При поръчки към наркопласьори: казваш им "дъще", сещат се "пико"

Искаш мацки по телефона, пристига кокаин

Пласьорите на наркотици всекидневно добавят нови алюзии, тънки алегории и фини иносказания в съкровищницата на българския език. Казваш им “дъще”, сещат се “пико” и ти го носят.

Повечето им пароли са за жени и дрехи. “Донеси ми 2 от белите фланелки и 2 от зелените”, казва по джиесема припрян младеж. Но полицаите, които го подслушват, знаят, че той няма да си обновява гардероба. И че не ходи по жени, когато пита за мацки или за хубавата Ани. На тайния език на пласьорите бяла фланелка означава кокаин, зелена - марихуана, а Ани - амфетамин. За кокаин се използва и “мацка”.

Кодовите думи са специални за различните банди и се сменят по-често от шифрите в армията. Всяка си има собствен речник, неразбираем за другите. Най-често се подбират думи или изтъркани изрази от ежедневната лексика, които да не привличат вниманието на “куките” (полицаите). Те обаче имат агенти сред уличните дилъри. И още - сравняват денонощните записи от разговори с информацията, събрана при външно наблюдение, или при разпити на тайни свидетели.

Ако двама души редовно се уговарят да играят футбол, но само кибичат на игрището или се разминават за секунди, за полицаите е ясно, че играта е друга.

“На езика на наркоразпространителите футбол значи място за среща, а мацки и випаджии - кокаин”, каза Емил Борисов от ГДБОП, след като го призоваха за свидетел по едно от знаковите наркодела срещу Златомир Иванов - Баретата и 9 от аверите му. Подсъдимите се изсмяха, за да заострят вниманието на съда, че за тях това са измишльотини. После в действие се включи адвокат: “Като слушахте телефоните, за еврофутбол говориха ли?”

“Не. Говореха за футбол, но не играеха”, отвърна полицаят. До края на заседанието се разбра, че двама от подсъдимите са арестувани през февруари 2014 г. в пункт на “Еврофутбол” в Горубляне. Дребен факт, който в заключителните пледоарии за доказателствата от специални разузнавателни средства (СРС) може да бъде коментиран и така: “Ето, хората са си говорили за нормални житейски неща, а на обвинителите им се привиждат наркотици.” Дали обаче това е така, съдията преценява в контекста на разговорите и останалите доказателства. От практиката си по наркодела магистрати знаят, че често се използват кодирани изрази, свързани със спорта, от рода: “Ще тренираме ли тази вечер?”, “Колко билета да вземем?”.

Групата на Златко Баретата е обвинена за търговия с дрога в Слънчев бряг, Казанлък и София през 2011-2013 г. Разследването показва, че дилърите или седят в заведения и продават директно дозите на клиенти, или приемат поръчки по телефона. Най-честите изрази по джиесемите са: “Донеси 2 пици, една двойка”, “Докарай 2 бели момичета” или “Искам да си взема 2 бели проститутки." В превод те означават: “Донеси 2 грама кокаин”. Прилагателното “бели” е задължително, за да е ясно какъв вид е дрогата.

Синоними на коката са сняг, коке, коко, но те могат да се чуят в разговори очи в очи, а не по телефона. Друг кодиран израз за доставка на кокаин е: “Донеси ми два диска”.

Съблазнителката има основно място в тайния речник на дилърите, но най-много са женските имена, твърдят запознати с нелегалната търговия. Дрогите и кодовите им имена са с еднаква първа буква: за амфетамина - Ани (респ. Кака Ани), за кокаина - Катя, Кристина, а за марихуаната - Мария, Мара, Магдалена, Мариана.

След тях идват кодираните изрази, свързани с коли. Например “Докарай ми алфа ромеото” или “Нямам бензин”, което значи, че искаш амфетамин. При някои столични пласьори той върви и като “бяла риза”. Ако зареждач попита: “Колко километра минахте”, отговорът е за пласираната дрога за деня.

Както е по ресторантите, “менюто” на пласьора е с грамаж и цена. Ако клиентът иска половин грам кокаин, казва: “Донеси едно малко”, а за грам - “едно голямо”. Качествен кокаин е “три випа”.

Ако продавачът предлага повече от един вид дрога, за да не стане объркване, като парола за кокаин се използва “скъпото” или само “една двайстка”. “Този вид дрога уж се продава на дози от 0,5-1 грам, но наркоманите почти винаги са измамени. Искат грам кокаин, а получават 0,8 г за цена между 120 и 140 лв.”, обясни полицай.

Марихуаната е с най-различни имена, защото е по-лека и достъпна дрога. Все още е най-търсена и според криминалисти вероятно всеки втори младеж я е опитвал. Етимологията на думата марихуана не е ясна. Смята се, че произхожда от португалското маригуано - “възбуждащ”. В Америка я наричат Мери Джейн и канабис, на български - коноп. Хари Анслингер - американски политик, посветил се на борбата с марихуаната, я нарича “трева на лудостта”. В много страни вече е разрешена, но тъй като у нас не е, кодовите ѝ названия са пъстърва, веселото, зеленото или зелена боя.

По телефона вече не се чува джойнт или холандец. Малко са дилърите, които още ѝ викат “коз” или “българче”. Поръчват я като “чайчета”, защото изсушеното зелено растение се пласира на пакетчета.

За таблетките екстази се използват думи, свързани с формата и вида - хапчета, смукалки, бонбонки (шоколадови, марципанови). Екстази се продава и срещу паролите “бакарди”, “мицубиши”, “рибки”, “кока-кола”. Жаргонните названия най-често са според модела на щампата в таблетката.

Опаковката на дрогата носи търговско име и в нелегалната търговия. Във Варна преди 6-7 г. бе заловена група, която продаваше херион в пликчета с морски кончета. Оттам на дрогата ѝ викат така. Клиенти по морето си поръчват хероинови дози като “капачки”, “малък/голям одеколон” или “детски обувки”. Ако номерът на сандалките е 25, дилърът трябва да донесе 2,5 грама. Но се случва детското краче да бъде и като лопата 45-и номер.

Езикът на дилърите се променя най-бързо при кодираните думи и някои изпадат от употреба. За разлика от народните говори старата дума не се цени. Пъдят я, ако са я чули чужди уши. Причината за смяна на кодовете са акциите на полицията и страха от “бръмбари” (подслушвателни устройства).

“Преди години на кокаина му казваха “белото”, а на хероина - “кафявото” и “бакелит”, но сега никой не използва тези имена на дрогата в телефонни разговори”, каза магистрат, водил доста наркодела. “Кафявото” е заменено от “кафе” - късо и дълго.

Някои дилъри уговарят очи в очи всички детайли по продажбата, а по телефона чакат сигнала: “Мога ли да те видя за малко”.

Има и по-конкретни подкани за среща с известни час и място, които позволяват на продавача да носи доза-две, а не “бомба” - 25 дози. Тогава при ненадейна среща с полицаи казва, че са за лична употреба. За пренос на поръчката се използват момчета с чисти досиета. Ако ги хванат, шансът съдът да ги пусне е по-голям.

“Да се видим след 15 минути на кафе” означава дилърът да донесе хероин за 15 лв. Той носи пак толкова, ако чуе: “Донеси ми една петнайстка”. Отива на уговорено място, за миг подава дрогата на улицата или от колата и дим да го няма. Може да бъде заловен само ако полицаите са го следили или знаят от “къртици” къде са явките и тайниците му.

Вече са малко случаите, в които пласьорите носят стоката за продан у себе си. Ако го правят, измислят оригинални маскировки. Наскоро момиче от Пловдив бе скрило в косите си десетки дози хероин. Закрепило ги така, че не паднали дори когато полицаите развалили прическата и видели дозите, сложени по-изкусно от ролки за коса.

Присъствието на напитки и храни в жаргона на пласьорите е свързано с факта, че разпределителен пункт за дрога са заведения. Например групата на Тери и Космоса, която бе разбита при акция в Ботевград преди години, е доставяла дрогата в кафене в столичния кв. “Зона Б-19”. Барманът имал грижата да я отнесе в Ботевград, а оттам “оператори” да я скрият в тайници, докато ги дадат на уличните търговци.

В други заведения пък може да си купиш дрога, като поръчаш песен. “Специалната поръчка” се носи от сервитьора или от бармана. Най-предпазливите търговци получават заявки с празен есемес. Те се правят от редовни клиенти, които знаят къде да отидат и колко да платят.

В Костинброд наркоманите питат:

Има ли зеле или кокошки?

“Има ли зеле или кокошки?” - с тази парола наркомани са купували дрога от дилъри, свързани с аверите на издирвания Йоско Йосифов - Костинбродкия. Някои обаче питали директно за “материал”. Освен “коз” на марихуаната казвали “кошче”.

Групата на Йоско според прокуратурата е пласирала дрога в Костинброд, Своге, околните им села и крайни столични квартали. Част от дилърите не се притеснявали да продават дрога пред всички в дискотеката. Предавали пакетчетата чрез ръкостискане, а по-късно клиентът носел парите.

В наркосредите като код се използва и традиционната мешана скара. Гълтачи на дрога, които пренасят опакован на топчета кокаин в стомасите си, по нареждане на шефовете си използват кодовата дума “кюфтета”. Те пренасят наркотика във вид на обли капсули, увити в парченца от хирургически ръкавици, и рискуват да се отровят, ако някоя опаковка пропусне. За доставена в София порция получават до 500 евро.

Интернет кафето по-сигурно от джиесема

Страхът от подслушване кара наркодилърите да избягват джиесемите за сметка на кварталните интернет кафета. Причината е, че не могат лесно да бъдат проследени, тъй като на тези места обикновено се ползват рутери, IP-то е виртуално и не може да се установи кой го ползва. Рискът е, че в кварталите се знае кой в кое кафе ходи. Свидетел може да насочи полицията към пласьора, без дори да се усети. Дилърите търгуват активно и по вайбър (чат приложение).