Първите термометри пълни с алкохол

Точно на четири века стана неотдавна термометърът, без който животът ни сега изглежда немислим.
Днес се очаква да е най-горещият ден за годината, а температурите според синоптиците може да надскочат 40 градуса. Благодарение на изобретението на Галилео Галилей не само можем да регистрираме колко е горещо и има ли температурни рекорди, но и да вземем мерки, за да се предпазим от коварството на жегата.
Преди 4 века едва ли някой е предполагал, че уредът, измерващ температурата, може да се превърне в толкова ключов за живота на хората. Първоначално само учените са били заинтересовани от това да се измисли способ, чрез който да се измерва промяната в топлината на околната среда.
Много преди да се създаде подобието на днешния термометър, древногръцкият философ Аристотел установил, че

топлото и студеното

са основни качества на предметите. Основата на света, пише той, е материален субстрат, първоматерия, която има два чифта противоположни, взаимноизключващи се свойства: сухо-влажно, топло-студено. По това време някои философи и учени говорят "за степен на топлината или студа", но никой от тях не е и опитвал да създаде метод, с който да се измерят тези две качества на предметите.
Столетия по-късно, през 1603 г., бил изобретен първият прародител на термометъра. Науката вече е достатъчно напреднала и много учени се вълнували от измерването на градусите. Именно тогава се появява термоскопът на Галилео Галилей. Той нямал скала за измерване на температурата, но можел да показва дали градусите са по-ниски, по-високи или еднакви. Неговото творение било тънка колба с издължено гърло, напълнено с вода. Сгряването или изстудяването на въздуха в сферичната част на колбата променяло нивото на водното стълбче. Уредът е използван главно от учените от кръга на Галилей. Уредът се усъвършенствал, когато близък до известния учен - изобретателят Санторио Санторио, през 1612 г. разработва скала, която била поставена в термоскопа на Галилей. И този термометър обаче се различава по доста параграфи от тези, които използваме днес.

Над 40 г. по-късно публично е демонстриран първият термометър. В началото той бил пълен с вода, но тя замръзвала при студено време и с уреда можело да се измерят само температури над нулата. По-късно напълнили

термометрите с алкохол,

тъй като той замръзва при много по-ниски температури от водата.
Работата по развитието на уреда продължила, като учените се стремели да намерят отправна точка, откъдето да се измерва температурата. Предлагали се най-различни варианти: най-суровата зима във Венеция, най-горещото лято в Хановер, дори и точката на топене на сметаната.
Този спор откъде да тръгне скалата на термометъра не престанал с години. Немският физик и инженер Даниел Фаренхайт изобретил спиртния термометър, а няколко години по-късно, през 1714 г., и живачния, който преобръща всичко. През 1724 г. той предлага и температурна скала, според която нулата съответства на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709 година. По този начин физикът е искал да избегне използването на отрицателни температури, които по тогавашните температурни скали са се налагали дори при ежедневна употреба. Оттам се раждат и двете системи за измерване на температурите.
По същото време англичанинът Робърт Хук предлага друг подход, при който за основа на измерването на температурата се взема

точката на топене на леда

и точката на кипене на водата. Така след дълги изследвания и експерименти шведският астроном Андерс Целзий създава използваната и до днес температурна скала, при която моделът на Хук се състои от 100 деления. Любопитна подробност обаче е, че в първоначалния си вид Целзий приема за 0 температурата на кипене на водата при налягане 1 атмосфера, а 100 градуса е температурата на замръзване на водата. След това се наложила промяна, при която дефинициите за 0 и 100 градуса се разменят. Тя е направена малко след смъртта му през 1744 г. от шведския производител на термометри Даниел Есктрьом.