Тодор Живков не влязъл в църквата на Асеневци, мястото било трудно за охрана

В неделя, Димитровден по стар стил, Велико Търново ще събере стотици гости за кулминацията от националните чествания на 830-годишнината от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Асеневци и средновековните им воини ще оживеят в историческия храм “Св. Димитър Солунски”, където е обявено въстанието.

Преди 30 г., когато във Велико Търново били грандиозните тържества за отбелязване на 800 години Втора българска държава, Тодор Живков пропуснал църквата “Св. Димитър Солунски”, разказа пред “24 часа” археологът доц. Мирко Робов.

“До последния момент го чакаха в храма, но той дойде направо пред Конака. Много съм питал след това служителите на УБО какво точно би могло да бъде проблем. Те ми обясняваха, че мястото е много трудно за охрана. Но в църквата бяха почти всички членове на Политбюро воглаве с председателя на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново Пенчо Кубадински”, разказва Робов.

Сакралният храм на Асеневци, обновен през 80-те г. заедно с десетки знакови обекти в старопрестолния град, пази векове тайните на царската династия. Нещо повече, смята се, че

в него са били

гробовете на братята

Асен и Петър

“През септември 1906 г. две седмици секретарят на Търновското археологическо дружество Моско Москов прави разкопки в притвора и в наоса на храма. Той разкрива 4 гроба - тези в притвора са били изключително богати, покрити с дебели каменни плочи. Откритите мъже с внушителни размери, по два метра, Моско Москов свързва с Асен и Петър. В историческата памет тя си остава църквата на братята Асеневци, най-значимият техен паметник, и е закономерно ктиторите да бъдат погребани именно в нея. Те са короновани там”, разсъждава Робов.

Другият гроб в наоса е приписван на първия църковен глава - архиепископ Василий, последният е на жена. За жалост, никой не знае какво е станало с костите, както и с каменните надгробия от царските погребения. Останало е само кратко емоционално сведение от първия проучвател, публикувано в брошура през 1911 г. Него настоява да цитират Мирко Робов в паметна плоча, която да бъде поставена на “Св. Димитър Солунски” като в “Св. Петка Самарджийска” в столицата, където според преданията е гробът на Левски.

Няма съмнение обаче, че въстанието на болярите срещу Византия е обявено в храм-паметника на Димитровден през 1185 г. “Византийските хронисти Никита Хониат и Теодор Скотариот поставят църквата в контекста на важните исторически събития и обявяване на въстанието. Затова и в историята се смята, че останките трябва да се свържат с ктиторския храм на Асен и Петър”, казва Робов.

Усилените разкопки около “Св. Димитър” се извършват между 1971 и 1985 г. Робов работи под ръководството на майка си доц. Янка Николова от ВТУ. Установява се, че на мястото, където е абсидата, теренът рязко пада към р. Янтра и есенните дъждове са предизвикали свлачища, при което се е пропукала олтарната част в църквата. Това наложило още навремето събарянето и преизграждането ѝ върху много солидна основа от камък и хоросанова спойка. “Това е причината сега ние да имаме в оригинал тази преизградена източна част, както и стенописите в два основни регистъра в олтара”, разказва археологът.

Изяснен е цялостният план на църквата - тя е еднокорабна, кръстокуполна, от типа стегнат кръст. От изток завършва с голяма петостенна абсида, а от запад с притвор.

Екипът има редкия шанс да попадне на

уникална керамична

пещ в двора,

която датира градежа от края на XII в. “Става въпрос за пещта, в която са изпичани тухлите за тази църква. Има запазена и дефектна продукция в самата пещ, вероятно от последното зареждане. Тухлите са щемпеловани върху лицевата им страна с кръстове и букви А, В, Г. С тях е бил настлан подът на църквата. Тези тухли са откривани единствено в църквата “Св. Димитър” и никъде другаде. Слоят над разрушената пещ бе с дебелина 60 см. Имаше монети от края на XII в. и първата половина на XIII в. Археологическата картина категорично отнася този паметник към времето на Асен и Петър”, привежда факти археологът.

Вероятно в първите години на столичния период на Търново около църквата е бил оформен много голям манастир - над 3,5 дка. Манастирският кладенец е много рядко за столично Търново съоръжение, което било разчистено през 1984 г. с трудоваци - цигани и турци от Владиславово и от Велико Търново, спомня си Робов.

“На дъното на кладенеца намерихме треските от дялането на гредите и костилки от плодове, които вероятно древните майстори са яли. Изнесохме ги на повърхността, заснехме ги и ги оставихме да изсъхнат. Само за 5 минути всичко се разпраши и изчезна пред очите ни с промяната на средата. Влагата ги беше съхранила от XII в. Уникалният момент беше, че

веднага бликна вода,

за разлика от тази в

Плиска бе питейна

Веднага занесохме проба в ХЕИ, а майсторите от НИПК, които градяха, за да се консервират архитектурните останки, дълбоко съжаляваха, че кладенецът е намерен в последния момент и нямало къде да си охлаждат бирата”, допълва Мирко Робов.

Църквата е обновена през 1981 г. по проект на арх. Теофил Теофилов. Интересен момент е поредният етап в оформлението след нейното обновление. Стените близо 8 века са били уязвими на различни атмосферни влияния поради факта, че църквата е била полуразрушена след третата четвърт на XIII в. Стенописите били скрити с плътен прашен слой и налепи и това

пречело да се виждат

в първоначалния им

блясък

Тогава се родила идеята вътрешните стени да се покрият с мозайки. Били докарани от Украйна мозаечни изображения. Реставраторски колектив обаче много грижливо почистил оригиналните фрески итогава излязла къснокомнинова живопис - “Поклонението на жертвата” и “Божествената литургия”.

“Това породи тежък спор в екипа на видния изкуствовед проф. Атанас Божков, автор на идейното задание за интериора. Наслагването на нова, различна техника със своята яркост се оказа несъвместимо и мозайките паднаха. Това накара основните фактори, които движеха организацията на тоя най-голям за Търново проект по случай 800 г. от въстанието на Асеневци да бъдат крайно предпазливи. Спряха се другите довършителни дейности, една от които бе уникалната фасадната украса. Това е най-завършеният пример в живописния стил в архитектурата, който до ден днешен озадачава”, обяснява Мирко Робов.

Така част от църквата остава недовършена. В концепцията на проф. Божков имало пластични елементи, олтарна преграда, амвон, които не били реализирани. Самите стени вътре също стоят от десетилетия с мазилката, положена като основа.