До 3 г. "отварят" колизеума
Колизеумът в Италия стана тема номер едно в последните дни, след като футболистът Благой Георгиев, известен като Джизъса, надраска един от най-старите архитектурни паметници в света. Случайно или не, по същото време у нас се активираха по проекта за родния колизеум, който е вторият по големина в Европа след този в Рим. Преди дни главният архитект на София Петър Диков представи вече готовия план за разкриване на древната история на града, който е бил подготвян в продължение на 10 години.
Амфитеатърът на Сердика, който се намира на ул. "Будапеща", е открит през 2004 г. при строителството на хотел. Той е имал седящи места за 25 хиляди зрители, а арената му е само с 10 метра по-малка от тази на Колизеума в Рим. При проучването са намерени 18 паднали седалки върху арената. Тук е открит и първият цирков афиш по нашите земи - каменна плоча, която кани древните сердикийци на гладиаторски битки в овалната арена.
"Амфитеатърът на Сердика е бил вторият по големина след Колизеума в европейската част на Римската империя и третият в останалата част след този в Ефес. Арената е имала 25 000 седящи места, докато този в Пловдив е бил с 2400", разказа пред вестника главният архитект на столицата Петър Диков. За да бъде разкрит, се предвиждат три варианта.
"Първият вариант е да се отчуждят частна сграда на бул. ДДондуковУ, както и Гьоте институтът и по този начин да се разкрие целият колизеум. Това ще стане само ако проучванията покажат, че е запазен. Вторият е да се запазят и двете сгради и само части от амфитеатъра да бъдат открити. Третият пък е само сградата по "Дондуков" да бъде премахната, а Гьоте институтът да остане", разказа още пред "България Днес" Диков.
За да се реши какъв точно вариант ще се предприеме, обаче са нужни още поне 2-3 г., каза още той. Първоначално ще се направи цялостно проучване на терена, което ще започне догодина. Според археолозите под паветата може да се намерят дори и цели помещения от римско време. Римският амфитеатър е построен около II-III век след Хр., вероятно и за провеждане на гладиаторски борби. През IV век стадионът вече не е функционирал, а е служил за основи на постройки на жителите на старата Сердика или от него е бил вземан строителен материал.
В антична Сердика двете главни улици - "Кардо" и "Декуманос", са точно под двете днешни главни улици, които се пресичат в точката на подлеза "Св. Петка" - "Тодор Александров" и "Мария Луиза" и нейното продължение "Витоша". Основно античната част е на 3 метра под настилката, по която в момента ходим.
Сердика попада в Римската империя през I в. Името е променено на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян. При Диоклециан в Сердика е построен амфитеатър, който е сред най-внушителните за времето си след римския Колизеум.
Първият християнски владетел на Римската империя Константин Велики има също планове за това място. Той не харесвал стария център на света. "Сердика е моят Рим", казвал императорът. Затова и преместил цялата си свита и управлявал с месеци огромната Римска империя от двореца в любимия си град. Резиденцията му се намира в историческия център на града. През IV в. това място се наричало "Константинов квартал". Следите от него могат да се открият между днешните улици "Калоян", "Позитано" и "ЛегеУ. В очертанията на Константиновия квартал и до днес се е съхранила ротондата "Св. Георги". При решението си да намери новo място за столица Константин се колебае между Сердика, Никомедия и Византион. Въпреки предпочитанията си обаче той избира Босфора от чисто стратегическа гледна точка.
Предстои обаче дълга процедура, преди да се стигне до разкриването на родния колизеум. Голяма част от терена на амфитеатъра, който се простира върху 4 дка, е на НЕК, а останалата - на частни собственици. Предстои отчуждаване на имотите, под които лежи амфитеатърът, и събаряне на поне 3 сгради. Ако планът се осъществи, в центъра на София ще се открие древният град, който се намира под паветата в момента. Колизеумът ще служи за лятна сцена.
Запазват всички дървета
Разкопките, които предстоят, за да изкарат древния град, който живее под София, няма да засегнат растителността в центъра. При изготвянето на плана за разкопките е направено заснемане на всички дървета, така че всяко едно от тях да бъде запазено.
Дворец се крие под "Св. Неделя"
Дълго търсеният дворец на император Константин Велики се крие под площада до "Света Неделя" и паркинга пред хотела до църквата, убедени са археолози. Единственото строителство в зоната досега е на църквата, но теренът под нея не е проучван. Има и създаден проект как да изглежда пространството след приключване на разкопките, които ще покажат какво точно има отдолу. Според тях ще се изгради подземен музей, покрит изцяло със стъклен похлупак. Археолозите първо ще сондират района, за да установят къде има останки от древни сгради, след това внимателно ще започнат разкопките около тези обекти.
