13 по броя депутати от партия, делено на 240 = ЦИК

 По тази формула партиите

излъчиха членовете ѝ

Защо изобщо трябва да

има партийни квоти в такъв

орган, питат експерти

Настоящата комисия може

да си ходи след поправките

в Изборния кодекс

Броят на депутатите от съответната парламентарна група се умножава по 13. Полученото число се разделя на 240 - общият брой депутати в Народното събрание, и така се получава квотата на всяка от политическите сили в Централната избирателна комисия.

Ако академикът математик Благовест Сендов миналата година все още беше председател на парламента, сигурно тази сложна математическа операция щеше да мине по-гладко, но след като сдаде посланическия пост в Япония, той вече не се занимава с политика. И накрая всичко се реши с указ на президента.

Докато политиците се караха люто в парламента кой да командва в ЦИК, Росен Плевнелиев сметна точния ѝ състав - взе мандат от ДПС въпреки предварителните математически изчисления и така най-голямата партия ГЕРБ (към онзи момент в опозиция) получи 6-има вместо 5-има представители.

Малко след това новата ЦИК, родена от новия Изборен кодекс на Мая Манолова, излъчи новите български евродепутати през май 2014 г. После проведе парламентарните избори, които върнаха Бойко Борисов начело на изпълнителната власт. А днес трябва да обяви окончателните резултати от местните избори 2015.

Третият избор в рамките на по-малко от година и половина се оказа и най-драматичният за комисията. Но главоболията ѝ не са неочаквани - тя, така да се каже,

изначално тръгна

с фалстарт

При избора на ръководството ѝ се напускаха заседания в парламента, между партиите се разменяха квоти и обиди, за малко да остане в намален с един член състав - 18 души. Накрая беше допълнена. След преговори, доближаващи по сложност формулата 13 х ПГ : 240, Лютви Местан лично подкрепи ГЕРБ да излъчи зам.-председател, а президентът издаде още един указ, с който ДПС взе трето кресло в ЦИК.

броя депутати от партия,

делено на 240 = ЦИК

В цялата суматоха само Николай Бареков остана без нищо - и след като ББЦ получи евродепутат, той не се добра до квота в ЦИК. За сметка на това представител има НДСВ, което през месец умува дали да се самозакрие. Но към момента на избирането на комисията бившите царисти имаха хора в Европейския парламент и това им гарантира влизане в ЦИК.

Та след като изборът ѝ тръгна мъчително и краят на тази комисия май няма да е безгрижен. В нощта на заложническата криза в “Арена Армеец” реформаторите поискаха оставката ѝ. А в нощта след балотажа премиерът Бойко Борисов бе категоричен - парламентарната шефка Цецка Цачева да събере политическите сили и да си преценят добре ли са проведени изборите. Ако не, да променят спешно закона. След тази промяна е много вероятно настоящата комисия да си отиде.

Кой кой е в нея и как бе номиниран за изборен надзорник?

ЦИК е изцяло

доминирана от

юристи - 16 от

членовете ѝ.

Единственият

математик е

Емануил Христов

от ГЕРБ

Иначе Изборен кодекс дава възможности за представители на всякакви професии, като в общи линии изискванията са като към кандидатите за депутати - да са пълнолетни и не под запрещение. Допълнително условие е висше образование.

Според процедурните правила на комисията, излъчила сегашната ЦИК, е препоръчително, без да е задължително, дипломата да е по право, информатика и компютърни науки, математика, обществени комуникации, политически науки и социология.

За първи път се отделя и “гражданска квота” - самата шефка Ивилина Алексиева бе излъчена като такава, макар и с явната подкрепа на БСП. (За ръководството на комисията виж долу на 14-а стр.) От неправителствени организации бяха излъчени и говорителят Цветозар Томов и юристката от ГИСДИ Таня Цанева, впоследствие влезли в квотите съответно на ГЕРБ и на БСП.

Александър Андреев от квотата на БСП е юрист, бил е и международен наблюдател на избори. Колегата му от “Атака” Владимир Пенев е адвокат от Софийската колегия, бил е юрист в Първа частна банка и в столичната агенция по приватизация. Георги Баханов от ГЕРБ бе зам. областен управител на Благоевград, също юрист, както и Ерхан Чаушев от ДПС, който е работил в Агенцията за следприватизационен контрол. Единственият представител на реформаторите Ивайло Ивков (влиза като квота на Синята коалиция) е

спец по спортно

право, арбитър

към Апелативната

комисия на УЕФА

Иванка Грозева от НДСВ бе в предишната ЦИК, юрист, минала е през районни избирателни комисии.

Йорданка Ганчева от ГЕРБ е работила в изборната администрация при провеждането на референдума за АЕЦ “Белене”, а говорителката Камелия Нейкова бе в ЦИК за първите евроизбори през 2009 г. И тя е сред авторите на Изборния кодекс. Квота и на гражданския сектор, и на БСП, а за 1 г.

бе заместник на

военния

министър

Николай Цонев

Мария Бойкинова от ГЕРБ е била на различни юридически длъжности в Столичната община, а съпартиецът ѝ Румен Цачев има 30 г. юридически стаж. Росица Матева от БСП допълва голямото правно ядро заедно с ветерана на ЦИК Румяна Сидерова, която внесе бламираното проекторешение да се разшири софийската ОИК.

Според повечето експерти, включително членове на ЦИК, този местен вот показа куп проблеми в работата на изборните администрации, заложени в кодекса. А ако парламентът приеме електронното гласуване, след като референдумът отреди депутатите да се произнесат по него, промените стават неизбежни.

В много от случаите проблемът на ЦИК е, че е прекалено юридизирана -

решава по

законосъобразност,

а не по

целесъобразност, т.е. без да се интересува от реалните проблеми, които законът не може да регулира, казват наблюдавали отблизо процеса. Според тях кодексът не трябва да е толкова технически разписан, а да дава на ЦИК възможност по-свободно да тълкува казусите - какъвто беше случаят с “Арена Армеец”.

Трябва да се премахнат и партийните квоти при формирането на състава на ЦИК, за да е наистина независим орган, смятат експерти. А най-добре е тя да се избира от няколко институции, както е с ВСС например, и да има квоти на президента, парламента, обществени организации. (24часа)

Женско каре ръководи

комисията от 2014 г.

Шефката на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън е завършила право в СУ. Тя е председател на Института за модерна политика на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков, който вече гравитира около БСП. В управата на института е и Петър Кичашки, който бе кандидат за червен общински съветник в столицата. Неговата съпруга е шеф на фондацията “Хаштаг” зад едноименния сайт, който получи медийни пакети от разяснителната кампания по референдума.

Алексиева има дълъг стаж, свързан с изборното законодателство - била е експерт към парламентарната комисия по гражданското общество в мандата на НДСВ. Била е и член на ЦИК, съавтор на едни от първите изборни правила, участва активно и в изработването на кодекса “Манолова”. При тройната коалиция бе шеф на пресцентъра на министерството на извънредните ситуации на Емел Етем.

Зам.-шефката от “Атака” Мария Мусорлиева, прочула се с репликата “По-добре дъщеря проститутка, отколкото син журналист”, също вече е била в ЦИК. Адвокат от софийската колегия над 20 г., член на дисциплинарния съвет към Висшия адвокатски съвет. Специализирала и история на изкуството.

Зам.-шефката от ГЕРБ Маргарита Златарева бе назначена за конституционен съдия от президента Петър Стоянов и е в КС до 2006 г. Бе в правния съвет на президента Росен Плевнелиев.

Секретарят на комисията Севинч Солакова, също юрист, влиза в ЦИК още през 1995 г. за цели 10 г., а от 2011 г. отново е неизменно в ръководството ѝ. Бе секретар на президента Петър Стоянов по юридическите въпроси. (24часа)

Професионални РИК и ОИК, тест за

членовете на секционните комисии

Професионални районни и общински избирателни комисии, а не както досега излъчени от партиите. Това е една от идеите за промени в Изборния кодекс, които предлагат експерти. Дебатът в парламента предстои, анонсираха управляващите.

Друга идея е членовете на секционните комисии да минават през тест по познаване на изборния процес. Такова изискване има в САЩ. Там желаещите да участват в комисия първо попълват въпросник и, ако не покажат познания по изборния процес, не могат да станат членове.

У нас към участниците в СИК няма никакви изисквания, освен да владеят български език.

Подобна идея и създаване на обучителен център беше предложена от Централната избирателна комисия в доклад до парламента след анализ на проведения миналата есен парламентарен вот. Според новия кодекс ЦИК е задължена след избори да изпраща доклад до НС с препоръки за законодателни промени. Първите изработени такива препоръки останаха само на хартия.

Преди втория тур на местните избори и Общественият съвет към ЦИК настоя ОИК да проведат опреснителни курсове за членовете на секционните комиси.

Според експерти трябват промени и в разписването на изборния процес като непрекъснат. Това принуждава секционните комисии, състоящи се от преуморени и в много случаи недостатъчно компетентни хора, да броят бюлетини и да пишат протоколи след 14-часов работен ден и после да ги предават на ОИК или РИК още неизвестно колко часове. Това е и една от причините за огромният брой грешки в протоколите.

Промени са нужни и в процедурата за отстраняване на грешки в протоколите. В момента дори когато те са очевидни, ЦИК и ОИК не могат да направят почти нищо, защото нямат право да изменят секционни протоколи. Централната комисия може само да сигнализира ОИК, която пък трябва да извика членовете на секционната комисия със сбъркан протокол и ако те се съгласят, да поправят грешката. Това на практика почти никога не се случва. (24часа)

1 909 000 числа са проверили

19-имата от софийската ОИК

19-те души, колкото в Изборния кодекс е разписано, че трябва да е съставът на Общинската избирателна комисия в София, е трябвало да проверят общо 1 909 000 числа при обработката на протоколите от първия тур на местните избори. Това е 2,5 пъти повече, отколкото е трябвало да проверят общо всички районни избирателни комисии в страната на предсрочния парламентарен вот през 2013 г., пресметнаха експерти.

През 2013 г. е имало 997 000 числа във всички секционни протоколи. На първия тур на местните избори сега те са били 5 600 000. Причината е, че на места се гласуваше с по 4 и 5 бюлетини, за първи път имаше преференции за общински съветници и с вота се проведе и национален референдум.

Според данните обемът работа по проверка на протоколите е нараснал 7 пъти.

При 1 909 000 числа всеки член на ОИК - София, е трябвало да провери средно по 100 000. Това прави по секунда и 4 десети на число, без почивка, при продължилото около 40 часа приемане на протоколите от първия тур.

Законодателят изобщо не е отчел увеличаването на обема на работа, което ще имат ОИК-овете. (24часа)