Отрови и бракониерство убиват лешоядите

Популацията на египетския вид в Родопите е пред изчезване, на белоглавия расте

“Разрушен от човешка ръка паметник или картина могат да бъдат възстановени. Не можеш обаче да върнеш към живот убита птица”, казва орнитологът Стойчо Стоев от Българското дружество за защита на птиците.

Преди седмица светът отбеляза Деня на лешояда, а природолюбители от цялата страна взеха участие в 3-дневни мероприятия в Маджарово, наречен града на лешоядите.

“Тези, които са в Червената книга на изчезващите видове, има опасност да бъдат загубени завинаги. Те стават все по-редки на глобално ниво. Така човечеството се лишава от част от своето природно наследство. Инициативата световната общественост да обърне вниманияе на проблема в този ден дойде от Южна Африка”, обяснява Стоев.

В околностите на бившия миньорски център в Източните Родопи е най-голямата популация у нас на този вид пернати, чиято основна храна е мършата.

“В България в

миналото са се

срещали и четирите

вида лешояди -

белоглав, черен,

брадат и египетски

Брадатият лешояд е бил разпространен по високите планини в България, включително и в Източни Родопи.

Изчезнал е обаче безвъзвратно през 70-те години на миналия век. На полуострова могат да бъдат забелязани да се скитат отделни индивиди от Алпите. Той сега е символ на българската природозащита и птицата, чийто силует присъства в знака за вековно дърво.

По-късно като гнездящ изчезва от страната ни и черният лешояд, който в миналото е бил широко разпространен в цяла България. Често птици от вида обаче се хранят в българската част на Източните Родопи, като идват от националния парк “Дадя”, Гърция, където се намира и единствената понастоящем колония на вида на Балканите”, разказват от дружеството.

“Радостно е, че за разлика от тази тенденция броят на белоглавите лешояди, една от най-големите български птици с размах на крилете около 2,8 м и до 1,10 на височина, расте стабилно с годините.

От 5-6 двойки в началото на 80-те години сега те са 75 двойки със заети гнезда в Източните Родопи”, уточнява аниматорката в Природозащитния център “Източни Родопи” в Маджарово Яна Барзова.

Хижата е с възможности за нощуване започва дейността си през 1986 г. с подкрепата на швейцарското правителство и през него досега са минали хиляди бърдуочъри от цял свят. В центъра се наблюдават птици, диви животни и редки растителни видове, фотографски турове, снимане от фотоукрития на редки видове.

“Природозащитният

туризъм стана една

от посоките и

алтернативите

за развитието на общината. Има достатъчен и постоянен приток на любители.

Интересът е голям. Самата община също реализира проект за видеонаблюдение на редките видове, изградихме и кът за отдих край река Арда.

Местното самоуправление участва активно в начинанията около екоинициативите. Помагаме, доколкото можем”, казва кметът на общината Милко Армутлиев.

До късния соц градчето се прехранва основно от мините за оловно-цинкова руда. По-късно след 1989-а рудниците са затворени, но започват проучвания за добив на злато.

За щастие на феновете на дивата природа обаче намеренията за подновяване на рудодобива и строителството на флотационна фабрика с използването на цианиди не се сбъдват.

Ситуацията с египетския лешояд, най-бързо изчезващия хищник в Европа въобще, обаче била повече от тревожна за разлика от белоглавия.

За 20 г. популацията

от 100 двойки се топи

прогресивно въпреки различните програми и осигуряваните средства за защитата на вида, като общо на Балканите спадът е с 80%.

Най-голяма роля за изчезването на лешоядите в България и за драстичното намаляване на популациите им са продължителното и системно използване на отровни примамки за унищожаване на хищници и прякото избиване на грабливи птици в по-предишни години.

Другите основни заплахи са свързани с

нередности при

употребата на

пестициди, сблъсъци

с необезопасени

елстълбове,

безпокойство и ограбване на яйцата им. Намаляването на броя на едрия дивеч и на добитъка и съвременният подход на загробване на умрелите домашни животни в екарисажи и ями са трети фактор, който почти лишава лешоядите от естествената им храна, отчитат още от дружеството.

Египетският лешояд

е единственият

прелетен вид. В

Африка ловят и

убиват птиците

заради вярвания

в целебна сила

на органите им и като средство при вуду магии.

“В Индия видът е почти изчезнал, а той е природен санитар. При храненето му с трупно месо се предотвратява разпространението на болести. След измиране на птиците се увеличава популацията на скитащи кучета, които разнасят бяс”, твърди орнитологът Стойчо Стоев.

В рамките на честванията в Маджарово бе прожектиран филмът на Мария Салабашева за кражбата на яйца от гнездо на изчезващия вид. Художници изрисуваха върху фасадата на жилищен блок тематичен графит, посветен на грабливата птица и нейната функция в природата.

Лешоядите като дронове. Природолюбители вече могат да наблюдават на живо придвижването на съпруг и съпруга египетски лешояди: Борис и Джени.

Те бяха съоръжени с 45-грамови предаватели, които и в момента отчитат, че двойката продължава да се връща в гнездото си и да се грижи за потомството в очакване на есенната миграция на юг.

До тази година

с GPS предаватели

са съоръжени

общо 20 лешояда

в рамките на международния проект LIFE +.

Програмата на международния ден в Маджарово започна с бригада от доброволци, която почисти природозащитния и информационен център, боядиса моста на Арда и постави нови информационни табели.

Вечерта в деня на празника на ваканционното селище “Плаж Арда” имаше игри за деца и викторини с награди.

Вече по здрач еколозите започнаха и барбекю на брега на реката.