Д-р Здравко Георгиев: Искам да забравя ужаса в Либия!

Пенсионер съм, редовно се виждаме с останалите

"Пенсионер съм вече няколко месеца. Прекарвам по-голямата част от времето си на вилата с моите хобита. Съпругата ми Кристияна все още работи във физиотерапията на Военна болница. Имаме двама синове и двама внуци. Радваме се на живота!"

Такава равносметка за изминалите години след освобождаването от либийския затвор направи пред "България Днес" д-р Здравко Георгиев. На 24 юли, петък, се навършват точно осем години, откакто медиците ни се завърнаха със специален полет на летище София.

"Не искам да си спомням за този ужасен период в Либия! Двамата с Кристияна вече сме го забравили, чувстваме се много добре и щастливи", обясни още пред вестника д-р Георгиев. Най-важното, което научих, е, че освен здравето е най-необходима и свободата. Това да можеш сам да си отвориш вратата и отидеш, където си пожелаеш, е безценно!", допълни още той.

По негови думи всичките освободени медицински сестри продължават да работят в сектора след завръщането си в България. "С Нася Ненова се виждаме най-често, тъй като сме съседи. Тя се занимава с педиатрия. Валя Червеняшка си е старша сестра в Бяла Слатина, а Валентина Сиропуло - в Пазарджик. Снежана Димитрова работи в кардиологията в Трета градска болница в София. Чуваме се с всички тях, а от време на време се и виждаме."

Самият д-р Здравко Георгиев лекувал сирийски бежанци чрез американска фондация на бизнесмена и милиардер Янк Бари в България. "Аз най-добре знам какво е да си в чужда държава и да няма кой да ти подаде ръка и да ти помогне. Лекувах децата на бежанците, а те много ме обичаха. Това правих с най-голямо удоволствие в продължение на четири години. От март тази година вече съм пенсионер", обобщи педиатърът.

Петте медицински сестри заедно с д-р Здравко Георгиев и палестинския студент по медицина Ашраф ал Хаджудж бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 година. Прекараха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха обвинени през 2000 година в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на джамахирията. Преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция.