореше с мен, беше много приповдигнат, след това, като остане сам, го налягаха черни мисли. Но имаше дух и чувство за хумор. Иначе да, много неща се изписаха - той от декември умирал, пък сега чак през юни станало. Той тлееше, но ако имаше добра финансова организация да го бяхме хванали на хемодиализа, щеше да живее поне още година. Но ако живееше на Запад. Правехме планове сега през юни да записваме нови песни. Все пак не мога да кажа, че беше изненада за мен смъртта му, но е имало възможност да се облекчи животът му.

- Синът му казва, че мизерията го е убила.
- Да. Но нещата там са други. Като се замислим, много хора има, които се считат за заслужили. Трябва да бъде много ситна цедката кой да получи пари от държавата и кой не. Мен най-много ме е боляло от това, че го плюят в интернет, сякаш е взел парите на другите. А той е правил по 50 000 лева печалба на държавата само за месец! И си е плащал данъците в "Концертна дирекция".

- Събирахте пари за Гуджунов. Кой се включи?
- Пари дадоха Йорданка Христова, Тома Спространов, моя милост, Вальо Михов, спортният деятел. Той му даде дори костюм "Версаче", спортни обувки, да се облече със свестни дрехи.

- Написа се, че и Лили Иванова е дала 20 000 лева.
- Не, Лили не даде и един лев за Борето. Една голяма лъжа беше това, отиде си огорчен. Не знам дали не беше черен пиар от страна на екипа на Иванова. Той каза - "Ако тя бе дала 20 000 лева, щях да ги дам на сираци, не за себе си".

- Д-р Фурнаджиев, говорите с любов за Борето. Заради този позитивизъм ли ви обичат всичките ни звезди?
- Хахаха, аз съм по-скоро позитивен невротик, а такива според Адлер са двигателят на обществото. Знаете ли, певиците повечето имат качества, но нямат школуван глас. Получават скъсани гласни връзки и ми идват тук два дни преди концертите си да им вдигна гласа. Последният случай бе с Рафи. Обажда ми се Етиен Леви да му помогна. За четири часа гласът му се оправи, защото трябвало да пее на финала на "Х фактор". Но са много и фолкпевиците, които идват при мен - Галена, Алисия, много симпатични момичета. Но като ги снимат, че идват при мен, и се почва притеснението ми, защото веднага излиза, че съм им бил интимен партньор. Вече няколко пъти писаха за това. Искам да кажа, че не спя с фолкпевици, за успокоение на жена ми... (Смее се.)

- И на актьорите помагате, а кога ви остава време за музика?
- Ставам рано и времето ми стига за всичко. Иначе свиря на баскитара. Официално съм регистрирал фенклуб "Ролинг Стоунс" в България преди 10 ноември 1989 г. Имам 6000 диска и над 1000 плочи. Станах съратник на "Тангра", където им давах плочи да пускат. Да, автор съм на песента "Спомен за Гошо", за Гошо Минчев, с когото бяхме добри приятели. През 2008 г. направих групата ни "Осем" и вече имаме седем албума. В състава има банкерка, италианец фармацевт, а студиото в Петрич е на гръбнака на групата Серафим Попниколов, който е студиен инженер.

- Държите две китари в кабинета си...
- И четири вкъщи. Сред тях е и най-скъпият ми електрически бас "Ямаха". Музиката ме вдъхновява, тя е като духовна ерекция - аз не пия, не пуша, но музиката е моят наркотик.