Гунди - "третият син" на бай Бижу от Хасково

Футболна легенда Гунди става “третият син” на най-върлия фен на “сините” в Хасково - бай Бижу. С името на ателието си е известен часовникарят и бижутер Ованес Пюзант Касабян - бащата на братята Пюзант и Арсен, основатели на бадминтона у нас.

“Осиновяването” се случва преди 50 години, през есента на 1965 г. Националният футболен отбор тренира на стадион “Димитър Канев” в Хасково заради добрата база и мекия климат - готви се за световното първенство през следващата година в Англия.

Футболистите са настанени в хотел “Аида” в центъра на града, който веднага е обсаден от фенове. Води ги легендарният чешки треньор Рудолф Витлачил, извел отбора на Чехословакия до

сребърните медали

на световното в Чили

през 1962 г.

От 1964 до 1966 г. той е в България, ръководи едновременно “Левски”, който става шампион през 1965 г., и националите, които класира за световното година по-късно.

Една сутрин на излизане от хотела на път за стадиона - в парка “Ямача”, където сега се извисява статуята на Света Богородица, Витлачил забелязва, че часовникът му е спрял. Пита феновете къде може да го поправи. Това да ти е проблемът, отвръщат те и му обясняват, че най-запаленият привърженик на “сините” в града е и най-добрият часовникар.

Треньорът си сваля часовника, дава го на феновете, а те го занасят на бай Бижу, стените на чието ателие не се виждат от плакати на “Левски” и снимки на футболисти. “Като разбрал, че часовникът е на Витлачил, баща ми се разтреперил. Отворил го, проверил го и го хвърлил в кошчето”, разказа по-малкият му син Арсен.

“Не може треньорът на любимия ми “Левски” и на България да носи такъв боклук”, казва бай Бижу на изумените привърженици. “Елате утре, ще дам часовник, какъвто този човек заслужава”, успокоява ги той.

Оказва се, че повреденият часовник на Витлачил - швейцарски “Кодоса”, система цилиндър, е менте. Именитият треньор го бил купил от Мексико плац във Виена - известен пазар за вехтории и фалшификати в австрийската столица.

Бай Бижу обаче размислил и го взел от кошчето - все пак бил на Рудолф Витлачил. Почистил го и го прибрал като реликва, за спомен. Часовникът още се пази в семейството - родните му синове Пюзант и Арсен се канят

да го подарят на

музея на “Левски”

На следващия ден феновете отиват в ателието на арменеца в уречения час и той им дава оригинален “Хронометър Анкър Суис” в кадифена кутийка. Бил го запазил от луксозния си магазин “Бижу” в центъра на града, непосредствено до възстановената сега стара часовникова кула, национализиран през 1947 г.

Когато сините привърженици предават на Витлачил кутийката, той я отваря, ахва и отказва да приеме ценния подарък. Иска да го плати, бижутерът отказва. Моли само за едно - да пусне синята деветка Георги Аспарухов да му погостува за половин-един час.

Треньорът веднага реагира, че футболистите са на режим, но получава уверението, че във фамилията Касабян нито се пие, нито се пуши, въпреки че “баща ми пушеше като комин”, спомня си Арсен.

Витлачил се съгласява и изпраща Гунди в апартамента на бай Бижу, който е близо до хотела, срещу магазина му. Водят го същите фенове, които са занесли скъпия часовник на треньора. По това време големият син на майстора - Пюзант, сега председател на федерацията по бадминтон, е студент по медицина в Пловдив.

Малкият му син Арсен, 15-кратен отборен шампион на България по бадминтон, е в казармата в Хасково. По някаква невероятна случайност същият ден

го пускат в градски

отпуск и той се

прибира вкъщи

“Бях изкарал вече година в казармата, бях се изнервил, тогава военната служба бе двугодишна, не беше детска игра. Влизам вкъщи, майка ми прави нещо, и аз от вратата започнах: “Вие живота си живеете, а аз мен ме спукват в казармата.”

Майка му Мари се опитва да го успокои. “Недей така, синко, имаме гостенин.” Арсен обаче продължава да нервничи и недоволства на висок глас, че отпускът му е кратък. “Какъв гостенин! Знаете ли какво е в казармата?! Скапаха ме от гонка!”, отвръща той. Майка му пак му казва да говори по-тихо, че имат гост. “Иди в хола и ще видиш кой е”, напътства го тя, но не споменава името му.

В този момент погледът на Арсен се спира на стъклено шише на масата, каквото не бил виждал дотогава. “Какво е това?”, пита той. “Златен портокал”, отговаря му приповдигнато майка му. “Отворих едно шише, отпих го, много ми хареса. Наистина беше качествено безалкохолно, правеха го с френска присадка”, спомня си Арсен за първата среща с швепса.

Тя обаче е несравнима с първата среща наживо с Георги Аспарухов. “Тръгнах към хола, отворих вратата и онемях. На дивана отсреща до баща ми седеше Гунди. Не можех да повярвам. Загубих ума и дума”, разказва Арсен.

“Почувствах се така, сякаш виждам божество. Такава красота и излъчване имаше това момче - неземни, около него сякаш имаше ореол, с който привличаше хората, с осанка на победител. Имах усещането, че гледам божество. И в същото време по нищо не личеше, че у нас е най-голямата футболна звезда на България.

Беше невероятно

скромен, земен,

без да се прави на голям и велик, без да се надува, за разлика от новите звезди. А аз съм взел да мрънкам за някакъв си малък градски отпуск”, споделя незабравимите си впечатления Арсен.

Както винаги Гунди бил облечен семпло, но елегантно по тогавашната мода. Бил с нашумелите по тове време якета - шушлеково отгоре, с каракул отвътре, риза и панталон. “Имаше невероятна стойка, беше много добре сложен, като манекен от висша класа”, описва го Арсен.

Въпреки вцепенението успял притеснено да смотолеви “Добър ден”. Баща му го представил на Гунди с думите: “Другарю Аспарухов, това е малкият ми син, тук е войник, а големият е студент в Пловдив.” Завързал се разговор.

“Говорихме за футбол, за любимия ни “Левски”. Тогава привържениците имаха силно влияние. Не само че пътуваха до всеки град, където играе любимият им отбор, но и след една-две загуби или равни се питаха какво става, защо отборът ни не е на ниво. Пращаха подписки до централите”, спомня си Арсен. “Ексцесии по стадионите, бомбички, нямаше такова нещо”, допълва той.

Освен със “Златен портокал” семейство Касабян черпят Гунди със сладки и с

арменско бяло

сладко, поднесено

с чаша вода

Бай Бижу се бил уговорил предварително с братовчед си Карекин Карекинян, известен фотограф, да донесе цялата си техника, за да снима визитата на легендарната деветка.

След около час Аспарухов се извинил, че трябва да тръгва. Развълнуван, бай Бижу се обърнал към съпругата си: “Мари, досега имах двама сина, от днес нататък Георги ми е третият син, да знаеш.” Уверил в същото и Гунди. Заръчал на жена си

да донесе една

голяма кристална

ваза,

каквито по това време нямало, останала също от национализирания му магазин, и я подарил на госта си.

Година по-късно Ованес издъхнал на 56 г. Георги Аспарухов се поклонил пред човека, приел го за свой син. “Дойде на погребението с голям траурен букет”, разказа Арсен.

Следващата му среща с най-известния български футболист е малко преди нелепата му смърт. През 1971 г. братята Пюзант и Арсен Касабян са на първенство по бадминтон в залата на стадион “Васил Левски”.

“Беше в самото начало на развитието у нас на спорта, наричан тогава федербал. Брат ми го започна през 1967 г. на национално ниво, а аз през следващата - в Хасково. Играехме “Хасково” - “Академик-София”. Гунди се беше интересувал, знаеше, че играем бадминтон и бе научил, че сме в залата на стадиона. Дойде там, спортно-елегантен както винаги - с черна риза и панталон. Поздрави ни и ни каза: “Момчета, гледал съм тази игра в чужбина. Много ми харесва.” Думите му сякаш бяха като поличба за бадминтона, който тогава почнахме да развиваме”, убеден е Арсен Касабян.

Ованес Касабян е бил известен с името на магазина си - “Бижу”

Както повечето арменци в България, родителите на братята Касабян - Ованес и Мари, са бежанци от Турция. Установили се в първия по-голям град по пътя си - Хасково. “Много пъти, когато съм се карал с майка ми, съм я упреквал: Не можахте ли да завиете наляво или надясно! А майка ми, бог да я прости, ми отговаряше: “Сине, животът тук беше добър”, казва по-малкият брат Арсен и веднага уточнява, че майка му е имала предвид “до 1944 г.”

Ованес остава сирак рано, баща му умира много млад. Майка му чистила по чужди къщи, за да изкарва прехраната. Станал часовникар и бижутер едва след като издържал успешно изпити и взел две майсторски свидетелства от Търговската камара. Преди това както си му е редът бил чирак и калфа - при арменец, Левон Памбукчиян.

“Баща ми казваше, че занаят трудно се учи - докато си чирак, носиш вода със стомната, вземаш кафета, грижиш се за децата на майстора. А и той не ти показва всичко, занаятът трябва да го открадне”, казва Арсен.

Самият той е бил часовникар, работил е в ателието на баща си след кончината му. “Тогава не разрешаваха на млади хора да имат частна практика”, обяснява той защо не е продължил занаята на баща си. Завършва ВИФ и се отдава на спорта и бадминтона.

След като вече усвоил занаята, Ованес искал да отвори магазин и бижутерия, но нямал пари. Нямало как да вземе заем от банка. Средства му отпуснал близък роднина на бъдещата му съпруга, която била от заможен род.

“Дядо Арсен е основател на копринената фабрика “Свила” в града. Понеже бил бездетен, са ме кръстили на него. Той отпуснал заем на баща ми за магазина му - при същите условия като банката. Ако не го върне, отива в затвора, тъй като няма близки, които евентуално да се издължат вместо него”, разказва Арсен.

Ованес успява да отвори магазин в центъра на Хасково - продава часовници, бижута, луксозни вещи. Бил най-добрият часовникар и златар в региона, всички го знаели като бай Бижу - на името на магазина му “Бижу”. Трудно понесъл национализацията му през 1967 г., взели му всичко. Разболял се сериозно, след инсулт се парализирал. Възстановил се, но не напълно и издъхнал на 56 г.

Бил най-върлият фен на “Левски” в Хасково. Не пропускал мач на любимия си отбор, когато здравето да му позволявало. По-възрастните хасковлии си спомнят как по стените в последното му ателие са били закачени плакати на отбора на народа и снимки на любимите му футболисти.

Семейство Касабян не са единствените фенове на “Левски” в блока, в който е семейното им жилище. Всички са привърженици на “сините”, след като са го нарекли блок “Гунди”. Съсед дори е направил плакат със снимките от гостуването на Георги Аспарухов в семейство Касабян и го е залепил на входната врата.