Буги Барабата: Бръсна се, ако дойдат на мода бакенбардите

Не искаме жена в групата, ще ни кара да репетираме

КОЙ Е ТОЙ?

Марио Събев, когото всички знаят като Буги Барабата, е един от най-популярните ни блус музиканти. Освен с гъстите си бакенбарди той е известен и с любовта си към мощните мотори, рокендрола и красивите жени. По професия е шофьор, има над 20 г. стаж като такъв, от които 17 в БГА "Балкан". Отраснал е в софийския квартал "Коньовица".

Основател е на "Бараби блус бенд" и автор на всичките хитове в шестте албума на групата. Съавтор е и на най-големия хит на Васко Кръпката - "Няма бира". За Георги Минчев е написал песента "Равносметка".

Барабата води сутрешно шоу по радио "Зи-рок", наречено "Буги тайм".

- Буги, напоследък доста мъже си пуснаха бради. Какво мислиш за модата на лъмбърсексуалния мъж?

- Ако стане модерно да имаш бакенбарди, ще си избръсна моите! Никога не съм искал да бъда атрактивен по този начин, пък и моята външност не предразполага да изглеждам модерен. Виждам, че има хора, които всеки ден са с различна брада, и се чудя кога им остава време да си ги конструират постоянно. Сега е модерна брада тип "Любен Каравелов".

- Как е твоят най-добър приятел - кучето ти Ауро?

- Кучето ми е добре. В София преди време спечели награда в изложба от 14 държави. То е порода дого аржентино, а съдията беше от Аржентина. Изглежда много страховит, но децата, когато го налазят, и той започва да играе с тях. Те го яхват, бъркат в носа и ушите, но той нали си е добричък, нищо не им казва. Всеки си обича животинката, дълбоко ме възмущават хората, които ги взимат за битки.
Ауро вече не ми прави и поразии вкъщи, както в началото. Случвало се е да мести хладилника в средата на кухнята, беше изтръгнал няколко лампи... Кухнята ми е съсипана тотално. Веднъж си беше отворил и вратата на хола. Когато се прибрах, заварих на пода около 40 см пух от възглавници и парчета от матрака. Той обаче ме посрещна радостно. Не можах да му се скарам.

- Върху какво работите с твоята банда?

- Новото при нас е, че издадохме на дивиди един концерт, който се замота цели две години, понеже сме доста мързеливи. Концертът обаче вече е факт. Към дивидито има и диск, за да може, който иска, да си го слуша в колата. Представихме го в предаването на Васко Кръпката "Карай да върви, това е блус".

- Забелязвам, че в "Бараби блус бенд" вече не вземате жени за вокалистки. Защо?

- Последното ни изпълнение с вокалистка е във въпросното дивиди, за което говорих. Тогава временно имахме едно момиче, но решихме, че повече няма да имаме певица в групата. Засега сме си трима. Не искаме жена, защото тя само ни кара да репетираме. А сега, като сме си само ние, веднъж в годината, ако се съберем да направим репетиция, ще е цяло чудо. Често се случва, като излезем на сцената, аз да кажа на публиката, че имаме нова песен, без другите изобщо да подозират за това. След като започна парчето, в средата на първия куплет и останалите се включват.

Другото ново, което искам да кажа на читателите е, че "Барабите" ще имат нов албум благодарение на моя шеф в "Зи-рок" Спас Шурулинков. Новият албум е нещо, което мислех, че никога повече няма да ми се случи. Той ще бъде седми поред. Спас ме подкрепи и натисна, понеже намира песните ни за много хубави. Каза, че ни е време за нов албум и успя да ме убеди.

По принцип албум пиша само за една нощ. Много рядко се случва да пиша песен за повече от 10-12 минути. Доколко ще се получи, само публиката може да каже. Вероятно следващата година през пролетта албумът ще е вече факт. Вече знаем и какво ще е заглавието: "Край на залаганията", каквато е репликата на крупието. При нас обаче никоя песен не носи името на албума.

- Как върви работата в радио "Зи-рок". Доста от слушателите те слушат заради лафовете, с които четеш сутрин хороскопа. Даже са ги събрали в интернет страница.

- За мен е едно голямо удоволствие да работя за такива слушатели. Твърдя, че е и много отговорно, защото публиката ни е изключително интелигентна, много в час и с много познания в различни области. Във форума на "Зи-рок" има стотици страници с моите лафове.

- Няма ли да издадеш книга с тях?

- Не, аз още правя секс. Всички почнаха да издават книги, а пък няма кой да ги чете. Отдавна писателите в България надхвърлиха броя на читателите, така че не виждам смисъл и аз да се изказвам. Бугоскопа (хороскопът, който чете Буги Барабата - бел. авт.) го правя импровизирано - отварям вестника на момента, дори и една секунда преди това нямам представа какво ще кажа. Нито пък после помня какво съм казал. Редовно ме срещат на улицата хора, които се смеят и ме карат да повторя какво съм бил казал за зодия Везни например. Според мен импровизацията прави лафовете свежи, ако ги прехвърля на хартия, малко или много ще ги умъртвя.

- Преди време Кери Лангфорд - един от най-известните рок фотографи в света, публикува в профила си твоя снимка. Как се случи това?

- На 18-годишнината на "Барабите" нашият фотограф Йордан Пачев ме хвана как разпускам, пушейки пура в почивката. На своята стена във Фейсбук Кери Лангфорд е качвал само три снимки, които не са негови. Е, и на трите снимки съм аз. Заслугата е на фотографа, разбира се. След това той се е свързал с Йордан Пачев и са станали приятели. Когато професионалист като него снима, няма случайности, но истината е, че снимката не беше замислена предварително.

- Напоследък се нароиха доста музикални формати. Би ли приел покана да станеш жури в някой от тях?

- Досега не се е случвало да ме поканят за жури. Имам обаче покана за петото издание на "Силата на рока", където ще оценявам таланта на млади групи. Това ще бъде през септември, а аз ще съм единият от шестимата в журито. За музикалните формати, които дават по телевизията, досега не съм получавал покана, но аз и не ги различавам много един от друг. От една страна, са хубави, защото много млади хора и деца се залавят да се занимават с музика. Дори и само едно хлапе да предпочете музиката пред наркотиците, то всички тези формати си струват! От друга страна обаче, изгряването с такъв формат не води до добри резултати. Аз мисля, че всеки един кадърен музикант или певец неминуемо ще си намери публика, макар и не толкова бързо, колкото появявайки се на телевизионния екран.

- Вярно ли е, че завинаги слизаш от мотора?

- Да, вече нямам мотор. Приключих с тях. Изчаках да се навършат 40 години, откакто за пръв път съм се качил на него. Аз съм много начупен и старите травми започват все по-често да се обаждат. Затова по-скоро качването на мотора се превръща в проблем, а не самото му каране. На 12 години за първи път излязох сам с мотоциклет и мога да кажа, че тази любов не се лекува. Скоро бях на обновената писта "Дракон" около Пловдив в село Калояново. Там честваха 10-годишнина. Пистата е чудесна и бях поласкан да ме поканят за водещ на двудневното първенство. Видях много стари приятели. Но по принцип на мотосъбори ходя само когато се налага да работя.

- Програмата на рок концертите в София и страната е доста натоварена това лято. Кой беше последният концерт, на който ходи?

- На "Тото". Много ги обичам, изключително музикантска и изтънчена група са. По принцип не посещавам много концерти поради ред причини. Ако знаеш, че ще отидеш в църква и си сигурен, че докато се молиш, ще те блъскат и ще ти задават глупави въпроси, не е ли по-добре изобщо да не влизаш в църквата?! Ходих и на "Джудас Прийст" и "Хелоуин", но си намерих местенце, където да се скрия. Някои музиканти съм чакал да ги видя 40 години и искам да попия всяка секунда от концерта им. В повечето случай обаче става така, че все идва някой хлапак, който да ми обяснява как се е напил и да ме занимава с глупости. Един възрастен господин веднъж ми се разсърди, защото не можах да му отговоря кой концерт ми харесал повече. Казах му, че това не е лека атлетика, за да ги сравнявам. Само дето не ми тегли една майна, но може би си даваше сметка, че не е много препоръчително. После ме пита коя е и любимата група. По принцип много мразя този въпрос. Все едно да ме питат коя ми е любимата книга. Ако съм прочел само шест книги през живота си, може би лесно бих могъл да посоча една от тях. В крайна сметка му отговорих, че любимата ми банда е "Бараби блус бенд". Все едно някой да дойде и да ти каже: "Абе, гаджето ти има страхотна коса, кой ти е любимия косъм." Отделен е въпросът, че групите, които аз харесвам, много малко хора ги знаят, но за вкусове не се спори.