Таньо Шишков: Съблазнявам жените с вкусна храна

Ям бързо, не мога да преживям с часове, признава топ готвачът

Таньо Шишков е един от най-младите и известни сомелиери у нас, но също така и успешен любител кулинар. Само на 14 години започва първата си работа в ресторант в столичния квартал "Лозенец" - като помощник. На 17 става втория най-добър сомелиер у нас, а две години по-късно вече е първенец в бранша. Друг връх в кариерата му е позицията председател на Българското гурме общество. Не му трябва много време, за да захване и собствен бизнес - отваря фирма за кетъринг, която днес е сред лидерите в бранша. Казва, че докато се учи в изкуството на сомелиерството, е душил почти всичко по пътя си - цветя, дрехи, мухъл, плодове, дървета, почви. Учил е туризъм в частно училище в София, а след това в Югозападния университет в Благоевград - мениджмънт в туризма. Сега му предстои да завърши докторантура и да реализира мечтата си на личната му карта да пише доктор Таньо Шишков. Зодия Скорпион, има страх от високо и тъмно, обича моторите, любимият му десерт е крем брюле. Извън професионалните си занимания е запален по дайвинг. От първата си съпруга Силвия има 8-годишните близначки Ния и Миа, а преди година и три месеца му се роди син Георги. В момента Шишков не живее с майките на децата си. Ревностно пази личния си живот от медиите и отказва да признае дали в момента сърцето му е свободно или не.

- Таньо, разкажи ми как се запали по готвенето и сомелиерството?
- Бях в осми клас и ходехме на практика в един хотел. Там за пръв път се сблъсках със сомелиерството, а пък виното и храната вървят ръка за ръка. Интересното е, че с кулинарията започнах още от 6-годишен. Тогава сготвих супа с картофи и кубче бульон, но никой не ми каза, че картофите трябва да се обелят. Супата все пак ставаше за ядене. Наследил съм готварските си умения от баба ми и дядо ми, който е бил главен готвач на "Балкан", както и на иранския посланик. Известен е в средите като бай Таньо и е бил голям корифей за врмето си. А чисто професионално със сомелиерството започнах да се занимавам след 14-годишна възраст.

- Коя беше първата напитка, която опита?
- Още като малък пробвах бирата, която пиеха вкъщи, но не ми хареса. Опитал съм хиляди видове - от бира за 70 стотинки, до бира за 15 паунда, но продължава да не ми харесва. Докато виното е друго нещо. То е многопластова напитка, както и уискито. Всяка глътка ти отваря нови хоризонти, има значение дали бутилката е стояла 20 минути отворена или не. Храната, с която го пиеш, също променя вкуса му. За да си добър сомелиер, много важни са рецепторите и, разбира се, тренировките.
- Когато си на 19 години, ставаш сомелиер на годината, което означава, че си се издигнал твърде млад в тези среди. Как те приеха по-възрастните ти колеги?
- Аз и в момента съм шеф на по-възрастни от мене, но сега на 30 ми е доста по-лесно, отколкото на 17. Наистина е много трудно и се искат "топки", за да можеш да тропнеш на масата и да накараш останалите да те слушат. Отнемаше ми седмици работа с един човек, за да може той да ми повярва и да работим заедно нормално. Но сега, като се замисля, и аз бих реагирал по същия начин, ако дойде някой 17-годишен келеш и започне да ми казва кое как се прави.

- Научи ли се българинът да пие вино?
- Преди 10 години категорично нямахме никаква култура на пиене. Хората си мислеха, че бяло се пие с това, коете се бере, а червено - с това, което се дере. Българинът живееше дълго време с това нещо в главата си. Но за щастие през последните години се промени предлагането, търсенето и консумацията.

- Като малък какъв искаше да станеш?
- Боклукчия. Беше ми много интересен камионът. Като се возех в колата и се показвах през прозореца, майка ми все крещеше, а пък на боклукчиите им плащаха да се возят отвън. Иначе бях страшно палаво дете. Майка ми, да е жива и здрава, може да ти разкаже хиляди истории от моето детство. Не бях от тези, които се бият, а от битите. Аз съм едричък и всички решаваха да си измерят силите с мен, но аз съм балък и не обичам агресията, затова мен ме тупаха. Ако синът ми е щур като мене, много бой го чака.

- Може ли една жена да бъде съблазнена с вкусна вечеря?
- Доста повече, отколкото едни мъж, защото ако любовта на мъжа минава през стомаха, то любовта на жената минава 12 пъти оттам. Ако не можех да съблазня жените с вкусна храна, никога не бих имал жена до себе си.

- Ако трябва да избираш между вкусна храна и секси мадама, какво би предпочел?
- Куче (смее се). Ако секси мадамата е моята жена, бих избрал нея. У жените най-много ценя отдадеността, затова ти казвам куче. Харесвам жени, отдадени на семейството, на работата си, на бъдещото си развитие.

Мика Зайкова: Корупцията е бич за родната икономика

Дребните бизнесмени искат да им плащаме, за да работим, възмущава се икономистът

Мика Зайкова е родена през 1942 г. Завършила е ВИИ "Карл Маркс", специалност "Народностопанско планиране". Има следдипломна квалификация по организация на управлението. Работи като икономически съветник в КТ "Подкрепа". Била е началник на управление в Министерството на промишлеността. Шегува се, че преди 10 ноември 1989 г. никога не е била началник, а само след това. Тя е един от активните участници преговорите за пенсионната реформа у нас.

- Г-жо Зайкова, смятате ли, че бежанският поток, макар само преминаващ оттук, ще повлияе върху нашата икономика?
- Не знам защо бюрократите в Европа и болшинството от властимащите у нас си затварят очите за дълбоките промени, които настъпват във връзка не с елементарен бежански поток, а с истинско преселение. То ще влоши икономиката не само на България, а на целия континент. Прииждащите хора искат не само помощ, а и образование, работа и здравеопазване. Това струва не много, а страшно много пари. Налага се да започнем да строим стратегиите си, бюджетите и плановете за бъдещето по друг начин. Нашият финансов министър дава доста тревожни сигнали, че бюджетът за тази година няма да издържи. Той е най-млад сред министрите, няма професорска титла, но има рядкото качество да гледа в преспектива и да формулира нови стратегии. Не знам защо другите министри не говорят с него и след това да правят промени.

- Неизбежно ли е увеличаването на възрастта за пенсиониране?
- Възрастта не е най-страшното нещо, имайки предвид продължителността на живота. Осигурителният стаж е по-страшен, защото при това ниво на безработица, в което сме сега, дори да станеш на 65 години, пак няма да можеш да се пенсионираш с нормална пенсия. Има страхотен дисонанс в това, което се прие като пенсионна система - жените ще достигнат пенсионната си възраст на 65 през 2037 година, но таванът на изискуемия стаж ще се случи през 2027 г., т.е. 10 години по-рано. Това е ограбване на и без това бедния български народ, защото болшинството от хората, достигайки пенсионната си възраст, няма да имат стаж. У нас има най-много работещи пенсионери, но не защото са толкова здрави, умни и трудоспособни, а от мизерия. И като имаме предвид продължителността на живот, означава, че мъжете ще вземат пенсия само 4-5 години, а жените година-две повече. Да не говорим, че с годините тяхната образователна квалификация пада, защото те са учили в друго време.

- Бизнесът скочи срещу увеличаването на осигурителните вноски с 2%. Смятате ли, че това е основателно?
- Нашите бизнесмени са много несериозни. Ако един бизнесмен недоволства от минималното увеличение на работната заплата и от 2% увеличение на осигуровките, той не е никакъв бизнесмен. Те си реват перманентно. За тях най-добрия вариант е, ако може да им плащаме, за да им работим.

- Има сериозен протест и срещу цените на тока.
- Тук подкрепям бизнеса с две ръце, защото това, което се случва в България, е просто безобразие. Не може в Германия, Швеция и Дания, където е много студено, токът да бъде като процент в пъти по-нисък спрямо доходите на хората, отколкото у нас. Същото важи и за бензина и дизела. Не може в Германия да е 40 евроцента, а тук 62. Това достатъчно красноречиво говори какво се случва в България. И идваме до най-страшния бич на българската икономика - корупцията и контрабандата. Те са на всички нива на управление. Политическият чадър е хранилката на корупцията и контрабандата.

- През последните години иконимиката у нас едва крета, без да сме преживели война или сериозно бедствие. Само корупцията ли е виновна за това?
- Официално сивата икономика е само 25-30%, но в действителност е повече от 50%. Вие представяте ли си, че половината от това, което ние генерираме като брутен вътрешен продукт, не минава през данъчната или през осигурителната система, а влиза в нечии джобове. До известна степен корупцията по ниските етажи се дължи на мизерията, всеки гледа нещо да изкрънка. Но това, което е на високите етажи, си е чиста алчност и тя е базгранична. Защо тези хора не разберат, че катафалките нямат джобове, прицепи или багажници и нищо не могат да занесат на другия свят, та ако ще милиарди да имат? Никоя страна не се е преборила с корупцията, но я е намалила в поносими размери.

И още...

Държавата вече се върти около Преслава

Кристо най-после се завърна в родината

Изгорена в Аушвиц стана световна литературна героиня

Руската рулетка като могъщо оръжие

Скандал - набедиха националите за уговорени мачове

Вашингтон и Москва може да се сблъскат в Сирия

Истината за Соболевата акция

Баба Съба не одобрявала снахи без страх и свян

Хепътитът вече е седми по смъртност

Зародиш открит в лунна скала