Бюлетина на Вазов запазена до днес

Бюлетина на Вазов запазена до днес

Изборна реликва се съхранява в архива на Българската академия на науките. Там може да се види бюлетината, с която Иван Вазов е гласувал на местните избори през 1919 г. Листчето е овехтяло и избледняло, но пази следи от ръката на народния поет.

Марксистката историография изкарваше Вазов аполитичен. Истината е, че патриархът на българската литература оставя диря и в политическата ни история. Бил е дипломат, депутат и министър.

През 1880 г. Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Става член на Народната партия, наречена съединистка.

Неин опонент е Либералната партия, на която викат казионна. Поетът влиза в Областното събрание, парламента на автономната област.

Високият форум

заседава

в една турска баня

на десния бряг на Марица. “Тук - спомня си Вазов - Южна България беше пратила най-достойните си синове, най-громките си имена, особено в първите две години от съществуването си. Тука бяха Гаврил Кръстевич, Ив. Ев. Гешов, председател на камарата, Чомаков, Величков, Йоаким Груев, Вълкович, владиката Панарет...”

През 1884 г. Иван Вазов е издигнат за председател на Постоянния комитет, изпълнителния орган на събранието. После идат Съединението, Сръбско-българската война и превратът на 9 август 1886 г.

“Батенберг биде свален - хроникира поетът. - В Пловдив се образува временно правителство от двете партии (казионни и съединисти), но князът се завърна и казионните се нахвърлиха с голямо ожесточение против съединистите.

Наченаха се

жестоки гонения,

интернирания

и затвори

Някои успяха да избягат през Родопите. Моят брат, Георги, взел участие в заговора на 9 август, се спаси в Македония, брат ми Михаил, поручик, бе убит в Лагера. Сам аз бях изложен в Пловдив на големи преследвания и се видях принуден да се крия у двама свои съседи, казионни, д-р Несторов и д-р Доганов: ноще в избите, дене - по таваните. Само Ив. Лилов идваше от време на време да ме навестява, да играе скамбил и да ми носи книги.”

Като поутихва терорът, Вазов излиза от скривалището. Решава да се прехвърли в Турция през Харманли.

“До тоя град пътувах с железница, а един турски талигаджия ме прекара на едно пусто място с голяма опасност през границата - и оттам за Одрин”, описва патилата си бежанецът.

Така каналджия

спасява

литературния

патриарх

Вазов отива в Цариград и най-сетне се установява в Одеса. Тук създава “Под игото”. През 1889 г. емиграцията му дотяга и той поема по обратните друмища към родината.

“Като пристигнах в София - разказва той, - счетох за свой дълг да се представя преди всичко Стамболову, който тогава беше труднодостъпен. До дома му отидох с файтон. На вратата ме посрещна един намусен служител, знаменитият Гунчо, и ми каза, че министърът не приема. Но когато го помолих да обади Стамболову името ми - веднага се завърна и ме заведе в кабинета на диктарора.”

“Е, Вазов, помниш ли тараканите в Букурещ и полякинята, която и двама ухажвахме?”, посреща го приятелски Стамболов.

След това разговорът минава по политиката. Поетът го пита защо не положи усилия за помирение с Русия. Премиерът отвръща, че няма как да стане. Този акт е извършен след падането на Стамболовия режим с решаващата помощ на Вазов.

През 1894 г. се ражда престолонаследникът Борис. Католикът Фердинанд планира да вкара младенеца в православната вяра. С покръщението ще убеди Великите сили да признаят короната му и ще извади България от международната изолация.

Папа Лъв XIII обаче е категорично против. “Вие искате от мен да одобря смъртта на вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство”, вдига десница светият отец.

Князът се опитва да обясни държавническия смисъл на църковния акт, но папата е непреклонен. “Абдикирайте, княже, абдикирайте!” , съветва го той.

Тогава Фердинанд праща делегация при руския император Николай II. През лятото на 1895 г. в нея е включен Иван Вазов. Той се изправя пред самодържеца, поема дълбоко въздух и декламира “Здраствуйте, братушки!”.

Трогнат до сълзи, императорът командирова кръстник за церемонията.

Мирото е донесено

от Кремъл в ковчеже

от скъпоценни

камъни

На 2 февруари 1896 г. бъдещият цар Борис III е топнат в православния купел. “През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, пише княжеският биограф Стивън Констант.

По това време Иван Вазов е народен представител. През 1897 г. става министър на просвещението в народняшкото правителство на Константин Стоилов. “Като член на Стоиловия кабинет - оплаква се той - аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти. След атаките на своите литературни противници попаднах под много по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови ядове и тревоги.”

През 1911 г.

Иван Вазов

променя

конституцията

в Петото велико народно събрание. Княз Фердинанд вече е цар и основният закон трябва да бъде редактиран.

Трансформирани са 13 конституционни члена, един е напълно заличен. Навсякъде думите “княжество”, “княз”, “княгиня”, “княжески”, “княжеска”, “княжеско” са заменени с “царство”, “цар”, “царица”, “царски”, “царска”, “царско”. Има и други поправки, които дават повече власт на монарха.

Злонамерената опозиция се опитва да спъне реформата. Иван Вазов обаче е патриот и вдига ръка “за”.

Един екземпляр от тази конституция е обкован в сребърна подвързия и влиза в историята като Сребърната конституция.

Като всеки горещ родолюбец Вазов не робува на политическата догматика. През Първата световна война

той се обръща

от русофил

на русофоб

На 1 септември 1916 г. обявяваме война на Румъния. Трета армия е призвана да освободи Южна Добруджа, която пъшка под влашко робство.

Под командването на генерал Стефан Тошев са 59 пехотни дружини, 52 батареи и 21 ескадрона. Усилена с германски части, тази войска трябва да настъпи и разгроми противника.

Мамалигарите са лесни, никога не са печелили битка. От север обаче се задава внушителен руски корпус. Братушките бързат да дадат рамо на съюзничката Румъния срещу вражеска България.

Целият народ настръхва! Съдбата отрежда да срещнем на фронта някогашните освободители. Ще гръмне ли българска пушка срещу руски солдат? Ще се кръстосат ли саби в схватка брат срещу брата?

От името на нацията авторът на “Здраствуйте, братушки!” ги пита: “Защо сте дошли на полята балкански, немили, неканени гости?”

След войната

държавното

кормило хваща

Стамболийски

Първата работа на БЗНС е да въведе задължително гласуване. С него процентът на пуснатите бюлетини може да стигне до 95 процента, надяват се земеделците. По този начин искат да скрепят управлението си с категоричния вот на народа. Както беше по Живково време!

От 20 до 500 лева плаща оня, който не отиде до урните, повелява законът. Според него след приключване на изборния ден бюрото прави списък на негласувалите.

Документът се предава на общината, където кметът проучва причините за нехайството и ги вписва срещу имената на провинените.

После списъкът отива при мировия съдия, който глобява жертвите. Като оня от класическия разказ “Андрешко”.

На 7 декември 1919 г. са насрочени местни избори.

Паникьосан

от глобите, Вазов

хуква да си вземе

избирателната книжка

По онова време всеки с право на глас има такава, която се пази в избирателното бюро. Поетът среща познат, който му казва, че сега за първи път ще посети урната.

“Защо?”, пита го живият класик. “Защото нямах доверие в никоя партия. Която и да дойдеше на власт - все това е - хеписи бир...”, отвръща българинът.

“Да ми простят читателите, че не мога да туря и третата турска дума”, извинява се Вазов, като цитира разговора във вестник “Напред”.

Деликатното перо на лирика не може да изпише, че “всички са еднакви лайна”.

В изборния ден студ сковава земята. “Вазов гласува в училището “Седмочисленици”, аз в уч. на “Сан Стефано” - хроникира проф. Иван Шишманов. - Той свършил в четвърт час, аз чаках повече от два часа, такава навалица имаше. Измръзнах”, оплаква се професорът.

По обяд двамата

се срещат

в Юнион клуб

Вазов показва бюлетината, с която е гласувал. Сложил е една резервна в джоба - документ за грядущите поколения. Тогава не е било забранено.

Като дисциплиниран член на Народната партия той е дал гласа си за коалицията “Съюзено гражданство” от народняци, демократи и прогресисти.

Върху документа, съхранен от Шишманов, професорът е отбелязал: “Листата на Вазова, 7. XII. 1919.”

На същата реликва е и Вазовото възклицание: “Не ли съм набеден народняк!”

Поетът има предвид, че Народната партия е партията на милионерите.

В нейните редици тежко стъпят Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

Всички са бизнесмени, политиката умножава състоянието им, обитават палати.

А Вазов с крънкане на хонорари от издатели и заеми от банки едвам е подслонил безквартирния си талант.

На 7 декември 1919 г.

се гласува

с няколко

бюлетини,

както беше в неделя. Оцелялата е за училищни настоятели, в нея има и две госпожи. Екатерина Каравелова и Рада Киркович са бележити българки, боркини за равни права с мъжете. В листата е и видният юрист Владимир Моллов.

В изборния ден народът се надпреварва да опази джоба си цял. “Тесняците още в 7 часа сутринта, наредени в строй, заеха урните и всички идващи последователно граждани трябваше да чакат края. Мнозина не можаха да гласуват по липса на време. Дадени им бяха само оправдателни документи”, описва ситуацията в София вестник “Напред”.

Според газетата в столицата са гласували 21459 души, от които Вазовата коалиция взема 7020 гласа. След нея са комунистите с 5705 гласа и широките социалисти с 3458.

После идват още няколко формации, а

на опашката клечат

земеделците

с едва 186 гласа

При това положение “Съюзено гражданство” има право на 10 общински съветници, комунистите на 8, широканците на 5. Другите групировки обират останалите 7 места. Въпреки напъните оранжавите остават зад борда.

Макар че се нарича “набеден народняк”, Иван Вазов е доволен от резултата. Наскоро след изборите той отива в парламента да види що за птица е Александър Стамболийски.

“Намира селския диктатор духовит и находчив”, предава впечатленията на поета неговият довереник Иван Шишманов.